Постинг
07.01.2007 17:34 -
Casus improvisus
гротески
Сутринта рано в къщи нахлуха едни типове с качулки и ме арестуваха. Без много обяснения и без да реагират на протестите ми , те ме набутаха в един джип пред очите на поне десетина ранобудни бабички от блока и и ме откараха в полицейското управление. Там ми беше обяснено , че срещу мен е повдигнато сериозно обвинение. На възмутените ми въпроси бе отговорено максимално лаконично: “ Ти знаеш защо” Там е работата , че не знаех и не можех да се досетя. Няколко часа по- късно ме отведоха при следователя и там ми бе връчено обвинението.
- Обвинен сте в системен сексуален тормоз- заяви той самодоволно – ищца е вероятно бившата ви секретарка.
Това изявление направо ме гръмна от упор и аз се облещих. Проблемът беше такъв, че аз не съм имал никога нито бивша, нито настояща секретарка. Работата ми не се нуждаеше от подобни услуги. Споделих тези факти , но онзи само се усмихна и подхвърли загадъчно :
- Хм, ще проверим това.
След това ме накара да се подпиша под показанията си и толкова. Не ме пуснаха веднага, защото такова било прокурорското нареждане и любезно ми обясниха, че се налага да остана още двадесет и четири часа. По закон.
Няма как, примирих се и зачаках. Щом е такъв законът, няма мърдане. На следващия ден ме освободиха, но след няколко дена пак ме арестуваха.
- Заподозрян сте в системен сексуален тормоз – потвърди следователят.
Айде пак. Абе няма ли да мирясат най – после тези хора!
- А стига, бе !- ревнах аз като ранен динозавър- Докога ще ме дъфчите за тези щуротии; нали ви обясних миналия път, че нямам секретарка и никога не съм имал.
- Момент, момент – усмихна се снизходително следователят, сякаш искаше да каже: “този път няма да ми се изплъзниш, драги”-нали вие сте господин Роки?
- Роки – трепнах аз и нещо ме жегна- да аз съм Роки, но това е просто литературен псевдоним и няма нищо общо със случая. Пиша някои неща в литературните сайтове на Интернет с този ник.
- Ето виждате ли как нещата си идват на мястото. Значи Роки. Аха…
- Е да Роки . То и кучето ми е Роки и какво от това?
- Ами нищо особено. Ще ви прочета само част от свидетелско показание срещу вас, за да не се очудвате: “ Онзи ден Роки пак нападна госпожица С. в градинката пред блока и искаше да я обладае.” Как ви изглежда това.
- Ха – шашнах се аз- ама вие сериозно ли се вързвате на тези дивотии? Нали беше уж секретарката ми, а сега и някаква си госпожица…
- Ще видим, ще видим – май доста похождения имате– сияеше следователят като затвори папката с досието – имаме и други показания на свидетели; ще разследваме целият случай, но ви обещавам , че няма да се оттървете лесно. За сега няма да ви задържаме, но се налага да не напускате града в близките дни до насрочването на делото. Нали така , господин Роки?
И той ме избута любезно навън с все същата очарователна усмивка , която недвусмислено изразяваше:” Няма да ми избягаш, приятелю. Спукана ти е работата."
Е това ме довърши. Всичко друго можех да очаквам от тази сбъркана държава :
Да ме обвинят в укриване на данъци, въпреки, че нямам бизнес и лична собственост, да ме обвинят във фалшифициране на пари, въпреки , че изобщо нямам пари, да ме обвинят в превишена скорост, въпреки че нямам и не карам автомобил; могат да ме обвинят, че съм прелъстил и изоставил прабабата на уелския принц колко му е, но баш обвинение в сексуален тормоз на някоя си госпожица С. , дето хич не познавам , това не съм го и сънувал. Коя ли пък е тази незнайна възлюбена; мъча се да си припомня физиономиите на всички по – симпатични госпожици от квартала, но нищо не ми просветва. Майната му!
Общо взето, излизам често в градинката пред блока, за да поразходя кучето, но там се мотаят всякакви: и госпожици, и бабички, и какви ли не щеш – някои с кучета, други с внучета, трети с гаджета; многообразието е предостатъчно, но никак не се сещам за въпросната госпожица. Направо ме заинтригува и имах чувството, че като нищо мога да се влюбя. Общо взето започнаха да ме отбягват , защото си бях спечелил лоша слава : бабичките ме заобикаляха отдалеч и твърдяха, че съм прибирал разни отрепки в апартамента и сме правили оргии и групов секс. Слуховете ставаха все по- страховити.
Наскоро след това отново ме откараха с белезници като опасен рецидивист и ме набутаха в една килия в следственото.
Разбира се, отричах всичко, защото обвиненията бяха хем абсурдни , хем смешни, въпреки че не можех да се смея, а повече се ядосвах ; нищичко от това, което ми вменяваха не можех да проумея.
“ Роки ли си ?””Роки съм “.” Познаваш ли госпожица С?” “ Не я познавам”. “ Аха, значи отказваш да сътрудничиш.” “Майната ви!”
Айде обратно в килията. Добре че насрочиха бързо делото, иначе щях да побеснея от ядове. Ревях и псувах като каруцар - отначало съвсем нелитературно, но впоследствие се доошлайфах и псувните ми започнаха да звучат все по- поетично, дори ги римувах в някакъв все по – лиричен ямб и ако ме чуеха моите приятели от литературния сайт, щяха да се сбъркат с неограничените ми способности да съчинявам поетични и възвисени псувни, към които като нищо могат да се прибавят и ноти и да се изпеят така, че Азис ряпа да яде. Нещо от фасона на :
“ Мамицата ви красива
ще направя аз щастлива”…
Съдът беше в пълен състав и публиката – също . Нямах представа колко много кибици може да събере едно такова шантаво дело . Освен от нашия блок, бяха дошли и от съседните , че и по нататък. Всички искаха да видят изверга , сексуалния маниак, който се нахвърля като шахън на клетите госпожици.
Всички роднини : каки, баби, лелки , вуйни и пр. Дори бившата ми съпруга се появи по едно време и се кротна на първия ред с някакво свирепо изражение на ядосан булдог, сякаш искаше да ме сръфа, сдъфче и смели.
“ На мен, значи, нявгаш все не можеше, все уморен беше, все зает, а сега си хукнал на госпожици да налиташ; ще ти дам аз на тебе едни госпожици! Ще ти дам един сексуален тормоз…”
Тук са адвокатите на ищцата , прокурорът , секретарките и пр. Но ищцата по някакви особени съображения липсва – чудя се коя е.
Аз нямам адвокат ; не ми и трябва . Достатъчно съм ядосан , за да ме ядосва и адвокатът. Пък и нямам с какво да му платя.
- Подсъдими, моля вашето име и презиме! – включва съдията и удря по бюрото.
- Радев Р.С.
- Радев, значи вие сте прословутият Роки?
- Аз съм прословутият Роки.
- Запознат сте с обвинението ?
- Запознат съм с обвинението, но не съм запознат с потърпевшата . Все пак когато възнамеряваш да прави секс с някоя, трябва поне да си я виждал.
- Не се притеснявай, ще ти се изясни – обади се тържествуващо прокурорът и размаха една папка- ето ги доказателствата…
- Давам думата на обвинението – обяви съдията – по възможност по- кратко и най- главното.
- То е предостатъчно- отговори прокурорът- Значи в продължение на няколко месеца обвинаемият Роки системно е тероризирал младата госпожица С. с недвусмислени сексуални предложения, с което е нанесъл непоправими морални травми на последната . Дори си е служил с груби посегателства на публични места. Има множество свидетели и свидетелски показания , потвърждаващи последното. Вярно ли е това , тосподин Роки, ще отречете ли очевидните факти?
- Мамка му !- ревнах аз от гняв и обида като заклет еретик пред съда на инквизицията – Ами дайте поне да я видим тази госпожица дали си заслужава тормоза!
- По- кротко , и това ще стане. Вие кажете вярно ли е или да викам свидетели?
- Викайте свидетелите , дайте да ги видим!...
- Аха значи се заканвате и на свидетелите… Да влезе госпожа Петрова!
- Момент – намеси се съдията – какво е мнението на защитата ? Къде е защитата?
- Не ми трябва защита , аз съм си защита – чакам да видя какви дървотии ще ми се сервират.
- Подсъдими, дръжте се прилично!- сряза ме съдията – намирате се пред български съд и отговаряте пред сериозно обвинение.
- Виждам , виждам , много сте сериозни…
- Да влезе свидетелката !
Свидетелката се появи моментално. Беше една заоблена лелка от квартала - някъде към стотина кила. По цял ден седи на пейката пред блока и знае всички клюки. Виждам я често и в градинката с другите лелки .
- Госпожа Петрова , заклевате ли се да казвате само истината ?
- Заклевам се.
- Какви са вашите впечатления от поведението на този Роки.
- А- а Роки ли ? Ами хич не са добри - отговори лелката - Много е темпераментен .
- Темпераментен ?- лукаво подхвърли прокурорът- Какво имате предвид, как се държи той с госпожица С. ?
- Ами като я видя, втурна се и я подгони към храстите.
- Подгони я ? А тя ?
- Тя бягаше … Бягаше докато…
- Какво , какво ?- скочих аз – Абе вие луди ли сте !
- Подсъдими седни !- прекъсна ме съдията – нямаш думата. Още един такъв ексцес и ще те пратя в карцера.
В същия момент се намеси и бившата ми съпруга – сърдита и страшна. Тя пристъпи освирепяла към мен и в очите и святкаха мълнии.
- Значи така а ?! Подгони я, а тя бягаше … А мен…
- Госпожо , назад ! Вие също нямате думата . Изведете я ! Да дойдат квесторите!
Разгеле, квесторите дойдоха и изкараха навън разярената бивша. Оттърваха ме. Прочее, между другото ще спомена, че разводът ни се състоя по нейно желание и мотивът беше , че не съм и обръщал достътатъчно внимание: “Значи, аз го чакам сама в леглото, студено ми е , а той…” и т.н. Няма да се впускам в подробности.
- Да влезе вторият свидетел !- обяви съдията
- Вторият свидетел госпожа Станка!- повтори прокурорът.
Въпросната госпожа цъфна незабавно.
“ Заклевате ли се?... “ и т.н. Процедурата се повтори.
- Какво знаете по въпроса ? Какво видяхте в неделя привечер?
- Ами Роки я подгони и тя бягаше…
- А защо бягаше ?
- Ами той е един такъв напорист…
- Напорист? Хм, интересна работа. Той трябва да е много любвеобвилен този Роки.
- Любвеобвилен е и …
- И какво ?
- И много налита. Скача и ръмжи…
- Достътъчно – тържествуваше прокурорът- свидетелят е свободен. Няма какво друго да се добави. Става въпрос за една опасна хиперсексуалност, която трябва да бъде обуздана от закона. В края на краищата ние сме правова държава.
- Нека да дадем думата и на защитата - обади се съдията – Няма защита . Подсъдими какво бихте казали в своя защита ? Имате ли възражения?
- Имам , разбира се – беснеех аз - вие как си я представяте тази работа ? Да я подгоня там из градинката пред всички свидетели посред бял ден , да я настигна и да скоча върху нея като нерез. Това да не е свинка , бе господа ? Или пък е някаква кучка ?
- Виждате ли, виждате ли какъв е грубиян – изписка един истеричен гласец и пред мен се изправи зачервеното като месечинка от гняв лице на съседката Николинка – една доста емоционална стара мома, която все наднича през шпионката, когато се прибирам в къщи- и как само обижда моята малка Сузи! Кучка била… А тя е толкова ранима … И толкова нежно сърце има…
Побърках се. Коя ли пък е тази толкова ранима Сузи ? Не познавам всичките и приятелки.
- Да влезе ищтцата !- разпореди се съдията.
- Извикайте госпожица Сузи!- повтори прокурорът.
Публиката стана на крака и всички се второчиха към вратата . Аз също като шашав се взирах и очаквах да видя някакво чудо – принцесата от приказките или нещо подобно. Ранимата госпожица Сузи…
Миг след това в залата влезе малко момиченце на около десетина години – това беше едно съседско дете- и носеше в ръцете си малка бяла булонка.
- Какво е това, какво е това куче в залата! – кресна съдията – Веднага вън!
- Но ваше превъзходителство, това е моята госпожица Сузи – реагира с горчива тъга съседката Николинка - и тя много обича да бъде уважавана.
Забелязах как прокурорът се втрещи и получи някакъв нервен тик.
Съдията зяпна и няколко секунди не можеше да си затвори чеенето.
- Ахааа- изрече накрая той бавно и разбиращо- госпожица Сузи . Малката булонка. Но тогава всъщност , обвинението придобива съвсем друг характер . Касае се за содомия или нещо от този род…
После още известно време той се взираше като лунатик в булонката и изведнъж изпищя срещу мене с няколко октави над петолинието:
- Подсъдими Роки, признаваш ли се за виновен ?! Копеле такова, ще те размажа…
- Не, не е този Роки- обади се плахо момиченцето с булонката – Това е чичо Ради . Онзи Роки е пуделът Роки. Той е един такъв - палав, а Сузи малко се е разгонила…
Р.
Сутринта рано в къщи нахлуха едни типове с качулки и ме арестуваха. Без много обяснения и без да реагират на протестите ми , те ме набутаха в един джип пред очите на поне десетина ранобудни бабички от блока и и ме откараха в полицейското управление. Там ми беше обяснено , че срещу мен е повдигнато сериозно обвинение. На възмутените ми въпроси бе отговорено максимално лаконично: “ Ти знаеш защо” Там е работата , че не знаех и не можех да се досетя. Няколко часа по- късно ме отведоха при следователя и там ми бе връчено обвинението.
- Обвинен сте в системен сексуален тормоз- заяви той самодоволно – ищца е вероятно бившата ви секретарка.
Това изявление направо ме гръмна от упор и аз се облещих. Проблемът беше такъв, че аз не съм имал никога нито бивша, нито настояща секретарка. Работата ми не се нуждаеше от подобни услуги. Споделих тези факти , но онзи само се усмихна и подхвърли загадъчно :
- Хм, ще проверим това.
След това ме накара да се подпиша под показанията си и толкова. Не ме пуснаха веднага, защото такова било прокурорското нареждане и любезно ми обясниха, че се налага да остана още двадесет и четири часа. По закон.
Няма как, примирих се и зачаках. Щом е такъв законът, няма мърдане. На следващия ден ме освободиха, но след няколко дена пак ме арестуваха.
- Заподозрян сте в системен сексуален тормоз – потвърди следователят.
Айде пак. Абе няма ли да мирясат най – после тези хора!
- А стига, бе !- ревнах аз като ранен динозавър- Докога ще ме дъфчите за тези щуротии; нали ви обясних миналия път, че нямам секретарка и никога не съм имал.
- Момент, момент – усмихна се снизходително следователят, сякаш искаше да каже: “този път няма да ми се изплъзниш, драги”-нали вие сте господин Роки?
- Роки – трепнах аз и нещо ме жегна- да аз съм Роки, но това е просто литературен псевдоним и няма нищо общо със случая. Пиша някои неща в литературните сайтове на Интернет с този ник.
- Ето виждате ли как нещата си идват на мястото. Значи Роки. Аха…
- Е да Роки . То и кучето ми е Роки и какво от това?
- Ами нищо особено. Ще ви прочета само част от свидетелско показание срещу вас, за да не се очудвате: “ Онзи ден Роки пак нападна госпожица С. в градинката пред блока и искаше да я обладае.” Как ви изглежда това.
- Ха – шашнах се аз- ама вие сериозно ли се вързвате на тези дивотии? Нали беше уж секретарката ми, а сега и някаква си госпожица…
- Ще видим, ще видим – май доста похождения имате– сияеше следователят като затвори папката с досието – имаме и други показания на свидетели; ще разследваме целият случай, но ви обещавам , че няма да се оттървете лесно. За сега няма да ви задържаме, но се налага да не напускате града в близките дни до насрочването на делото. Нали така , господин Роки?
И той ме избута любезно навън с все същата очарователна усмивка , която недвусмислено изразяваше:” Няма да ми избягаш, приятелю. Спукана ти е работата."
Е това ме довърши. Всичко друго можех да очаквам от тази сбъркана държава :
Да ме обвинят в укриване на данъци, въпреки, че нямам бизнес и лична собственост, да ме обвинят във фалшифициране на пари, въпреки , че изобщо нямам пари, да ме обвинят в превишена скорост, въпреки че нямам и не карам автомобил; могат да ме обвинят, че съм прелъстил и изоставил прабабата на уелския принц колко му е, но баш обвинение в сексуален тормоз на някоя си госпожица С. , дето хич не познавам , това не съм го и сънувал. Коя ли пък е тази незнайна възлюбена; мъча се да си припомня физиономиите на всички по – симпатични госпожици от квартала, но нищо не ми просветва. Майната му!
Общо взето, излизам често в градинката пред блока, за да поразходя кучето, но там се мотаят всякакви: и госпожици, и бабички, и какви ли не щеш – някои с кучета, други с внучета, трети с гаджета; многообразието е предостатъчно, но никак не се сещам за въпросната госпожица. Направо ме заинтригува и имах чувството, че като нищо мога да се влюбя. Общо взето започнаха да ме отбягват , защото си бях спечелил лоша слава : бабичките ме заобикаляха отдалеч и твърдяха, че съм прибирал разни отрепки в апартамента и сме правили оргии и групов секс. Слуховете ставаха все по- страховити.
Наскоро след това отново ме откараха с белезници като опасен рецидивист и ме набутаха в една килия в следственото.
Разбира се, отричах всичко, защото обвиненията бяха хем абсурдни , хем смешни, въпреки че не можех да се смея, а повече се ядосвах ; нищичко от това, което ми вменяваха не можех да проумея.
“ Роки ли си ?””Роки съм “.” Познаваш ли госпожица С?” “ Не я познавам”. “ Аха, значи отказваш да сътрудничиш.” “Майната ви!”
Айде обратно в килията. Добре че насрочиха бързо делото, иначе щях да побеснея от ядове. Ревях и псувах като каруцар - отначало съвсем нелитературно, но впоследствие се доошлайфах и псувните ми започнаха да звучат все по- поетично, дори ги римувах в някакъв все по – лиричен ямб и ако ме чуеха моите приятели от литературния сайт, щяха да се сбъркат с неограничените ми способности да съчинявам поетични и възвисени псувни, към които като нищо могат да се прибавят и ноти и да се изпеят така, че Азис ряпа да яде. Нещо от фасона на :
“ Мамицата ви красива
ще направя аз щастлива”…
Съдът беше в пълен състав и публиката – също . Нямах представа колко много кибици може да събере едно такова шантаво дело . Освен от нашия блок, бяха дошли и от съседните , че и по нататък. Всички искаха да видят изверга , сексуалния маниак, който се нахвърля като шахън на клетите госпожици.
Всички роднини : каки, баби, лелки , вуйни и пр. Дори бившата ми съпруга се появи по едно време и се кротна на първия ред с някакво свирепо изражение на ядосан булдог, сякаш искаше да ме сръфа, сдъфче и смели.
“ На мен, значи, нявгаш все не можеше, все уморен беше, все зает, а сега си хукнал на госпожици да налиташ; ще ти дам аз на тебе едни госпожици! Ще ти дам един сексуален тормоз…”
Тук са адвокатите на ищцата , прокурорът , секретарките и пр. Но ищцата по някакви особени съображения липсва – чудя се коя е.
Аз нямам адвокат ; не ми и трябва . Достатъчно съм ядосан , за да ме ядосва и адвокатът. Пък и нямам с какво да му платя.
- Подсъдими, моля вашето име и презиме! – включва съдията и удря по бюрото.
- Радев Р.С.
- Радев, значи вие сте прословутият Роки?
- Аз съм прословутият Роки.
- Запознат сте с обвинението ?
- Запознат съм с обвинението, но не съм запознат с потърпевшата . Все пак когато възнамеряваш да прави секс с някоя, трябва поне да си я виждал.
- Не се притеснявай, ще ти се изясни – обади се тържествуващо прокурорът и размаха една папка- ето ги доказателствата…
- Давам думата на обвинението – обяви съдията – по възможност по- кратко и най- главното.
- То е предостатъчно- отговори прокурорът- Значи в продължение на няколко месеца обвинаемият Роки системно е тероризирал младата госпожица С. с недвусмислени сексуални предложения, с което е нанесъл непоправими морални травми на последната . Дори си е служил с груби посегателства на публични места. Има множество свидетели и свидетелски показания , потвърждаващи последното. Вярно ли е това , тосподин Роки, ще отречете ли очевидните факти?
- Мамка му !- ревнах аз от гняв и обида като заклет еретик пред съда на инквизицията – Ами дайте поне да я видим тази госпожица дали си заслужава тормоза!
- По- кротко , и това ще стане. Вие кажете вярно ли е или да викам свидетели?
- Викайте свидетелите , дайте да ги видим!...
- Аха значи се заканвате и на свидетелите… Да влезе госпожа Петрова!
- Момент – намеси се съдията – какво е мнението на защитата ? Къде е защитата?
- Не ми трябва защита , аз съм си защита – чакам да видя какви дървотии ще ми се сервират.
- Подсъдими, дръжте се прилично!- сряза ме съдията – намирате се пред български съд и отговаряте пред сериозно обвинение.
- Виждам , виждам , много сте сериозни…
- Да влезе свидетелката !
Свидетелката се появи моментално. Беше една заоблена лелка от квартала - някъде към стотина кила. По цял ден седи на пейката пред блока и знае всички клюки. Виждам я често и в градинката с другите лелки .
- Госпожа Петрова , заклевате ли се да казвате само истината ?
- Заклевам се.
- Какви са вашите впечатления от поведението на този Роки.
- А- а Роки ли ? Ами хич не са добри - отговори лелката - Много е темпераментен .
- Темпераментен ?- лукаво подхвърли прокурорът- Какво имате предвид, как се държи той с госпожица С. ?
- Ами като я видя, втурна се и я подгони към храстите.
- Подгони я ? А тя ?
- Тя бягаше … Бягаше докато…
- Какво , какво ?- скочих аз – Абе вие луди ли сте !
- Подсъдими седни !- прекъсна ме съдията – нямаш думата. Още един такъв ексцес и ще те пратя в карцера.
В същия момент се намеси и бившата ми съпруга – сърдита и страшна. Тя пристъпи освирепяла към мен и в очите и святкаха мълнии.
- Значи така а ?! Подгони я, а тя бягаше … А мен…
- Госпожо , назад ! Вие също нямате думата . Изведете я ! Да дойдат квесторите!
Разгеле, квесторите дойдоха и изкараха навън разярената бивша. Оттърваха ме. Прочее, между другото ще спомена, че разводът ни се състоя по нейно желание и мотивът беше , че не съм и обръщал достътатъчно внимание: “Значи, аз го чакам сама в леглото, студено ми е , а той…” и т.н. Няма да се впускам в подробности.
- Да влезе вторият свидетел !- обяви съдията
- Вторият свидетел госпожа Станка!- повтори прокурорът.
Въпросната госпожа цъфна незабавно.
“ Заклевате ли се?... “ и т.н. Процедурата се повтори.
- Какво знаете по въпроса ? Какво видяхте в неделя привечер?
- Ами Роки я подгони и тя бягаше…
- А защо бягаше ?
- Ами той е един такъв напорист…
- Напорист? Хм, интересна работа. Той трябва да е много любвеобвилен този Роки.
- Любвеобвилен е и …
- И какво ?
- И много налита. Скача и ръмжи…
- Достътъчно – тържествуваше прокурорът- свидетелят е свободен. Няма какво друго да се добави. Става въпрос за една опасна хиперсексуалност, която трябва да бъде обуздана от закона. В края на краищата ние сме правова държава.
- Нека да дадем думата и на защитата - обади се съдията – Няма защита . Подсъдими какво бихте казали в своя защита ? Имате ли възражения?
- Имам , разбира се – беснеех аз - вие как си я представяте тази работа ? Да я подгоня там из градинката пред всички свидетели посред бял ден , да я настигна и да скоча върху нея като нерез. Това да не е свинка , бе господа ? Или пък е някаква кучка ?
- Виждате ли, виждате ли какъв е грубиян – изписка един истеричен гласец и пред мен се изправи зачервеното като месечинка от гняв лице на съседката Николинка – една доста емоционална стара мома, която все наднича през шпионката, когато се прибирам в къщи- и как само обижда моята малка Сузи! Кучка била… А тя е толкова ранима … И толкова нежно сърце има…
Побърках се. Коя ли пък е тази толкова ранима Сузи ? Не познавам всичките и приятелки.
- Да влезе ищтцата !- разпореди се съдията.
- Извикайте госпожица Сузи!- повтори прокурорът.
Публиката стана на крака и всички се второчиха към вратата . Аз също като шашав се взирах и очаквах да видя някакво чудо – принцесата от приказките или нещо подобно. Ранимата госпожица Сузи…
Миг след това в залата влезе малко момиченце на около десетина години – това беше едно съседско дете- и носеше в ръцете си малка бяла булонка.
- Какво е това, какво е това куче в залата! – кресна съдията – Веднага вън!
- Но ваше превъзходителство, това е моята госпожица Сузи – реагира с горчива тъга съседката Николинка - и тя много обича да бъде уважавана.
Забелязах как прокурорът се втрещи и получи някакъв нервен тик.
Съдията зяпна и няколко секунди не можеше да си затвори чеенето.
- Ахааа- изрече накрая той бавно и разбиращо- госпожица Сузи . Малката булонка. Но тогава всъщност , обвинението придобива съвсем друг характер . Касае се за содомия или нещо от този род…
После още известно време той се взираше като лунатик в булонката и изведнъж изпищя срещу мене с няколко октави над петолинието:
- Подсъдими Роки, признаваш ли се за виновен ?! Копеле такова, ще те размажа…
- Не, не е този Роки- обади се плахо момиченцето с булонката – Това е чичо Ради . Онзи Роки е пуделът Роки. Той е един такъв - палав, а Сузи малко се е разгонила…
Р.
Няма коментари
Търсене
Блогрол