Постинг
24.10.2016 07:12 -
Инсомния
Автор: raders
Категория: Поезия
Прочетен: 873 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 11.12.2016 11:26
Прочетен: 873 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 11.12.2016 11:26
Дочух, че си говоря сам,
а в чашата ми пее Афродита.
Но искам своя песен да и дам
и птици в сънищата ми прелитат.
И всеки сам със себе си говори.
И всеки сам във своя си затвор.
Самотен полет, облаци, прозорец.
Тъга. Безкрайност. Метеор.
И предпочитам да заспя.
И предпочитам също да сънувам.
Безумно тих е моят малък свят
и всяка болка с тишина лекувам.
Навярно оцелял съм след потопа
Навярно туй е звездният ми час.
По покрива среднощ щом някой тропа
не е то вятър, а съм аз.
Но няма я. Вселената е вик.
Приключих със поредната разпивка.
И само там – в един безбрежно светъл миг
полепва чезнещата и усмивка.
Търсене
Блогрол