p { margin-bottom: 0.25cm; direction: ltr; color: rgb(0, 0, 0); line-height: 120%; }p.western { font-family: "Liberation Serif", "Times New Roman", serif; font-size: 12pt; }p.cjk { font-family: "WenQuanYi Micro Hei"; font-size: 12pt; }p.ctl { font-family: "Lohit Devanagari"; font-size: 12pt

 

Бих искал приказка да ти разкажа.

А също може би ще се събудя.

Препълнен е сценарият с миражи

в очакване на светлина и чудо.

 

Приключих по въпроса много скоро.

И имам своя скитник сред звездите.

Обичам също тъй да си говоря

с ефирната тъга на Компарсита.

 

Вселената е танц със Беатриче.

Достатъчно да зная, че те има.

В най-тъмните ми сънища надничат

усмивки на Зорница и Проксима.

 

Ще ти направя замъци от пясък.

Изваял съм ти сянка в небесата.

Звездите имат много странен блясък

за носещите хаос във душата.

 

Ужасно ми се ще да те догоня,

с най-бялата си обич споделена,

но там за мен е забранена зона

с отломки нощ от тъмно и студено.

 

Не е възможно все да се сбогувам.

Разпънат съм от кръстове и драми.

В очите на самотниците плуват

блуждаещи мълчания за двама.

 

И моят празник много е далече.

Бе млъкнал саксът, виното – изпито.

Заспивайки ще си измисля вечност

с танцуваща звезда и Компарсита.