Сабахлен рано прасето съборило кочината и излапало джибрите, дето бях изхвърлил на бунището след ферментацията барабар с кукучките; аман от пияни прасета; вика ми Анкин Колю: да вземеш да го заколиш това прасе – ще ти събори и тоалетната; къде ще сереш после в тая финансова криза. То само това остава – да започна посред лято да правя Коледа; казвам му: я да се измиташ от тук; ти забрави ли га по-лани твоето прасе ти изцока всичката ракия баш срещу Никулден. После дотърча на Гочето булката – суйна, буйна – и ме вдигна по тревога, щото оня пиянгурин изтърсил цял пакет с мая в кацата, та от ферментацията се скъсали чемберите и виното потекло из мазата. Га отидох да видя к`во става, той се проснал на стълбището – пиян кьоркютук – и плаче, а из мазата квакат жаби и скачат из гьоловете /се съм виждал жаби, ама такива да плуват във вино не бях виждал/. Едва успях да го източа в един пластмасов бидон, но половината вече бе изтекло; язък за хубавото грозде, дето му бях дал на безценица заради кризата от онова старото лозе на баира; той и Господ е казал, че пияни хора не бива да правят нито вино, нито ракия, но кой слуша.
Хвърлих му един брашнян чувал на гърба да не му се схване кръста и казах на булка Гочовица да го срита да става като поизтрезнее и да идва в общината, щото довечера ще правим събрание и ще обсъждаме мерки за излизане от финансовата криза. После се отбих в кметството при баджанака Вълчо, за да нагласим дневния ред и да решим как да скрием новата реколта, щото ми е писнало от техните акцизи; искат да смъкват по три кожи за една туба ракия; аман от държавни чиновници! Докато умувахме върху този сериозен проблем и дегустирахме от анасонлийката на баджанака; вече се бяхме издокарали; те ти я търчи отново булка Гочовица – много уплашена – и вика: „да идва бай Ради да спасява!” Море – викам си – ще те спася аз тебе, че Гочето все не може да изтрезнее, ама да бях малко по-млад!”
Тя работата е ясна – няма да ме оставят на мира, ами чакай да вървя пак да видя какво има за спасяване.
Ами то какво има – нищо няма. Оня проклетник като се поосеферил от студа в мазата, първо и теглил един здрав лобут за назидание, че го проклела веднъж – казала му: „дано да ти се скъсат чемберите!” И те наистина се скъсали; значи тя е виновна. После в яда си хвърлил другия пакет с мая в тоалетната и ела да видиш какво става. Тоалетната кипнала, получила се „вторична ферментация” и цялото съдържание започнало да бълбука и да прелива по двора, а кокошките хукнали да кълват. Смрад – не се трае!
„Гоче, Гоче – викам му – няма да ти уври тъпата тиква цял живот, че от лайна шербет не става и все щуротии вършиш. Сега дезодорант ли ще произвеждаш от тоя материал?”
„ Тя е виновна проклетницата – беснее Гочето и разхвърля цепеници по двора – щото кълне непрекъснато като дърта циганка и клетвите и все на главата ми се трупат.”
Оставих ги да се разправят и избягах под предлог, че трябва да правя измет на тъщата, щото изплюскала цяла тава с бумбар от оня бракувания, дето бях купил преди седмица за кучето и коремът и се надул като гайда – аха да пукне, но не пукна. Само ревеше, че мечтае за любов /някакви стари градски песни/, а поп Дончо и изпил комката и за нея не останало, та сега ще гори в пъкъла при оня рогатия, който отдавна и имал мерак. И аз се чудех каква е тая комка посред лято, а поп Дончо се помина още по-лани след едно жестоко напиване по Коледа, когато изядоха на Митата прасето една тайфа юнаци от ловната дружинка и излочиха цяла бъчва с червено вино – още непревряло; оставиха му само пикочния мехур и кокалите, заедно с празната бъчва, та Митьовица ги кълнеше под път и под път до девето коляно:
„Дано пукнете дано! Дано виното да ви се вкисне! Дано бяло магаре сайбия да ви стане!”
И поп Дончо наистина взе, че пукна, но дъртата беше вече малко изперкала и забравяше тая дребна подробност, та все той и се привиждаше на бял кон дори на сън заедно с всички ангели и сатани, щото някога преди стотина години, когато бил още дюлгерин и откраднал китката; после се сбили с дядо Маню, дето онзи измайсторил гайда от едно говеждо шкембе и всяка вечер и правил серенади.
От своя страна дядо Маню почина малко след като го избраха по заслуги „местните интелектуалци” за почетен председател на клуба на коцкарите, загдето обслужвал през войната булките на фронтоваците, включително собствените си снахи. Той много се гордееше с това звание, но явно най-голямата му любов е била тъщата, защото след като умря, тя получи като завещание собственото му чене и беше много щастлива; дори отиде да се кара с оная циганка Изаура, дето веднъж му пребарала пенсията по време на сеанс; какъв ли ще да е бил тоя сеанс, нямам представа:
„Кучета да те ядат, циганко проклета, да връщаш веднага парите!”
Но очевидно е по-лесно да се вземе от кучето кокала, отколкото от циганка пари и тя се върна синя – зелена – бълваща змии и гущери. Както и да е – аз също бях доволен от това „завещание”, защото жената и балдъзата ми извадиха душата – все едно е моя вината затова, че бабичката, хранейки прасето, гракнала да пее: „аз мечтая за любов” и ченето цопнало в коритото, а прасето моментално го схрускало. Сега с новото чене /от дядо Маню/ тя омела бумбара за кучето, изпила една кофа вкиснато вино, от което се канех да правя оцет и нито умира, нито оживява; само охка, пъшка и смърди на кърлънгъч.
Накрая успях да се спася от всички преследвания и се явих почти цял на събранието, което се проведе по целесъобразност не в общината, а в ракиджийницата. Баджанакът Вълчо /кмет по заслуги/ ме посрещна на официалната трибуна с кръвясали очи и веднага ми даде думата, щото съм учил в изгорялата гимназия и зная как се пише буквата дж. Баджанакът Вълчо се оказа много сериозен мъж и когато балдъзата избяга при оня герентовец, той прояви твърд характер /истински ариец/ и престана да разрежда ракията с мента, а когато тя се върна подута от бой, че оня много я млатил, продължи да не я разрежда. Той категорично опроверга медицинската наука, според която трябваше да е умрял още преди двадесет години. Само че не умря и цирозата му е в умерени мащаби – синя мутра и половин чер дроб, а докторът загуби баса и заяви, че ще си скъса дипломата и ще отида да пасе говеда. Там му е мястото!
Разбира се, точка първа и единствена от дневния ред беше да се заклейми решението на властта за вдигане на акциза за алкохола и предложението се прие с абсолютно мнозинство. Най-напред думата взе Църната, който беше лаконичен като истински древен римлянин:
„Мамицата им хаирсъзи!” – изрече той заканително и си седна на мястото, с което изрази по категоричен начин равнището на всенародната любов.
Дядо Вичо Пръдльов беше малко по-обстоятелствен:
„Аз предлагам да затворим гръцката граница с магаретата – рече той намръщен – и да изгоним гръцките трактори. Венсеремос!..”
„Аз имам идея да основем една ракиена партия – надигна се от мястото си дядо Ристьо – Чикчирика – като нищо ще спечелим парламентарните избори при тая гълфотия българска. Нямам нищо против да се кандидатирам за премиер.”
Дядо Тоню тъпана веднага се намеси с ново предложение:
„Във връзка с последното предлагам да изпратим баба Таратана, баба Ставруда, баба Корда, баба Карамфила и още десетина баби да агитират пред парламента за новата партия и да пеят съвременния хит: „Бате Бойко прави вятър.” Аз ще бъда художествен ръководител.”
„Пък на мене ми се чини, че е най-добре да организираме един гей - парад пред министерството на финансите” – намеси се дядо Видю котето – познат още сред Мамульовската общественост като Котаран бей.
И пр. Изказаха се още няколко души, загрижени за благото на народа.
Заключителното слово направи баджанакът Вълчо. Той изправи ръст на официалната трибуна, като се подпираше по масата да не падне, изгледа присъстващите с премрежени очи и направи кратко обобщение:
„Преди да прогласуваме предложенията – подчерта той – предлагам на вниманието ви няколко лозунга, с които трябва да демонстрираме пред властта нашето единство:
Лозунг първи: „Долу ръцете от народната ракия!”
Лозунг втори: „Нито капка ракия за продажния парламент!”
Лозунг трети: „По-добре геройска смърт в канавката, отколкото живот без ракия!”
Лозунг четвърти: „Огледай се, ослушай се и пий една ракия!”
Лозунг пети: „Нито ден без ракия, нито нощ без две ракии!”
Лозунг шести: „Живот без ракия е смърт приживе!”
Лозунг седми: „Пътниче, когато стигнеш до Мамульово кажи, че ние всички сме загинали!” *
* „Пътниче, когато стигнеш до Спа, кажи, че ние всички сме загинали” – надпис по маршрута между Термопилите и Спарта.
Разказа е чудесен и достоверен, ха-ха!:)))
Не е много смешно, май?!
Между другото, тези лозунги по ще работят, ако се трансформират в тостове.
„Огледай се, ослушай се и ...!” Наздраве!
:)))
Разказа е чудесен и достоверен, ха-ха!:)))
Не е много смешно, май?!
Не зная какво е значението, но съм я чувал; вероятно има някакъв сексуален отенък. Но не съм виждал бяло магаре.
Между другото, тези лозунги по ще работят, ако се трансформират в тостове.
„Огледай се, ослушай се и ...!” Наздраве!
:)))
Благодаря за предложението. Може и тостове.
Да си жив и здрав!
