…  Вчера се отбих  в църквата, която се строи  с мое дарение да проверя до къде са стигнали. Оказа се , че строежът е почти приключен  и се осъществяват довършителните работи- външните и вътрешни мазилки, инсталации, дограми  и  др., както  и изографисването на иконите. Онова копеле – художникът – едно брадато пиянде - ги е наредил всичките и горе долу приличат на себе си, но никъде не забелязах собствения си образ. Намекнах му деликатно  и той вероятно си  взе забележка , защото е направил съществени корекции, дори се е престарал. Гледам  днес Архангел  Михаил  много ми прилича на Анго- кучето, свети Петър на  Пешо - циганчето,  а свети Георги на  Гочо -тъпото ; моя милост, гледа умно и всеопрощаващо от иконата с разпятието , разбира се, с ореол и трънен венец , само че ме е поокастрил от тук от там  и ме е смалил с почти сто кила . Обясни с известна тревога, че човекът, когото олицетворява иконата е  бил много слаб и измъчен, поради което  е трудно  да бъда вместен целия. Попитах го те по онова време нямали ли са школи по борба,  а той обясни , че са нямали , а освен това  се хранели само с манна небесна  и сушени сливи. Няма пържоли , няма вино и кебапчета. Изостанал народ.
- Ами защо си ми турил тоя трънен венец , бе брато? – питам го аз.
- За да приличаш на Христос.
Е  ами щом трябва няма как , ще си носим кръста . Тежка е моята.
Ама право да си кажа  ,доядя ме на онези  копелдаци – фарисеите, дето са ме тормозили едно време . Ще отскоча някой ден към  Ерусалим  и ако ги мярна тъдява, направо им турям един фишек под гумите. Мамицата им  фарисейска!..
Ядоса ме малко и моят човек от парламента. Сума пари пръснах , докато го направя човек и го вкарам в парламента , а той все бави моята работа. Разгеле, накрая  се похвали, че  законът минал на първо четене  и се очаква да мине  и на второто. Само че трябвали още пари. Опъвали се този и онзи от колегите му. Пари ,пари, ама  за всеки случай трябва да им изпратя  Кияка и  Мисира да си поговорят малко на саме. Те много умеят да убеждават, даже и без да кажат нито дума.
А всъщност, моят проект е много переспективен и се отнася  до задължителното внедряване на розовия цвят  за таксиметровите автомобили, а защо не и за останалите. Работата е там , че когато моите технолози от маалата  разработваха нова технология – боя за великдинските яйца, се получи чудесен розов цвят  с гланц и висока трайност. Пробвах я на няколко автомобила  и играта заспа на три без коз. Автомобилите светнаха като майски рози. Истински пролетни привидения. Незабавно започнахме масово производство.  Хванах депутата  и го посветих в намеренията си. Той се ослуша, замисли се, но като му показах пачката  с нови евро,  засия  и се хвърли в атака.
- Значи , брато ,- рекох му – искам със закон всички таксиметрови автомобили да станат розови. Още срещу  Великден.
- Няма проблеми - изрева той и хукна към парламента.
Че няма, няма . И без това червените сега малко порозовяха, та колко му е да порозовеят и такситата .
Хванах и ония мушмороци от държавен контрол , черпих ги в  Шератън, бутнах им по една пачка под масата и им обясних  за какво става въпрос . Те откликнаха с ентусиазъм.
В патентно бюро също нямах никакъв проблем. Те дори и не провериха резултата,  а химическите формули, дето бяха нахвърляни в проекта  направо им идваха като плява. Измислил ги беше  Гочо- тъпото  след като го изгониха още първия семестър от  катедрата по химия в университета, защото смесил на изпита една колба с бял фосвор и течен кислород  и тя взела, че гръмнала, за малко да ги изтрепе.
Взех го в моята лаборатория, защото ми трябват  млади специалисти  по изготвянето на  някои химични вещества с освежаващ ефект : афродизиаци ,транквилизатори , амфетамини и други полезни и търсени от народа продукти. Момчето заработи усърдно и бързо спечели симпатиите ми. Голяма част от работата по изготвянето на розовата боя беше негово дело. Прочее, проблемът с боята се уреди лесно. Онези прибраха парите  и получих патента. Сега остава да направим едно голямо тържество по случая. Ангажирал съм най-добрите кечкини и групата на Глория.
Снощи моите хавери ме запознаха с една  дама, та чак ми се стричи дъфката. Разкошно парче. В шоубизнеса била и  работела за някой си Моцарт, ама аз на тоя Моцарт, ако не му запаля офиса, ела и ме заплюй .
Тя тази дама какъвто баджак е изпраскала, трябва и само един  готин минижуп, малко по- шик фризура и такава чалга ще ти извърти, че свят ще ти се завие; ония батета от маалата  ще я заринат с пари, а те Моцарт, та  Моцарт.  Не важи тук Моцарт, брато. Гаджето е мое. Свирела на някаква чалгия – май пиано беше - и един рошав  перко с тоягата  маа отпред. Тя щом на пиано свири и други свирки знае да прави.  Ако питаш мене и на пиацата да я пуснеш, и в хотела гостите да забавлява  пак под пари ще остане. Казах и да  зарязва тоя Моцарт и да идва при мен. Барем пет пъти повече ще и плащам от Моцарт. Имало там и някой си Бетовен, дето също се заплесвал по нея, ама аз и на него съм вдигнал мерника. Тия момчета хич не знаят с кого си имат работа ей!  Ще ме вкарат в  беля , ама мисля най- напред  да ги хвана и да ги закарам при попа в черквата  да им поговори с добро  да не ми се пречкат. По християнски.
Напоследък  се каня  да си вдигна един замък, ама ми трябва подходящо място. Няма да е някъде сред калабълъка  и сред буклуците на  столицата.
Най- добре е на някой хубав хълм  край столицата – да се вижда от далече и да се знае кой е чорбаджията. Препоръчаха ми едни  пичове Венериния хълм  на Нина  Николина. Още не съм ходил да го видя , ама ако ми хареса, направо го купувам . За какво и е на фолкпевица този Венерин хълм -кьочек ли ще играе на върха?
Обадих и се по  телефона:
- Нинче, казвам и – хайде да ме качиш  на твоя Венерин хълм , ма  душа ,  да го видя , че искам да го купя.
Тя се захили и ми трясна телефона. Зная и аз номерата на  Нина.  Иска да вдигне цената. Ама аз ще  се кача на Венериния  хълм, та каквото ще да става. На мен не ми минават тези номера.
Те и онези – таксиметровите шофьори се опъват и какво? Ще кандисат накрая.  Жълти таксита ? Те ти жълти таксита . Сега пък розови таксита ?
Ами  розови да са , няма мърдане – такъв е законът..
Ще публикуват закона в държавен вестник и шофьорите ще клекнат . Ами къде ще идат – закон е това ; не е ала-бала.
Ревнаха , че след първия дъжд боята се измила.
- Шефе,- притесняват се моите момчета – какво ще правим ; тая боя като завали дъжд  и се измива?..
- Хич да не ви пука – успокоявам ги аз- от това по- добро няма.  Като се измие, ще си купят нова боя и пак ще боядисват . Да върви алъш-веришът. Ние какво ще правим с тези производствени мощности , ако не можем да си пласираме стоката …
Млъкнаха и кандисаха. Ще купуват, няма къде да идат.
Каня се да пусна връзки да приемат закона и в целия Евросъюз. Навсякъде – само розови таксита –б.г. производство – тоест –мое. Ще залея Европа с розова боя. Няма майтап…
Имам още една идея. Чудя се  дали самолет да си купя или подводница. Сега всички сериозни бизнесмени като мен  си купуват самолети;  и аз мога да го направя, но на първо време мисля да бъде подводница. По -екзотично е и някак по- скрито. Бая повече стока можеш да прекараш с една подводница  и никой няма да те види, особено, ако е някоя по- специална стока, дето не е хубаво да минава през митница. Помислих  доста по въпроса. Дори сам си изготвих проекта ; един пич ми разказа за някой си  капитан Немо, дето сам си направил подводница и ги побъркал  ония ченгета, дето тръгнали да го арестуват. Показах скицата на едно инженерче, а то се захили  и взе да ми разправя разни измишльотини.
- Това – кай- противоречи на закона на Архимед.
- Закон ли? Че кой е тоя  Аримед, бе мамицата му мръсна! До кога ще ми пречат с тия шантави  закони? !
Веднага хванах моя човек от парламента  и му обясних цялата кондика . Не било много сложна работа .
- Нямаш проблеми , брато, - каза ми той-  ние какви по- завързани закони сме оправяли, та този  ли. Още утре ще му се обадя на оня Архимед  и ще му кажа да пие една студена вода.
Оправен човек е моят депутат.
Абе, като си помисля за някои закони, дето ги бълват непрекъснато , направо ме хваща яд. То бива, бива бюрокрация, ама това на нищо не прилича.  И онова копеле Айнщайн, и той вкарал някакъв закон  за ограничение на скоростта. Много специален закон бил.
Да паднеш от смях. Какво му е специалното?  “Нямаш право да караш  със скорост  по- висока от скоростта на светлината “...
Айде бе . Он ще ми каже на мене  с каква скорост  да карам. Още утре хващам цялата парламентарна група и ги строявам в две редици .
“ Да се отмени тоя закон! Възражения не приемам . Точка.”
А на  Айнщайн на първо време ще му гръмна Беемвето . Само за предупреждение . Да се знае кой командва парада. Да пита, когато се кани да  пуска нови закони, че мамицата му…
А-а , за малко да забравя. То от много грижи къде по- напред да огрея.
Канят ме да спонсорирам  Софийския университет. Ректорът ми е  познат и не мога да откажа . Трябва  да изнеса и една лекция пред студентите по икономика  на тема :“Етика в големия бизнес”. Вече съм кажи-речи готов, ама някъде съм я забутал тая етика  при местеното и сега не мога да се сетя. Пратих  Колю-змея да докара с камиона от складовете  в  Илиенци малко етика, щото тука нямало. Другата лекция ще е за кича в рекламата .
Това е по моята част, само не можах да разбера  в свободен стил  ще бъде тоя кич или класически. А за рекламата  все ще измислим нещо.  Днеска чух една по Би Ти Ви- то  и много ми  ареса:  предлагаха “дамски превръзки с дискретен аромат”.
Копелето обеща да ме направи  “Доктор хонорис кауза”…

Р





                          

Я го знаем тоа бе! Ама умре. Инфарктче нещо, оти много го нервиха приживе. Сега над него има камък с надпис: "Две силни ръце и едно голямо сърце спряха да бият" :)))

Бог да го прости! Само че като гледам как се гърми наоколо, май има и други като него.