Прочетен: 718 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2007 09:12
Делничен ден в Мамульово. Поп Дончо се помайва из черквата и от време на време имитира, че чете евангелието. Той е още махмурлия от снощи и устата му е засъхнала. Чувствува нарастваща нужда да “угаси пожара”, ама няма с какво – онези снощи всичко са изпили. Клисарят Гуню размахва метлата и също имитира заетост.
Влиза млада и засукана селянка с червени бузи и едри гърди. Поп Дончо се облизва и очите му светват като на манастирски котарак. Отдавна булка Деля му бе хванала окото , ама хич не идваше да се изповядва , хем бая време минава , откакто нейния Цончо го тикват в дранголника , защото откраднал от ТКЗС-то два чувала с жито – всъщност –от собствената си нива.
- Какво те води насам, чадо ?- умилква се отчето.
- Ами аз –такова- да се изповядвам съм дошла, отче- мяучи гальовно булка Деля – чух , че много хубаво си изповядвал.
- Така е ,така е. Ами да бъде както казваш и Господ здраве да ти дава- благославя поп Дончо и чевръсто се разпорежда – хей , Гуньо, ето ти два лева . Я отскочи да вземеш свещи от магазина , после се отбий в кръчмата, почерпи се за мое здраве и вземи бутилка с червено вино.
- Ама той магазина още не е отворен - реагира Гуню.
- Нищо, ще чакаш да отвори!- отсича отчето и го избутва безкомпромисно навън. После удря резето на вратата и се обръща към гостенката:
- Я ела насам , моето момиче, ела в изповедалнята .
- Ами да дойда, оти да не дойда – закършва снага булка Деля- то, нали знаеш , отче, моичкият вече цяла година го няма . Сили не ми останаха.
- Знам, чадо , знам . Всичко знам аз. То е грешно така -да стои млада жена сама без мъж. Ей сегичка ще те изповядам. Ела насам – ето тук – до амвона.
Булка Деля пристъпя срамежливо.
- Ха сега коленичи!- продължава поп Дончо насърчително.
Тя коленичи..
- Ха сега положи глава ето тук- на евангелието.
Тя се снижава още повече.
- Ха сега кажи , Господи помилуй !
- Господи помилуй!
В този момент поп Дончо дръпва една сиджимка и отгоре се спуска някаква клюса , която заклещва главата на булка Деля и тя вече не може да я измъкне. От другата страна на паравана стърчи само един кръшен, набит и засукан задник. Поп Дончо блещи очи и се озърта гузно. Отсреща го гледа строго и намръщено иконата на свети Архангел Михаил.
- Трай там, бе дядка,- изсумтява ядосано отчето и обръща иконата обратно.
После се приближава с грейнали очи към вирнатия задник на булка Деля и решително запрята полата.
- Ама , дядо попе, пусни ме, аз хич няма да бягам- чува се гласът на Деля от криптата.
- Нищо, чадо , нищо, така е по- сигурно.
На една текезесарска нива група жени копаят царевица.
Край пътя селският зевзек дядо Събо коси трева за магарето, което пасе наблизо.
Дядо Събо е дребен, хитър старец с потури и пояс- човек от старите българи.
По едно време му се припикало и той се оглежда наоколо къде има място да “пусне водата”. На около двеста- триста метра по надолу има някакви храсталаци , но на него не му се ходи чак до там и решава въпроса Соломоновски. Той застава зад магарето , вади си пикалото и започва да пикае, мърморейки тихо :” Стой , Марко, кротко , Марко…”
И Марко кротува, само че за зла участ забелязва в далечината някаква засукана магарица , която също пасе трева край пътя и хуква като пощръклял с възторжен рев и “извадена бухалка”, все едно , че атакува вражески позиции.
Дядо Събо няма време да се огащи и всички жени от звеното го виждат как пикае.
- Въх , мари, та той си го е извадил!- вика едната – едра цуцулана и хвърля мотиката на земята .
- Кой ,мари, магарето ли?
- Не, мари,- дядо Събо…
- Оле , Боже, дъртият му пергишин- даже го и размахва- пищи друга булка и също хвърля мотиката.
- Въх, въх, въх , не го е срам- стар мундарин!- гълчат всички и се хилят.
Човекът си прибира засрамен пикалото и дори си намокря потурите. После хуква с развят пояс
подир магарето и вика:
- Марко, Марко, чакай, мамка ти магарешка!
Само че Марко вече е набрал скорост и докато дядо Събо се дотътри запъхтян на местопроизшествието, е възкачил магарицата и набива със всичка сила.
Дотичва запъхтян и собственикът на магарицата – парцалив селянин – и мига въпросително.
Дядо Събо сяда на земята и забърсва морно чело. После вади от пояса едно плоско шишенце с безцветна течност и мърмори утешително:
- Свато, свато, тя стана ква стана , ами барем да му цокнем по едночко. Ха наздраве!
Кметството на село Мамульово.
Това е едноетажна стара постройка , наскоро ремонтирана и варосана , отзад преграден двор с полусрутена селскостопанска постройка, а в двора- общинският бик- Гочо.
За бика се грижи циганинът Бикташ- черен и късокрак мангал.
Кметът Пейчо е също такъв, каквото е и кметството ,каквото е и селото- първосигнален селянин , полуграмотен , с дочен панталон , гумени цървули и химически молив на дясното ухо. Той е заел тоя пост с преимуществото на “активен борец против фашизма и капитализма”.
Т.е.- посрещнал пръв Мамульовските партизани –трима младежи от селото , които на осми септември 1944 година избягали в гората ,пренощували , а на девети –рано сутринта се върнали като победители. Големи юнаци и патриоти…
Той извиква Бикташа в канцеларията и му нарежда :
- Бикташ, в други ден е големият национален празник на България- Девети септември. Ето ти едно червено знаме –иди да го забиеш на покрива на бикарницата в чест на победата!
- Слушам, дургар перседател!- изревава Бикташа и грабва знамето. После хуква да го забие на покрива.
Само че бикът Гочо изглежда има някакво възражение по въпроса.
Докато Бикташа пресича двора , бикът , който до този момент спокойно си преживя на сянка, внезапно изсумтява застрашително и тръгва с пламнали очи срещу циганина. Последният се опитва да го прогони , като размахва знамето и го удря с пръта по главата , но това още повече
разярява животното и то се втурва напред. Бикташа зафучва знамето и изкрещявайки:”Олеле, бате Пейчо!”-хуква със скорост , за която шампионът в спринта от последната олимпиада би могъл само да мечтае и се изкатерва като котка по отвесната стена на кметството – има, няма- пет метра –чак
на покрива , та даже и на комина.
Бикът повече не му обръща внимание, но набучва знамето на рогата и ,фучейки, млати в земята , докато то него остават жалки парцали. Може би той е единственият явен “дисидент” от онова време , който открито е демонстрирал своите “политически убеждения “, повеждайки категорична борба с червената напаст.
Но от кметството изскача Пейчо – син зелен от гняв – със зареден пищов и “революционен пламък” в очите.
- В името на революцията , ще те разстрелям , гад – процежда зловещо той и насочва пищова към широкото чело на бика Гочо – ти оскверни свещеното червено знаме…
- Пейчо, стой!- чува се разтревожен глас откъм улицата . От там се задава запъхтян дядо Тоню –тъпана , мъкнейки с въже една първескинка крава – Сакън , бика няма да халосваш! После ще трябва ти да “сайдисваш” кравите.
- Ще го разстрелям, мамка му – настоява кмет Пейчо - тоя бик е фашист. Съдра знамето на революцията и хич окото му не трепна.
В това време от полусрутената постройка на бикарницата се задава Алтъна – булката на Бикташа-
водейки три невръстни циганета за ръка , едно на гърдите и едно в корема и дълбокомислено заключава:
- Ти го остави знамето , бате Пейчо, ами ако бикът го беше утрепал мойто Бикташ - и мене ждъ требеше да сайдисваш.
- Бикташ ли ? Ами къде го Бикташа?- пули се Пейчо и бавно прибира пищова в кобура.
- Тука съм, тука – обажда се потърпевшият . Всички поглеждат нагоре и ахват. Дядо Тоню пръв се окопитва.
- На тоа требе да са му поникнали крила – коментира той –Я да тъ видим как фърчиш , въ !..
Кмет Пейчо гледа тъпо и не вярва на очите си.
- Само не ми разправяй , че си се изкатерил по стената!
Бикташа го стрелва с неподозирана свирепост.
- Ако и тебе те беше погнал Гочо с това червено знаме , ти и на камбанарията щеше да се изкатериш.- контрира го той- Друг път сам си вдигай червеното знаме , ако щеш и червена панделка вържи на пишката на Гочо! А сега ми донесете стълбата да слезна!
Той произнася тази тирада почти на литературен български.
Канцеларията на кмета.
Кмет Пейчо е сам и чете вестник. “Работническо дело”, сричайки на глас: Мас…масови…зацията
В сел …селското стоп…стопанство в Трак…Тра-ки-я е пред прик…приключване и т.н.
На вратата се почуква и веднага след това се показва ухилената глава на селския пъдар Маслинко.
- Водя го, дургар пресдател.
- Аха, нека влезне!- нарежда кметът.
В стаята се вмъква полекичка , ослушвайки се и мигайки смутено дядо Събо. Кметът се прави на много зает и се звери продължително в някакъв тефтер , карайки старецът да пристъпя от крак на крак и да се озърта неспокойно. По едно време дядо Събо уж между другото подхвърля:
- Пък на менека ми се чини , другарьо кмете, дека си го обърнал тоа тефтер на обратно.
- Ти не ма учи мене как да гледам тефтерите – срязва го Пейчо, като все пак завърта тефтера в правилна посока- ами я ми кажи какво си направил там –на къра!
- Че какво толкова- сумти неспокойно старецът – то това –магарето беше виновно . Ти по- добре него извикай в канцеларията.
- Ти остави сега магарето –скастря го началникът – ами кажи вярно ли е , че си го направил?
- Направил съм…Какво толкова съм направил? То магарето…
- Абе стига с това магаре !Разправят , че си се изпикал пред жените – там на нивата. Това противоречи на социалистическия морал. Буржоазно е и капиталистическо. Какво да те правя сега- стар човек си …
Дядо Събо мига виновно и се чеше по врата. После му идва в главата някаква идея и той прави предложение:
- Другарьо кмете – казва той примирено в пристъп на разкаяние и туря ръка на сърцето- така си беше, вярно е , виновен съм. Но каквото станало- станало и не може да се върне. Ето защо имам предложение.
- Казвай да чуем !
- Предлагам , жените от звеното , дето бяха там и ме видяха да пикая, да се реваншират .Може да са се притеснили нещо, заваллиите, и да искат да си го върнат. Нека сега всички да се изпикаят пред мене…
Дядо Тоню –тъпана е нещо като завеждащ културно масовата работа в селото. Той взема дейно участие в организирането на всички празници : като се почне от религиозните, именните дни , сватбите, кръщавките , угощенията , погребенията и се свърши с революционните и партийните.
Готов е да играе, да пее , да декламира и да държи речи при всеки повод и без повод. Има дарбата да говори в римувана проза и импровизира с най-главозамайващи рими . Обикновено се представя пред селската публиката в характерен стил:
“ Аз съм дядо Тоню –тъпана-
душата му в мир окъпана…”
Освен това е и нещо като тартор в кръчмата. По всяко време от там може да се извиси неговият специфичен тенор и бисери с военно-патриотичен оттенък от Балканската и Европейската война,
в които е бил активен участник:
“ Ний сме войници и вървим напред…
Напред, напред, напред- фелдфебела проклет.
Напред, напред, напред- той имал лош адет.
Напред, напред, напред- какво има за обед?
Напред, напред ,напред- помия със оцет…”
И т. н.
Говори се , че на младини в кръчмата вдигал със зъби масата с чашите и бутилките, без да ги разсипе. Много жизнен и корав старец.
В кръчмата на една маса, освен дядо Тоню, са дядо Видю- котето, дядо Балю, дядо Петко , дядо
Христо- Чикчирика – все отбор юнаци. Те могат да се напиват по няколко пъти на ден , а някои от тях дори нямат време да изтрезнеят. Например, според изчисленията на участъковия лекар от общинската поликлиника , Чикчирика трябваше да е умрял от цироза преди повече от тридесет години. Само че напук на науката , е съвсем жив и участвува дейно във всички запои- било то в компания или сам. Има само трудности с финансирането , защото земеделската пенсия е съвсем недостатъчна да му подсигури безпроблемни инвестиции в тази сфера. Понякога компенсира с ходене по гости , където черпят безплатно . В китното село Мамульово е допустимо да нямаш брашно в дисагите , но е недопустимо да нямаш ракия или вино в бъчвата. Значи си пълен аут.
Но кръчмата е най -почитаната институция, за разлика от държавата. Кръчмата си е кръчма…
Пиенето е твърдо- “Грапа” от” Винпрома”-смърди , та се не трае.
Юнаците са във фаза, когато всички приказват , ама никой не слуша.
- …И тогава мина генералът на бял кон пред целия строй и с извадена сабля – обяснява вдъхновено дядо Тоню- и извика :”Юнаци, пред вас е Люлебургас!..”
- Бял кон ли – изправя се внезапно в просъница дядо Балю- той тоа бял кон го открадна Мустафата- циганина от Дуванджии и го продаде на хайванпазара в Балтъджии.
- В Балтъджии -кайш- обажда се и дядо Видю –котето- аз през трийсет и втора закарах там една каруца с жълви ;трампих ги за две шилета. По оня край си пият виното с мезе от жълви.
- И лалугери - допълва дядо Петко- пил съм там вино с мезе от лалугери.
- Може и от коне - уточнява дядо Тоню – като викна генералът: “Напред , момци!” И ние тръгнахме на нож. Да, ама отсреща затракаха картечници. Изтрепаха сума ти народ.
След като погребахме мъртвите , изядохме и убитите коне, а вино имаше колкото щеш из мазетата ,
щото хората от селото бяха избягали.
- Чудя се какви са тия хора , бе мамка му стара- възмутено констатира Чикчирика- да държат цели бъчви с неизпито вино . Избягали и зарязали виното. Аз…протестирам!..
- Зарязали го- потвърждава дядо Тоню- селото пусто. Намерихме само един поп в едно мазе и той беше пиян като мотика. Лежеше до бъчвата.
- Поп ли , че там не са ли ходжи?
- Селото беше българско . По онова време тъдява живееха много българи . После ги прогониха.
Та ,значи ,попът беше гушнал едно дамаджанче като млада невеста и заспал. Като го сритахме се ококори и извика: “ Урра, да живее България!” Истински патриот.
- Също като наш поп Дончо –уточнява дядо Балю – и той така гушка дамаджанчето.
- Море не само дамаджанчето – подмята дядо Видю – май гаче гушка и невестите…
Юнаците един по един си тръгват към къщи. Най- напред тръгва дядо Видю- котето–хърбав старец
и пиян като кютук .Той се подпира с едната ръка за бастуна, а с другата по масите и полекичка се измъква навън. Но стълбището , състоящо се от три стъпала ,се оказва трудно препятствие и той го преодолява бавничко , на заден ход и пълзешком. Малко по-нататък има плитка локва и той в желанието си да я прескочи , пльосва вътре с цялата си “мъжка сила”, а гуглата му хвръква на няколко метра. Няколко минути той лежи така неподвижно , после вдига глава и изрича заканително , сякаш произнася заклинание или клетва за вярност:
“Аз пак ще стана ! Ще стана и ще си ида като мъж!”
След което притихва в локвата.
След малко от кръчмата се измъква и дядо Петко . Още с първата си крачка той полита напред и слиза на търкулки по стълбището. Капата му хвръква. След него се втурва дядо Балю. Той преодолява стъпълата на бегом, но долу се спъва в тялото на дядо Петко и се пльосва до него на пътеката . Няколко минути двамата се кокорят един срещу друг и се чудят какво е станало.
После дядо Балю почва да души въздуха като хрътка и прави гнуслива гримаса.
- Наборе, ти май гаче си се осрал...
- Кой аз?-отрича категорично дядо Петко – Никогиш! Чувствувам се също като шестнадесет годишно момче.
- Смърдиш на говна.
- Извинявай, наборе, ама това говно не е мойо.
- Ами чиьо ждъ е тогива ?
Дядо Петко се звери и върти очи . После топва пръста , души го и близва.
- Да е твоьо, не е твоьо, макар, че и ти си целият овъргалян с говна.
След което добавя компетентно:
- Според- както сочи науката - говното требе да е квавешко.
- Как позна, бе наборе?
- Одеве баджанакът Даню си върза тук кравата и пи набързо две ракии.