Делничен ден в  Мамульово. Поп Дончо се помайва из черквата и от време на време имитира, че чете евангелието. Той е още махмурлия от снощи и устата му е засъхнала. Чувствува нарастваща нужда да  “угаси пожара”, ама няма с какво – онези снощи всичко са изпили. Клисарят Гуню  размахва метлата и също имитира заетост.

Влиза млада и засукана  селянка  с червени бузи и едри гърди. Поп  Дончо се облизва  и очите му светват като на манастирски котарак. Отдавна булка Деля му бе хванала окото , ама хич не идваше да се изповядва , хем бая време минава , откакто  нейния Цончо  го тикват в дранголника , защото откраднал от  ТКЗС-то  два чувала с жито – всъщност –от собствената си нива.

-           Какво те води насам, чадо ?- умилква се отчето.

-           Ами аз –такова- да се изповядвам  съм дошла, отче- мяучи гальовно булка  Деля – чух , че много хубаво си  изповядвал.

-           Така е ,така е. Ами да бъде както казваш и Господ здраве да ти дава- благославя  поп Дончо и чевръсто се разпорежда – хей , Гуньо, ето ти два лева . Я отскочи да вземеш свещи от магазина , после се отбий в кръчмата, почерпи се за мое здраве  и вземи бутилка с червено вино.

-           Ама той магазина още не е отворен  - реагира Гуню.

-           Нищо, ще чакаш да отвори!- отсича отчето и го избутва безкомпромисно навън. После удря резето на вратата и се обръща към гостенката:

-           Я ела насам , моето момиче, ела в изповедалнята .

-           Ами да дойда, оти да не дойда – закършва снага булка Деля- то, нали знаеш , отче, моичкият вече цяла година го няма . Сили не ми останаха.

-           Знам, чадо , знам . Всичко знам аз. То е грешно така -да стои млада жена сама без мъж. Ей сегичка ще те изповядам. Ела насам – ето тук – до амвона.

Булка  Деля пристъпя срамежливо.

-           Ха сега коленичи!- продължава поп Дончо насърчително.

Тя коленичи..

-           Ха сега положи глава ето тук- на евангелието.

Тя се снижава още повече.

-           Ха  сега кажи , Господи помилуй !

-           Господи помилуй!

В този момент поп Дончо дръпва една сиджимка  и отгоре се спуска някаква клюса , която заклещва главата на булка Деля и тя вече не може да я измъкне. От другата страна на паравана  стърчи само един  кръшен, набит и засукан задник. Поп Дончо блещи очи и се озърта  гузно. Отсреща го гледа строго и намръщено иконата на  свети Архангел Михаил.

-           Трай там, бе дядка,- изсумтява ядосано отчето и обръща  иконата обратно.

После се приближава с грейнали очи  към вирнатия задник на булка Деля и решително запрята полата.

-      Ама , дядо  попе, пусни ме, аз хич няма да бягам- чува се гласът на Деля от криптата.

-           Нищо, чадо , нищо, така е по- сигурно.

 

 На една  текезесарска нива група жени копаят царевица.

Край пътя селският зевзек дядо  Събо  коси трева за магарето, което  пасе наблизо.

Дядо Събо е дребен, хитър старец с потури  и пояс- човек от старите българи.

По едно време му се припикало и той се оглежда наоколо  къде има място да  “пусне водата”. На около двеста- триста метра по надолу има някакви  храсталаци , но на него не му се ходи  чак до там и решава въпроса  Соломоновски. Той застава зад магарето , вади си пикалото и започва да пикае, мърморейки тихо :” Стой , Марко, кротко , Марко…”

И Марко кротува, само че за зла участ забелязва в далечината някаква засукана магарица , която също пасе трева край пътя и хуква като пощръклял с възторжен рев и “извадена бухалка”, все едно , че атакува вражески позиции.

Дядо Събо няма време да се огащи  и всички жени от звеното го виждат как пикае.

-           Въх , мари, та той си го е извадил!- вика едната – едра цуцулана и хвърля мотиката на земята .

-           Кой ,мари, магарето  ли?

-           Не, мари,- дядо Събо…

-           Оле , Боже, дъртият му пергишин- даже го и размахва- пищи друга булка и също хвърля мотиката.

-           Въх, въх, въх , не го е срам- стар мундарин!- гълчат всички и се хилят.

Човекът си прибира засрамен пикалото и  дори си намокря потурите. После хуква с развят пояс

подир магарето и вика:

-           Марко, Марко, чакай, мамка ти магарешка!

Само че  Марко вече е набрал скорост и докато дядо Събо се  дотътри запъхтян на местопроизшествието, е възкачил магарицата и набива  със всичка сила.

Дотичва запъхтян и собственикът на магарицата – парцалив селянин – и мига въпросително.

Дядо Събо сяда на земята и забърсва морно чело. После вади от пояса едно плоско шишенце  с безцветна течност и мърмори утешително:

-           Свато, свато, тя стана ква стана , ами барем да му цокнем по едночко. Ха наздраве!

 

 Кметството на село Мамульово.

Това е едноетажна стара постройка , наскоро ремонтирана и варосана , отзад  преграден двор  с полусрутена селскостопанска постройка, а в двора- общинският бик- Гочо.

За бика се грижи циганинът Бикташ- черен и късокрак  мангал.

Кметът Пейчо е също такъв, каквото е и кметството ,каквото е и селото- първосигнален селянин , полуграмотен , с дочен панталон , гумени цървули  и химически молив на дясното ухо. Той е заел тоя пост  с преимуществото на  “активен борец против фашизма и капитализма”.

Т.е.-  посрещнал пръв Мамульовските партизани –трима младежи от селото , които на осми септември  1944 година избягали в гората ,пренощували , а на девети –рано сутринта се върнали като победители. Големи  юнаци и патриоти…

Той извиква Бикташа в  канцеларията и му нарежда :

-           Бикташ, в други ден е големият национален празник на България- Девети септември. Ето ти едно червено знаме –иди да го забиеш на покрива на бикарницата в чест на победата!

-           Слушам, дургар  перседател!- изревава Бикташа и грабва знамето. После хуква да го забие на покрива.

Само че бикът Гочо изглежда  има  някакво  възражение по въпроса.

Докато Бикташа пресича двора , бикът , който до този момент спокойно си преживя на сянка, внезапно изсумтява застрашително  и тръгва с пламнали очи  срещу циганина.  Последният се опитва да го прогони , като размахва знамето и го удря  с пръта по главата , но това още повече

разярява животното и то се  втурва напред.  Бикташа зафучва знамето  и изкрещявайки:”Олеле, бате Пейчо!”-хуква със скорост , за която шампионът в спринта от последната олимпиада би могъл само да мечтае и се изкатерва като котка  по отвесната стена на кметството – има, няма- пет  метра –чак

 на покрива , та даже и на комина.

Бикът повече не му обръща внимание, но набучва знамето на рогата  и ,фучейки, млати в земята , докато то него остават жалки парцали. Може би той е  единственият явен  “дисидент” от онова време , който открито е демонстрирал своите “политически убеждения “, повеждайки категорична борба с червената напаст.

Но от кметството изскача Пейчо – син зелен от гняв – със зареден пищов и “революционен пламък” в очите.

-           В името на революцията , ще те разстрелям , гад – процежда зловещо той и насочва пищова към широкото чело на бика Гочо – ти оскверни свещеното червено знаме…

-           Пейчо, стой!- чува се разтревожен глас откъм улицата . От там се задава запъхтян  дядо Тоню –тъпана , мъкнейки с въже една първескинка крава – Сакън , бика няма да халосваш! После ще  трябва ти да  “сайдисваш” кравите.

-           Ще го разстрелям, мамка му – настоява кмет Пейчо  - тоя  бик е  фашист. Съдра знамето на революцията и  хич окото му не трепна.

В това време от полусрутената постройка  на бикарницата  се задава Алтъна – булката на  Бикташа-

водейки три невръстни циганета  за ръка , едно на гърдите  и едно в корема и дълбокомислено  заключава:

-           Ти го остави знамето , бате Пейчо, ами ако бикът го беше  утрепал мойто Бикташ  - и мене ждъ требеше да сайдисваш.

-           Бикташ ли ? Ами къде го Бикташа?- пули се  Пейчо и бавно прибира пищова в кобура.

-           Тука съм, тука – обажда се потърпевшият . Всички поглеждат  нагоре и ахват. Дядо  Тоню пръв се окопитва.

-           На тоа требе да са му поникнали крила – коментира той –Я да тъ видим как фърчиш , въ !..

Кмет Пейчо гледа тъпо и не вярва на очите си.

-           Само не ми разправяй , че си се изкатерил по стената!

Бикташа го стрелва с неподозирана свирепост.

-           Ако и тебе те беше погнал Гочо  с това червено знаме , ти и на камбанарията щеше да се изкатериш.- контрира го той- Друг път сам си вдигай  червеното знаме , ако щеш и червена панделка вържи на пишката на  Гочо! А сега ми донесете стълбата да слезна!

Той произнася тази тирада почти на литературен  български.

 

 Канцеларията на кмета.

Кмет Пейчо е сам и чете вестник. “Работническо  дело”, сричайки на глас:  Мас…масови…зацията

В сел …селското  стоп…стопанство  в Трак…Тра-ки-я е пред прик…приключване и т.н.

На вратата се почуква и веднага след това се показва ухилената глава на селския пъдар Маслинко.

-           Водя го, дургар пресдател.

-           Аха, нека влезне!- нарежда кметът.

В стаята се вмъква полекичка , ослушвайки се и мигайки смутено  дядо Събо. Кметът се прави на много зает  и се звери продължително  в някакъв тефтер , карайки старецът да пристъпя  от крак на крак и да се озърта неспокойно. По едно време дядо Събо уж между другото подхвърля:

-           Пък на менека ми се чини , другарьо кмете, дека си го обърнал тоа тефтер на обратно.

-           Ти не ма учи мене как да гледам тефтерите – срязва го  Пейчо, като все пак завърта тефтера в правилна посока- ами я ми кажи какво си направил там –на къра!

-           Че какво  толкова- сумти неспокойно старецът – то това –магарето беше виновно . Ти по- добре него извикай в канцеларията.

-           Ти остави сега магарето –скастря го началникът – ами кажи вярно ли е , че си го направил?

-           Направил съм…Какво толкова съм направил? То магарето…

 -           Абе стига с това магаре !Разправят , че си се изпикал  пред жените – там на нивата. Това противоречи на социалистическия морал. Буржоазно е и капиталистическо. Какво да те правя сега- стар човек си …

Дядо Събо мига виновно и се чеше по врата. После му идва в главата някаква идея и той прави предложение:

-           Другарьо кмете – казва той примирено в пристъп на разкаяние и туря ръка на сърцето- така си беше, вярно е , виновен съм. Но каквото станало- станало и не може да се върне. Ето защо имам предложение.

-           Казвай да  чуем !

-           Предлагам ,  жените от звеното , дето бяха там и ме видяха да пикая, да се реваншират .Може да са се притеснили нещо, заваллиите,  и да искат да си го върнат. Нека сега всички да се изпикаят пред мене…

 

 Дядо Тоню –тъпана  е нещо като завеждащ  културно масовата работа  в селото. Той взема дейно участие  в организирането на всички празници : като се почне от религиозните, именните дни , сватбите, кръщавките , угощенията , погребенията и се свърши с революционните и партийните.

Готов е да играе, да пее , да декламира  и да държи речи при всеки повод и без повод. Има дарбата да  говори в римувана проза  и импровизира с най-главозамайващи рими .  Обикновено се представя пред селската  публиката  в характерен стил:

          “ Аз съм дядо Тоню –тъпана-

            душата му в мир окъпана…”

Освен това е и нещо като тартор в кръчмата. По всяко време  от там може да се извиси неговият специфичен тенор и бисери с военно-патриотичен оттенък  от Балканската и Европейската война,

в които е бил  активен участник:

            “ Ний сме войници и вървим напред…

               Напред, напред, напред- фелдфебела проклет.

               Напред, напред, напред- той имал лош адет.

               Напред, напред, напред- какво има за обед?

               Напред, напред ,напред- помия със оцет…”

И т. н.

Говори се , че на младини  в кръчмата вдигал със зъби масата  с чашите и бутилките, без да ги разсипе. Много жизнен и корав старец.

В кръчмата  на една маса, освен  дядо Тоню, са дядо Видю- котето, дядо Балю, дядо Петко , дядо

Христо- Чикчирика – все отбор юнаци. Те могат да се напиват по няколко пъти на ден , а някои от тях дори нямат време да изтрезнеят. Например, според изчисленията на участъковия лекар от общинската поликлиника , Чикчирика трябваше да е умрял от цироза  преди повече от тридесет години. Само че напук на науката , е  съвсем жив и участвува дейно  във всички запои- било то в компания или сам. Има само трудности с финансирането , защото земеделската пенсия е съвсем недостатъчна да му подсигури  безпроблемни  инвестиции  в тази сфера. Понякога компенсира с ходене по гости , където черпят безплатно . В китното село Мамульово  е допустимо да нямаш брашно в дисагите , но е недопустимо да нямаш ракия или вино в бъчвата. Значи си пълен аут.

Но кръчмата   е най -почитаната институция, за разлика от държавата. Кръчмата  си е кръчма…

Пиенето е твърдо- “Грапа” от” Винпрома”-смърди , та се не трае.

Юнаците са във фаза, когато всички приказват , ама никой не слуша.

-           …И тогава мина генералът на бял кон пред целия строй и с извадена сабля – обяснява вдъхновено дядо Тоню- и извика :”Юнаци, пред вас е Люлебургас!..”

-           Бял кон ли – изправя се внезапно в просъница дядо Балю- той тоа бял кон го открадна Мустафата- циганина от Дуванджии и го продаде на хайванпазара в  Балтъджии.

-           В Балтъджии -кайш- обажда се и дядо Видю –котето- аз през трийсет и втора закарах там една каруца с жълви  ;трампих ги за две шилета. По оня край си пият виното с мезе от  жълви.

-           И лалугери  - допълва дядо  Петко- пил съм там вино с мезе от лалугери.

-           Може и от коне  - уточнява дядо Тоню – като викна генералът: “Напред , момци!” И ние тръгнахме на нож.  Да, ама отсреща затракаха картечници. Изтрепаха сума ти народ.

След като погребахме мъртвите , изядохме и убитите коне, а вино имаше колкото щеш из мазетата ,

щото хората от селото бяха избягали.

-       Чудя се какви са тия хора , бе мамка му стара-   възмутено констатира Чикчирика- да държат цели бъчви с неизпито вино . Избягали и зарязали виното. Аз…протестирам!..

-           Зарязали го- потвърждава дядо  Тоню- селото пусто. Намерихме само един поп в едно мазе  и той беше пиян като мотика.  Лежеше до бъчвата.

-           Поп ли , че там не са ли ходжи?

-           Селото беше българско . По онова време  тъдява живееха много българи . После ги прогониха.

Та ,значи ,попът беше гушнал едно дамаджанче като млада невеста и заспал. Като го сритахме се ококори  и извика: “ Урра, да живее България!” Истински патриот.

-           Също като наш поп Дончо –уточнява дядо Балю – и той така гушка дамаджанчето.

-           Море не само дамаджанчето – подмята  дядо Видю – май гаче гушка и невестите…

Юнаците един по един  си тръгват към къщи. Най- напред тръгва дядо Видю- котето–хърбав старец

и пиян като кютук .Той се подпира с едната ръка за бастуна, а с другата по масите и полекичка се измъква навън. Но стълбището , състоящо се от три стъпала ,се оказва трудно препятствие и той го преодолява бавничко , на заден ход и пълзешком. Малко по-нататък има плитка локва  и той в желанието си да я прескочи , пльосва вътре с цялата си “мъжка сила”, а гуглата му хвръква на няколко метра. Няколко минути той лежи така неподвижно , после вдига глава и изрича заканително , сякаш произнася заклинание или клетва за вярност:

“Аз пак ще стана ! Ще стана и ще си ида като  мъж!”

След което притихва в локвата.

 

 След малко от кръчмата се измъква и дядо Петко . Още с първата  си крачка  той полита напред  и слиза на търкулки по стълбището. Капата му хвръква. След него се втурва дядо Балю. Той преодолява стъпълата на бегом, но долу се спъва в тялото на дядо Петко и  се пльосва до него на пътеката . Няколко минути двамата се кокорят един срещу друг и се чудят какво е станало.

После дядо Балю почва да души въздуха като хрътка  и прави гнуслива гримаса.

-           Наборе, ти май гаче си се осрал...

-           Кой аз?-отрича категорично дядо Петко – Никогиш! Чувствувам се също като шестнадесет годишно момче.

-           Смърдиш на говна.

-           Извинявай, наборе, ама  това говно не е мойо.

-           Ами чиьо ждъ е тогива ?

Дядо Петко се  звери и върти очи . После топва пръста , души го  и близва.
-      Да е твоьо, не е твоьо, макар, че и ти си целият овъргалян с говна.
След което добавя компетентно:
-      Според- както сочи науката - говното требе да е квавешко.
-      Как позна, бе наборе?
-      Одеве баджанакът Даню си върза тук кравата и пи набързо две ракии.

Невероятно е!
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))