/ Несполучлив опит за сценарий /
Едно обикновено селско утро. Малък селски площад, където сутрин събират говедата за паша, черква с изкривена камбанария, прихлупена кръчма и пред кръчмата на дървена масичка без покривка трима старци с гугли и потури седят мълчаливо и си пият ракията.
През площадчето минава млад левент и след като поздравява старците, се отдалечава надолу по чакълираната уличка. Тримата патриарси поглеждат примижавайки срещу утринното слънце и клатят глави заговорнически.
- Това момче каковто е мегданлия…- казва единият и млъква.
- И каковто му е чорбалив …- прибавя вторият.
- Ждъ требе да го оженим –заключава третият.
Тримата сучат мустаци и тракат с броеници.
Група възрастни жени седят на една пейка на улицата пред стара къща в долната махала , предат вълна , плетат и си приказват. Клюката е най- обикновена – селска от битов характер.
- Разправят , че Кънчо- Пениният син щял да са жени – подхвърля едната .
- Тя била някаква гражданка –една такава- засукана от даскалски джинс – обяснява другата.
- Ами да върви момчето у града – обажда се трета – какво да прави тука в това загубено село –таласъми с таласъми…
В това време към тях се приближава младо момче- сербезлия- с току що набол мъх под носа и бутилка ракия в едната ръка.
- Заповядайте на сватбата на батьо – казва то в пристъп на законна гордост и поднася бутилката- в неделя ждъ са жени.
- Да е жив и здрав батьо ти !- благославят жените- Ами как се казва булката, бре Живко?
- Вирджиния- обяснява младокът и след като си прибира бутилката , влиза в двора на следващата къща.
- Въх , мари, то какво е това такова име Вир… Вир…Вирджиния!- изписква едната лелка.
- Ами мундерно…
Младокът се вмъква в двора оглеждайки се и ослушвайки се и подвиква тихо :
- Како ,Нейке!
Но никой не се обажда .Той заобикаля къщата все така озъртайки се и забелязва в задния двор въпросната кака Нейка , която надупена мете фурната .
- Како, Нейке! –
Отново никаква реакция. Тя бърка с някаква дървена лопата и парцали –омотани на един кол толкова старателно, че почти се напъхва във фурната . Само задникът и стърчи отвън – закръглен и кръшен като презряла тиква, сякаш всеки момент ще пръсне овехтялата манта. Малкият се шашва за секунда , очите му се ококорват и устата му се отваря като на шаран. Тази гледка продължава твърде много за него- има, няма- две три секунди. Малкият повече не вика. Той се приближава тихо, с котешки стъпки , очите му блесват с внезапно решение, оставя внимателно бутилката на земята и с лъвски скок притиска издупения задник към отвора на фурната . За отрицателно време мантата е запретната , отдолу няма нищо, което да пречи , юнакът се залепва като къс мъник за кръглата задница , разкрачва я и с ужасяваща бързина я пришпорва.
От фурната се чува кратък вик , който преминава в тихо котешко мъркане и мяукане. Паянтовата постройка на фурната започва да скърца и да се тресе ритмично.
Всичко приключва толкова бързо, че каката дори не успява да се окопити . Младокът грабва бутилката и с невероятен скок , на който би могъл да завиди всеки олимпиец, прескача кирпичената ограда и изчезва зад стобора между шубраците. Пътем си прибира “инструмента” и се огащва…
Кака Нейка- млада и засукана булка- бездетка, чийто мъж доста си попийва, а освен това е на гурбет в града, хуква озъртайки се по двора, но не намира никой. Накрая излиза на улицата , отупвайки праха и брашното от мантата си и вижда лелките на пейката пред съседната къща.
- Мари жени , да видяхте някой да минава от тука?
- А…а- няма, няма – викат те – само онова малкото -Живко –на Пена Пънделката – калесва за
бачо си Кънчо , оти щял да са жени.
- Ма как така –малко? Та то калесва като дърто…- заключава кака Нейка и се отправя към фурната захилена до уши.
Черковният двор е препълнен с нагиздени селяни и селянки. Задава се селската музика с гостите и младоженците . Музиката се състои от огромен тъпан от биволска кожа ,стар акордеон –“Велтмайстер” и два кларнета
Тупанджията- едър селянин с червендалеста глава и ръце като бухалки , блъска кияка със страшна сила и тъпанът ехти като гръмотевица чак до съседното село , без да са нужни усилватели и други допълнителни дрънкулки. Акордеонистът- млад късокрак мъж с инфантилна физиономия- зяпа към небето и разтяга своя инструмент като гимнастическа пружина , ръчкайки с дебелите си пръсти само басите, от което акордеонът реве и хълца почти като магарето на попа, което също надава рев от яхъра ,вероятно протестирайки , че не са го допуснали да участвува в тържеството .
Двата кларнета пищят неистово в ръцете на братята цигани – черни като кюнци , на които вратните жили са опънати като въжета от напъване , а бузите им –аха- да се пръснат.
Те уж изпълняват обикновено българско хоро , но на финала винаги го разкрасяват и извиват в ритъма на страстно маане.
Заедно с магарешкия рев се чува квиченето на прасета и ожесточен кучешки лай.
Младоженците пристъпят тържествено в обкръжението на роднини. Това е същият онзи красив и едър младеж –Кънчо , за когото стана въпрос преди , а младоженката – някакъв изтънял дребосък от градски тип- с бледи хлътнали бузи , едва наболи гърдички и малко, кльощаво задниче. Само зелените и котешки очи шарят неспокойно и критично между избраника , роднините и публиката.
Всички вкупом се отправят към входа на черквицата.
Селският поп Дончо –съвсем явно махмурлия от снощния запой- стои прав с кръвясали очи пред амвона , разгръща светото писание и си мърмори нещо на носа , което би трябвало да бъде
църковнославянски , но не е… После го осенява важна идея – набързо се вмъква в криптата ,където клисарят Гуню- местен инбицил –привършва разчистването, отваря някакъв долап – точно зад иконата на свети Архангел и докопва плоска бутилка с безцветна течност и специфична миризма.
Следват няколко яки гълтока и доволно сумтене. На блеещия поглед на клисаря ,той компетентно обяснява :”За да ми се изясни гласът”.
След като се връща на амвона , мрънкайки си някаква неразбираема имитация на църковно песнопение- полувизантийско– полуселско , което би трябвало да се възприеме като като хвалебствено слово към Всевишния, той настоява:
- Хайде , братя и сестри, влизайте в божия храм!
Сватбарите прииждат и запълват пространството в малката черквица. От едната страна видимо застават роднините на младоженеца – преобладават гайтани , гугли, потури , сукмани и т.н.- специфични за фолка носии, а миризмата е предимно на пот и чесън.
От другата страна застават роднините ма младоженката . Там преобладават костюмите , вратовръзките, трандафорите, копринените рокли и високите токчета . Ухае на евтин парфюм,
който някъде по средата , където пристъпят младоженците и сватовете , се смесва с миризмата на чесън.
Всички затаяват дъх и дават възможност на попа да започне процедурата по бракосъчетанието.
Той се залавя без много усърдие и изпълнява тайнството със съвсем откровено , почти лъчезарно невежество. Почти през цялото време повтаря напевно една и съща фраза: “Венчается раб божи
Кънчо и рабиня Вирджиния “ и размества короните на главите им , след което нахлузва пръстените и благославя младоженците. Въпреки, че бракът е предварително сключен и узаконен в кметството,
попът, за да спази традицията, задава същите официално утвърдени въпроси към младите , но по свойствен за него начин:
- Ти, мари, сакаш ли го това нашето момче за свой мъж?
- Ами да – отговаря незабавно младоженката , сякаш бърза да не я изпреварят.
- А ти , бре Кънчо, сакаш ли го това малечкото за своя жена?
Кънчо се зачервява и изпотява , но младоженката го сръгва в ребрата и го настъпва с токчето баш по мазола.
- Сакам го, оти да го не сакам- е отговорът, но на някои от близкостоящите се струва , че не е много убедителен.
- Поп Дончо, който си е чист селянин от Мамульово, продължава да раздава благословии.
По професия , той си е най- обикновен дюлгерин, но на времето , когато умира старият поп не могли да намерят друг, защото след 9-ти септември 44-та година трудно се намирали мераклии за попове
поради комунистическите репресии, та сложили този, въпреки ,че имал само трето отделение.
Мотивът бил , че като пийнел , ставал много гласовит, а освен това го препоръчал и партийният секретар.
Венчавката приключва и сватбарите тръгват към мегдана.
Сватбата се приближава към мегдана с неистов вой и тупурдия. Пред кръчмата седят тримата старци и си пият ракията мълчаливо. По едно време първият вдига глава и изсумтява недоволно:
- Бря , бря каква стана тя – язък за убавото момче!
- Отмъкна го тая малка градска кучка- след дълга пауза примирено прибавя вторият.
- Скоро ще останем само ние тук – дърти вампири – барабар с циганите- заключава философски третият и тегли една много дълбока нашенска псувня по адрес на някой , който хем е тук , хем го няма , хем е виновен за всичко , хем не се знае кой е .Но май, май се знае…
- Ако питаш мене , той и попът не е много стока – обажда се отново първият след известно мълчание .
- Море той си е баш пиянде и курварин- прибавя вторият , тракайки с броеницата .
Третият кокори очи:
- Как няма да е курварин , като хем попадията е болна , хем мъжете хукнаха към града по разни строежи, хем има и коджа вдовици от войната. Кой да ги сайдисва тия млади жени –ние с тебе ли?- заключава бавничко той и отпива от едно шишенце с тясно гърло –има-няма-сто грама.
В думите му има и мъдрост, и съчувствие.
- Гали- ба натам прескачат не само вдовиците , ами и другите, дето мъжете им попийват повечко-
забелязва първият .
- То барем попа да не пий , ами и той е една пиянка – очите му все кръвясали , а носът му- син като патладжан – допълва вторият.
- Че пие –пие, ама ни оре, ни копае. Само суджуци набива в кръчмата с червено вино и в петък не пости , то май- гаче нивгаш не пости и е як като бик, та затова го търсят булките – уж ги изповядвал. То , че ги изповядва, изповядва , ама от много изповеди – гледам – на Мара- Въчковата вдовица коремът бая се е подул.-заключава дълбокомислено третият.
- Ъхъ – то да е само тя…
Селската черква . Сградата е доста амортизирана. Камбанарията е изкривена , кръстът- килнат.
В подножието му – щъркелово гнездо с щъркели и малки щъркелчета.
Вътре помещението е занемарено ,свещниците- разхвърляни, иконите ,от които гледат строгите византийски лица на светиите , са изкривени и напукани от времето .
Поп Дончо е пиян като мотика и лежи възнак пред иконата с разпятието. Край него се търкаля килимяфката му и една празна ракиена бутилка. От време на време му идва някакво вдъхновение и изревава в просъница някой откъс от евангелието ,след което пак се унася в блажена дрямка.
Клисарят Гуню- дребен селски идиот- го дърпа за расото , за да го разсъни , но опитите са напразни Ядосан той ритва килимяфката и се отправя навън . След малко в църквата нахълтва мръсно селско куче , подушва попа и кихва. След което му грабва единия цървул и хуква нанякъде .
След полунощ нахълтва шумна компания от кръчмата. Това са отбор юнаци- приятели на попа, които явно са дошли да си допиват в черквата.
- Охо, той вече е готов – обявява единият и го сритва по задника ,от което попът изгрухтява нещо като “ Господи помилуй “,но продължава да си спи блажено.
- И е изпоркал сам бутилката – прибавя друг.
- Не може да е изпил всичко – разсъждава трети- проверете оттатък.
След малко домъкват цяло дамаджанче вино от “скритите резерви” и два свински суджука- има –няма- по половин метър парчето.
- Гледай го нашият как пости- констатира захилен той- оттатък в криптата има още.
- Тоя поп ще гори в пъкъла- заключава загрижено първият- не е изтрезнявал барем от Димитров ден. Яде и пие като продънен- ни от Господ се плаши , ни от Сатана.
- Затова трябва да му помогнем да не съгрешава толкова много – предлага вторият- едър , червендалест мъжага , когото наричат Голям Сребрю – това тука всичкото е за нас.
- Приемам единодушно –обажда се трети селянин с каскет и с цървули – и вече достатъчно пиян.
Това е Гошкин Генко.
- Ха наздраве за поп Дончо!- обявява четвъртият- мургав здравеняк с каскет и засукани черни мустаци като на анадолски манафин и напълва една кана с вино, след което сам си я изсипва в гърлото. Това е Анкин Колю.
Останалите го последват в начинанието. След малко от църквата долетяват юнашки песни:
“ Само Юрдан се не плаши …”
“ Крушовене, Крушовене…”
“ Станимъка- красив град …”
“ Болен ми лежи Миле Поп- Йорданов”…и др.
Скоро дамаджаната е пресушена и луканките – изядени.
- Има ли още нещо?- провиква се онзи , дето му викат Голям Сребрю.
- Има още един –потвърждава вторият.
- Да се достави! Доставят го и пирът продължава. Късно след полунощ всичко приключва .Всички са кьор кютуци.
- Аз си тръгвам- обявява внезапно един от юнаците, отправяйки се зигзагообразно навън.
- И аз – подвиква другият , но още със ставането от софрата се гътва възнак до попа , след което решително се изправя , сякаш му предстои да натръшка цяла вражеска армия .
- И аз- навдигат се останалите.
- Хей чакайте!-извиква левентът с черните мустаци – Ами попа? Няма да го оставим тук -човека -на голия цимент. Ще се схване.
Четирима хващат попа за ръцете и за краката и го помъкват ,кандилкайки се навън. На изхода залитат и блъскат главата му в стената , но той само се изпърдява ,изпсува и продължава да спи.
Обръщат го с краката напред и го помъкват наново през черковния двор.
По едно време, блъскайки се из тъмниците , единият съобразява нещо:
- Чакайте -казва той- попадията ще ни изтрепе , ако се намъкнем в къщата така- с всичката кал.
- Вярно ,бе- потвърждава другият- по добре да го замъкнем в яхъра при магарето.
- Няма да му е за сефте…
- То, аслъ- там му е мястото…
След малко откъм яхъра на магарето се чува тропот и магарешки рев , а надолу по сокаците-
друг рев: “ Само Юрдан се не плашиии…” и се смесва с лая на кучетата.
Поп Дончо сънува, че се бори със Сатаната ,който е дошъл да му вземе душата и да го хвърли в пъкъла. Поп Дончо се бие юнашки , грабнал огромен кривак , с който налага дявола по чутурата, а онзи реве и блъска копита в земята а от ноздрите му избълват пламъци…
В разгара на сражението поп Дончо се събужда и открива с покруса ,че е хванал магарето за
“оная работа” и я разтяга като ластик, а нещастното животно реве гръмогласно и се блъска в яхъра
ужасено, явно недоумявайки какви дяволи са влезнали в главата на негово светейшество.
Отвънка се чува кудкудякането на кокошките, уплашеното квичене на прасето и лая на кучето .
Целият двор е в тревога.
Поп Дончо изпсува гневно, грабва килимяфката , която се търкаля по земята и я нахлупва на главата си. В следващия момент по челото му потича някаква мътна и смрадлива вадичка , той се блещи и недоумяващо смъква килимяфката . После се звери гнусливо в нея , псува още веднъж и изсипва съдържанието на земята. Оказва се ,че това е една солидна порция магарешки фъшкии, които през нощта магарето му е сервирало.
Попът трясва ядовито килимяфката в земята, после размисля за миг, прекръства се и си я взема.
Навън слънцето вече се е показало и се чува тракането на каруци и звън на хлопатари.
СЪС СЪЛЗИ НА ОЧИ СЕ СМЯХ!!!!!
Ма това си плаче за едно либрето и танц по него:)))))
Танц - голям сюжет в няколко картини с пролог и епилог!
Ха-ха-ха-хааааааааа!
Нямам думи! Как ги наместваш само и толкова образно пишеш, че чак чух пръднята на попаааааа!
охохохохххооооо!
Фаворит си ми , да знаеш!
Поздравиии! :) :) :)
Всичко хубаво.