В очакване, че някъде те има

съм още жив и явно още дишам.

Останалото знам – е немислимо.

Останалото просто е излишно.

Излишни са и вяра, и заблуда.

Излишна е и всяка милостиня.

Набавих самота за всички луди

в миражите на своята пустиня.

И няма полза от тъга и ревности.

Най-важно е за мен да си щастлива.

И всичко друго спешно скрих от себе си.

И всичко друго трупам и заривам.

Понякога в съня ми преминаваш

сред облаци от тишина и жажда.

Забравям те, забравям те, забравям...

И даже няма смисъл да се раждам.