Минорно

В памет на Надежда Бонева

Навярно преродена си в звезда,
която в смътни сънища изплува
и търся някъде от теб следа,
че тъй и не успях да се сбогувам.

И пеят ветрове за теб без глас,
когато есени в нощта надничат,
че няма го един човек сред нас
и всичко е съвсем, съвсем различно.

За оцелелите ще има шанс.
Повтарят се съдбите безконечно.
В безумна нощ, в безумно бял каданс
един след друг – обречени на вечност.

Запалих свещ с искра от метеор,
за да ти свети в твоите вселени,
че тъжен е без теб вселенският декор
и тъмно е, и много е студено.

 

p { margin-bottom: 0.25cm; direction: ltr; color: rgb(0, 0, 0); line-height: 115%; }p.western { font-family: "Liberation Serif", "Times New Roman", serif; font-size: 12pt; }p.cjk { font-family: "WenQuanYi Micro Hei"; font-size: 12pt; }p.ctl { font-family: "Lohit Devanagari"; font-size: 12pt; }a:link { }