Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2007 08:04 - Таласъмски хроники 1
Автор: raders Категория: Изкуство   
Прочетен: 885 Коментари: 2 Гласове:
0



 

                                    

     

            /     Несполучлив опит за сценарий      /

 

Едно обикновено селско утро. Малък селски площад, където сутрин събират  говедата  за паша, черква с изкривена камбанария, прихлупена кръчма  и пред кръчмата на дървена масичка  без покривка  трима старци с гугли и потури седят мълчаливо и си пият ракията.

През площадчето минава млад левент и след като поздравява старците, се отдалечава надолу по чакълираната  уличка. Тримата патриарси поглеждат  примижавайки срещу утринното слънце и клатят глави заговорнически.

-           Това  момче каковто е мегданлия…- казва единият и млъква.

-           И  каковто  му е чорбалив …- прибавя вторият.

-           Ждъ требе да го оженим –заключава третият.

Тримата сучат мустаци  и тракат с броеници.

 

 

 

Група възрастни жени  седят на една пейка на улицата  пред стара къща в долната махала , предат вълна , плетат и си приказват. Клюката е най- обикновена – селска от битов характер.

-           Разправят , че Кънчо- Пениният син  щял да са жени – подхвърля едната .

-           Тя била някаква гражданка –една такава- засукана  от даскалски джинс – обяснява другата.

-           Ами да върви момчето у града – обажда се трета – какво да прави тука в това загубено село –таласъми с таласъми…

В това време към тях се приближава  младо момче- сербезлия- с току що набол мъх под носа  и бутилка ракия в едната ръка.

-           Заповядайте на сватбата на батьо – казва то в пристъп на законна гордост и поднася бутилката- в неделя ждъ са жени.

-           Да е жив и здрав батьо ти !- благославят жените- Ами как се казва булката, бре Живко?

-           Вирджиния- обяснява младокът и след като си прибира бутилката , влиза в двора на следващата къща.

-           Въх , мари, то какво е това такова име Вир… Вир…Вирджиния!- изписква едната лелка.

-           Ами мундерно…

 

 

 

Младокът се вмъква в двора  оглеждайки се и ослушвайки се и подвиква тихо :

-           Како ,Нейке!

Но никой не се обажда .Той заобикаля къщата все така озъртайки се  и забелязва в задния двор  въпросната кака Нейка , която надупена мете фурната .

-           Како, Нейке! –

Отново никаква реакция. Тя бърка с някаква дървена лопата  и парцали –омотани на един кол  толкова старателно, че почти се напъхва във фурната . Само задникът и стърчи отвън – закръглен и кръшен като презряла тиква, сякаш всеки момент ще пръсне овехтялата манта. Малкият се шашва за секунда , очите му се ококорват  и устата му се отваря като на шаран. Тази гледка продължава твърде много за него- има, няма- две три секунди. Малкият повече не вика. Той се приближава тихо, с котешки стъпки , очите му блесват с внезапно решение, оставя внимателно бутилката на земята  и с лъвски скок притиска издупения  задник  към отвора на фурната . За отрицателно време мантата е  запретната , отдолу няма нищо, което да пречи , юнакът се залепва като къс мъник за  кръглата задница , разкрачва я  и с ужасяваща бързина я пришпорва.

От фурната се чува кратък вик , който преминава в тихо котешко мъркане и мяукане. Паянтовата постройка на фурната започва да  скърца и да се тресе  ритмично.

Всичко  приключва толкова бързо, че каката  дори не успява да се окопити . Младокът грабва бутилката  и с невероятен скок , на който би могъл да завиди всеки олимпиец, прескача кирпичената ограда  и изчезва зад стобора между шубраците. Пътем си прибира “инструмента” и се огащва…

Кака Нейка- млада и засукана булка- бездетка, чийто мъж доста си попийва, а освен това е на гурбет в града, хуква озъртайки се по двора, но не намира никой. Накрая  излиза на улицата , отупвайки праха и брашното  от мантата си  и вижда лелките на пейката пред съседната къща.

-           Мари жени , да видяхте някой да минава от тука?

-           А…а- няма, няма – викат те – само онова малкото  -Живко –на Пена Пънделката – калесва за

бачо си  Кънчо , оти щял да са жени.

-           Ма как така –малко? Та то калесва като дърто…- заключава кака Нейка  и се отправя към фурната захилена до уши.

 

 

 

Черковният двор е  препълнен с нагиздени селяни и селянки. Задава се селската музика  с гостите и младоженците . Музиката се състои от огромен тъпан от биволска кожа ,стар акордеон –“Велтмайстер” и два кларнета

Тупанджията- едър селянин с червендалеста глава и ръце като бухалки , блъска кияка със страшна сила  и тъпанът ехти  като гръмотевица  чак до съседното село , без да са нужни усилватели и други допълнителни дрънкулки. Акордеонистът- млад късокрак мъж  с инфантилна физиономия- зяпа към небето  и разтяга своя инструмент като гимнастическа пружина , ръчкайки с дебелите си пръсти само басите, от което акордеонът реве и хълца почти като магарето на попа, което също надава рев от яхъра ,вероятно протестирайки , че не са го допуснали да участвува в  тържеството .

Двата кларнета пищят неистово  в ръцете на братята цигани – черни като кюнци , на които вратните жили са опънати като въжета  от напъване , а бузите им –аха- да се пръснат.

Те уж изпълняват обикновено българско хоро , но на финала винаги го разкрасяват  и извиват  в ритъма на страстно маане.

Заедно с магарешкия рев се чува  квиченето на прасета и ожесточен кучешки лай.

Младоженците пристъпят тържествено в обкръжението на роднини. Това е същият онзи  красив и едър младеж –Кънчо , за когото стана въпрос  преди , а младоженката – някакъв изтънял дребосък от градски тип- с бледи  хлътнали бузи , едва наболи гърдички и малко, кльощаво задниче. Само зелените и котешки очи  шарят неспокойно и критично  между избраника , роднините и публиката.

Всички  вкупом се отправят към входа на черквицата.

 

 

 

Селският поп Дончо –съвсем явно махмурлия от снощния запой- стои прав с кръвясали очи пред амвона , разгръща светото писание и си мърмори нещо на носа , което би трябвало да бъде 

църковнославянски , но не е… После го осенява важна идея – набързо се вмъква в криптата ,където клисарят Гуню- местен инбицил –привършва разчистването, отваря някакъв долап – точно зад иконата  на свети Архангел  и докопва плоска  бутилка с безцветна течност и специфична миризма.

Следват няколко яки гълтока и  доволно сумтене. На блеещия поглед на клисаря ,той компетентно обяснява :”За да ми се изясни гласът”.

След като се връща на амвона , мрънкайки си някаква неразбираема имитация  на църковно  песнопение- полувизантийско– полуселско , което би трябвало да се възприеме  като  като хвалебствено слово към  Всевишния, той настоява:

-           Хайде , братя и сестри, влизайте в божия храм!

Сватбарите прииждат и  запълват пространството в малката черквица. От едната страна видимо застават роднините на младоженеца – преобладават гайтани , гугли, потури , сукмани и т.н.- специфични за фолка носии, а миризмата е предимно на пот и чесън.

От другата страна застават роднините ма младоженката . Там преобладават костюмите , вратовръзките, трандафорите, копринените рокли и високите токчета . Ухае на евтин парфюм,

който някъде по средата , където пристъпят младоженците и сватовете , се смесва с миризмата на чесън.

Всички затаяват дъх и дават възможност на попа да започне процедурата по бракосъчетанието.

Той се залавя без много усърдие  и изпълнява тайнството със съвсем откровено , почти лъчезарно невежество. Почти през цялото време повтаря напевно  една и съща фраза: “Венчается  раб божи

Кънчо и рабиня Вирджиния “  и размества короните  на главите им , след което нахлузва пръстените и благославя младоженците. Въпреки, че бракът е предварително сключен  и узаконен в кметството,

попът, за  да спази традицията, задава същите официално утвърдени въпроси  към младите , но по свойствен за него начин:

-           Ти, мари, сакаш ли го това нашето момче  за свой мъж?

-           Ами да – отговаря  незабавно младоженката , сякаш бърза да не я изпреварят.

-           А ти , бре Кънчо, сакаш ли го това малечкото за своя жена?

Кънчо се зачервява и изпотява , но младоженката го сръгва в ребрата и го настъпва с токчето баш по мазола.

-           Сакам го, оти да го не сакам- е отговорът, но на някои от  близкостоящите се струва , че не е много убедителен.

-           Поп Дончо, който си е чист селянин от Мамульово, продължава да раздава благословии.

По професия , той си е най- обикновен дюлгерин, но на времето , когато умира старият поп не могли да намерят друг, защото след  9-ти септември 44-та година трудно се намирали  мераклии за попове

поради комунистическите репресии, та сложили  този, въпреки ,че имал само трето отделение.

Мотивът бил , че като пийнел , ставал много гласовит, а освен това го препоръчал и партийният секретар.

Венчавката приключва и сватбарите тръгват към мегдана.

 

 

 

Сватбата се приближава към мегдана с неистов вой и тупурдия. Пред кръчмата седят тримата старци  и си пият ракията мълчаливо. По едно време първият вдига глава и изсумтява недоволно:

-           Бря , бря каква стана тя – язък за убавото момче!

-           Отмъкна го тая малка градска кучка- след дълга пауза примирено прибавя вторият.

-           Скоро ще останем само ние тук – дърти вампири – барабар с циганите- заключава философски третият  и тегли една много дълбока нашенска псувня по адрес на някой , който хем е тук , хем го няма , хем е виновен за всичко  , хем не се знае кой  е .Но май, май се знае…

-           Ако питаш мене , той и попът не е много стока – обажда се отново първият  след известно мълчание .

-           Море той си е  баш пиянде и курварин- прибавя вторият , тракайки с броеницата .

Третият кокори очи:

-     Как няма да е курварин , като хем попадията е болна , хем мъжете хукнаха към града по разни строежи, хем има и коджа вдовици от войната. Кой да ги сайдисва тия млади жени –ние с тебе ли?- заключава бавничко той  и отпива от едно шишенце с тясно гърло –има-няма-сто грама.

В думите му има и мъдрост, и съчувствие.

-           Гали- ба натам прескачат  не само вдовиците , ами и другите, дето мъжете им попийват повечко-

забелязва първият .

-           То барем попа да не пий , ами и той е една пиянка – очите му все кръвясали , а носът му- син като патладжан – допълва вторият.

-           Че пие –пие, ама ни оре, ни копае. Само суджуци набива  в кръчмата с червено вино  и в петък не пости , то май- гаче  нивгаш не пости  и е як като бик, та затова го търсят булките – уж ги изповядвал. То , че ги изповядва, изповядва , ама от много изповеди – гледам – на Мара- Въчковата вдовица  коремът бая се е подул.-заключава дълбокомислено третият.

-           Ъхъ – то да е само тя…

 

 

 Селската черква . Сградата е доста амортизирана. Камбанарията е изкривена , кръстът- килнат.

В подножието му – щъркелово гнездо  с щъркели и малки щъркелчета.

Вътре помещението е занемарено ,свещниците- разхвърляни, иконите ,от които гледат строгите византийски лица на светиите , са изкривени и напукани от времето .

Поп Дончо е пиян като мотика  и лежи възнак  пред иконата с разпятието. Край него се търкаля килимяфката му  и една празна ракиена бутилка. От време на време му идва някакво вдъхновение и изревава в просъница някой откъс от евангелието ,след което пак се унася в блажена дрямка.

Клисарят  Гуню- дребен селски идиот- го дърпа за расото , за да го разсъни , но опитите са напразни Ядосан той ритва килимяфката и се отправя навън . След малко в църквата нахълтва мръсно селско куче , подушва попа и кихва. След което му грабва единия цървул и хуква нанякъде .

След полунощ  нахълтва шумна компания от кръчмата. Това са отбор юнаци- приятели на попа, които явно са дошли да си допиват в черквата.

-           Охо, той вече е готов – обявява единият  и го сритва по задника ,от което попът изгрухтява нещо като “ Господи помилуй “,но продължава да си спи блажено.

-           И е изпоркал сам бутилката – прибавя друг.

-           Не може да е изпил всичко – разсъждава трети- проверете оттатък.

След малко домъкват  цяло дамаджанче вино от  “скритите резерви” и два свински суджука- има –няма- по половин метър парчето.

-           Гледай го нашият как пости- констатира захилен той- оттатък в криптата има още.

-           Тоя поп ще гори в пъкъла- заключава загрижено първият- не е изтрезнявал барем от Димитров ден. Яде и пие като продънен- ни от Господ се плаши , ни от Сатана.

-           Затова трябва да му помогнем да не съгрешава толкова много – предлага вторият- едър , червендалест мъжага , когото наричат Голям Сребрю – това тука всичкото е за нас.

-           Приемам единодушно –обажда се трети селянин с каскет и с цървули – и вече достатъчно пиян.

Това е Гошкин Генко.

-           Ха наздраве за поп Дончо!- обявява четвъртият- мургав здравеняк с каскет и   засукани черни мустаци  като на анадолски манафин  и напълва една кана с вино, след което сам си я изсипва в гърлото. Това е Анкин Колю.

Останалите го последват в начинанието. След   малко от църквата долетяват юнашки песни:

“ Само Юрдан се не плаши …”

“ Крушовене, Крушовене…”

“ Станимъка- красив град …”

“ Болен ми лежи  Миле Поп- Йорданов”…и др.

Скоро дамаджаната е пресушена  и луканките – изядени.

-           Има ли още нещо?- провиква се онзи , дето му викат  Голям Сребрю.

-           Има още един –потвърждава вторият.

-      Да се достави!                                                                                                                               Доставят го и пирът продължава. Късно след полунощ  всичко приключва .Всички са кьор кютуци.

-           Аз си тръгвам- обявява внезапно един от юнаците, отправяйки се зигзагообразно  навън.

-      И аз – подвиква другият , но още със ставането  от софрата  се гътва възнак до попа , след което решително се изправя , сякаш му предстои да натръшка цяла вражеска армия .

-           И аз- навдигат се останалите.

-           Хей чакайте!-извиква левентът с черните мустаци – Ами попа? Няма да го оставим тук -човека -на голия цимент. Ще се схване.

Четирима хващат попа за ръцете и за краката и го  помъкват ,кандилкайки се навън. На изхода залитат и блъскат главата му в стената , но той само се изпърдява ,изпсува и продължава да спи.

Обръщат го с краката напред и го помъкват наново  през черковния двор.

По едно време, блъскайки се из тъмниците , единият съобразява нещо:

-           Чакайте -казва той- попадията ще ни изтрепе , ако се намъкнем в къщата така- с всичката кал.

-           Вярно ,бе- потвърждава другият- по добре да го замъкнем в яхъра при магарето.

-           Няма да му е за сефте…

-           То, аслъ- там му е мястото…

След малко откъм яхъра на магарето се чува тропот  и магарешки рев , а надолу по сокаците-

друг рев: “ Само Юрдан се не плашиии…” и се смесва с лая на кучетата.

 

 

 

 

 

 

 

Поп Дончо сънува, че се бори със Сатаната ,който е дошъл да му вземе душата и да го хвърли  в пъкъла. Поп Дончо се бие юнашки , грабнал огромен кривак , с който налага  дявола по чутурата, а онзи реве и блъска копита в земята а от ноздрите му  избълват пламъци…

В разгара на сражението  поп Дончо  се събужда и открива с покруса ,че е хванал магарето  за

“оная работа” и я разтяга като ластик, а нещастното животно реве гръмогласно и се блъска в яхъра

ужасено, явно недоумявайки какви  дяволи са влезнали в главата на негово светейшество.

Отвънка се чува кудкудякането на кокошките, уплашеното  квичене на прасето и лая на кучето .

Целият двор е в тревога.

Поп Дончо изпсува гневно, грабва килимяфката , която се търкаля по земята и я нахлупва на главата си.  В следващия момент по челото му  потича някаква мътна и смрадлива вадичка , той се блещи и  недоумяващо смъква килимяфката . После се звери гнусливо в нея , псува още веднъж  и изсипва съдържанието на земята. Оказва се ,че това е една солидна порция магарешки фъшкии, които през нощта магарето му е сервирало.

Попът трясва ядовито килимяфката в земята, после размисля за миг, прекръства се и си я взема.

Навън слънцето вече се е показало  и се чува тракането на каруци и звън на хлопатари.

 

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. furiika - ахахахахахахааааааааааааааааааааааааааааааааааа
13.07.2007 08:56
СУПЕР!!!!!!!!!
СЪС СЪЛЗИ НА ОЧИ СЕ СМЯХ!!!!!
Ма това си плаче за едно либрето и танц по него:)))))
Танц - голям сюжет в няколко картини с пролог и епилог!
Ха-ха-ха-хааааааааа!
Нямам думи! Как ги наместваш само и толкова образно пишеш, че чак чух пръднята на попаааааа!
охохохохххооооо!
Фаворит си ми , да знаеш!
Поздравиии! :) :) :)
цитирай
2. raders - ...
13.07.2007 09:20
На номер 2 имаше малък кусур, но го оправих.
Всичко хубаво.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raders
Категория: Поезия
Прочетен: 921958
Постинги: 370
Коментари: 1149
Гласове: 4068
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031