Събирам тишина,
понеже полудял съм явно.
Навярно полудях
и виещо от липсата ти страдам.
Загубих те отдавна –
преди да се родиш от сънища
и звездопади.
Събирам тишина.
В бездънни океани я събирам.
Макар, че болката ми е добре позната,
най-важното не съм познал –
това, че всяка болка преминава.
Събирам тишина.
Отново и отново я събирам
и сплитам паяжини от забрава.
Ридаейки притихва в мен тъгата
на стихващия карнавал.
Жадувам те.
Безумно си ми нужна
в безумствата на небеса и залези.
Рисувам бялата ти сянка
по сянката на побелялата палитра.
Събирам тишина –
най-тъмната и най-дълбоката.
Неистово сред глъбините я събирам
и трупам хаос върху хаос.
Не виждам път; не виждам и утеха.
Изчезват шеметно посоките
в посоката на чезнещото ехо.
Събирам тишина.
Събирам залези и листопади.
Безмълвно пее тишината
в руините на пясъчния замък.
Събирам тишина.
В безлунни небеса безлунно я събирам.
И няма да престана да те чакам,
и няма да престана да те викам,
дори да се превърна в камък.
Събирам тишина –
на глухия маестро тишината.
В соната от кънтящи паузи
кънтящо болката притихва.
Събирам тишина
от сънищата на бленуващи цикади.
И толкова без тебе ми е тихо.
И толкова без тебе ми е лудо,
че просто падам, падам, падам...
И чакам някога да се събудя.
Ок
09.08.2010 21:24
Откакто открих календарните градове на човешкото щастливо битие, не мога да се оттърва от мисълта, че отдавна живели щастливо хора на Земя с календарни градове, отново искат да срещнат любимия човек и на тази Земя. Но... нито календарни градове на щастието , нито среща с любимото същество!Много сме карък