Постинг
15.02.2014 21:35 -
Среднощно сбогуване
/на жена ми/
Прости, любов! Аз много съм виновен.
Че имах свой мираж и свои тайни.
Кошмарите повтарят се отново
в безкрайна нощ с безпътици безкрайни.
В безкрайна нощ с кошмарите се боря,
с надежда може би да се събудя.
Среднощен гроб среднощно ми говори
с мълчания от много тъжна лудост.
И всичко тук за тебе ми напомня.
И всяка скръб жадуваше утеха.
Душата ти – самотница бездомна –
събира тишина в бездомно ехо.
Прости, любов! Заслужих си кошмара.
Ще чакам някога да се събудя.
В безлюдна нощ безлюдни тротоари
лежат в съня на много тъжна лудост.
Е,не така безутешно!Не можем да променим миналото,но можем да не грешим сега,поне.Безмисленото самоизмъчване не е изход.
цитирайпровокирани от чувството ни за вина. Няма вина. Животът ни е пълен с грешки, но имаме великата благодат-прошката. Трябва да си простите. Поздрави!
цитирайponicka написа:
Е,не така безутешно!Не можем да променим миналото,но можем да не грешим сега,поне.Безмисленото самоизмъчване не е изход.
Разбира се, че е така. Благодаря ти.
makont написа:
провокирани от чувството ни за вина. Няма вина. Животът ни е пълен с грешки, но имаме великата благодат-прошката. Трябва да си простите. Поздрави!
Благодаря за съвета. Опитвам се.
Хубав класически стих!...
цитирайmt46 написа:
Хубав класически стих!...
За съжаление - твърде верен като информация.
хубаво! Браво!
цитирайaip55 написа:
хубаво! Браво!
Едва ли... Благодаря!
Търсене
Блогрол