Една бабичка съчувствено присяга , за да им подаде от бутилките , които са курдисани в ковчега на мъртвеца на видно място , заедно с цветята .
Внезапно тя изписква, сякаш бе видяла самия Сатана.
“Мъртвецът” като ястреб присяга и грабва бутилката от ръцете и. Бабичката се тръшва на земята
от страх и започва да приритва. Всички гледат като втрещени и се приближават боязливо нататък. “Мъртвецът” бавно се надига и сяда в ковчега. Няколко секунди той се кокори наоколо, очевидно недоумявайки какво става , после хвърля дебелата свещ, която бе стискал до сега, невъзмутимо измъква тапата на бутилката и жадно я налапва. Чуват се няколко звучни гълтока.
После “мъртвецът” прави гнуслива гримаса и изплюва съдържанието с непреодолимо отвращение.
Стоящите наблизо успяват да чуят следната знаменателна реплика:
- Мамка му, кой е сипал в бутилката вода!?.
В следващия миг хвърля сбърканата бутилка в кошчето с изгорели свещи и отваря друга . Този път няма фалшификации и опитът е сполучлив.
Докато Чикчирика излива съдържанието в гърлото си с блажено спокойствие, поп Дончо- съвсем шашнат от развитието на събитията, ни в клин , ни в ръкав ,подема :
- Христос возкресе из мертвих !…- и т.н.
Отново кръчмата на Мамульово.
На една маса са старците :дядо Тоню, дядо Балю, дядо Видю , дядо Вълю , “възкръсналия “дядо Ристьо- Чикчирика и поп Дончо. Те празнуват “възкресението “на Чикчирика и вече са здраво пияни , ако въобще някога са изтрезнявали.
На другата маса са партийните и общинските вождове: кмет Пейчо, партийният секретар- Наката,
агрономът, председателят на ТКЗС-то, двама бригадири. Те пият малко и разговарят тихо, все едно заговорничат срещу останалите, което си е точно тъй.
На трета маса са подрастващото поколение- няколко голобради селски ергенчета , между които и Живко. Те пият мълчаливо биричка и поглеждат кръвнишки към другата маса в ъгъла, където също има няколко голобради ергенчета от съседното село Киселии.
По- нататък на отделна маса са група цигани –препасали калъчки- които са си пияни и без да пият и вдигат гюрултия колкото един цял партиен конгрес: Мустафата, Таира, Бикташа, Юсуфа , Салито , Шанко, Асан, Шабан, Цико, Яшара и др.
От другата страна на помещението на специална маса са баш пиячите- мъже на средна възраст, едри и здрави като бикове – всички в свръхтежка категория, които не пият ракията от чаши , а направо от бутилките, след което за изтрезняване пият червено вино от калайдисани бакърчета ,
а луканките си ги носят от къщи ,защото кръчмарят не може да им насмогне.
Тук са Анкин Колю- категория над сто и двадесет килограма – шампион по ядене и пиене в няколко поредни състезания, Димчо тракториста –също над сто и двадесет килограма . Той сменя гумите на
трактора без крик , Райно налбантина – над сто и тридесет килограма . Разправят, че като млад чирак, за да подкове някакъв кон, го обърнал по гръб , двамата братовчеди- Сребрювци – категория над сто и четиридесет килограма – джамбази и касапи – мъже , които с удар на юмрук убиват бивол,
Братята Тъпани- синове на дядо Тоню- категория над сто и четиридесет килограма - лауреати на кулинарното изкуство, Златанов Митю пазач на рибарника- същата категория.
Тази група юнаци през коледните празници обикалят от къща на къща из село и вземат дейно участие при коленето и разфасоването на прасетата, но помагат най- вече в заключителния етап, при изяждането ,след което от прасето не остава почти нищо, освен кокали за кучетата и някой празен пикочен мехур. Като свършат прасетата на село, прескачат на помощ и в съседните села. Благодарение на тях , напоследък в Мамульово много намаляха и магаретата. Съществува решение на управата ,тези животни да бъдат вписани в червената книга на Мамульово ,както и на околните
села.
За да стане ясно за какви хора става въпрос , ще споменем накратко една история с Анкин Колю , сравнително безобидна , но добила известност, тъй като се е случила в окръжния град и взела акъла на градските пияндета.
Един ден Колю отива в Пловдив , за да си купи кон от хайванпазара , щото старият му кон окуцял от претоварване. Той събрал юнаците, заклали го , обезкостили го ,омешали каймата със свинска и го изяли за мезе.
Та, значи, обиколил Колю из пазара, поогледал стоката , попазарил се тук-там и преди да вземе окончателно решение, се отбил в една кръчма да хапне и пийне. Седнал сам на една маса в ъгъла и поръчал на келнера каса бира и една тава с кебапчета. Минало доста време, а поръчката все се бавела . По едно време Колю не издържал, ядосал се и дръпнал келнера за ръкава.
- Абе, майсторе –казал той строго – до кога ще чакам да ми донесеш поръчката !
Келнерът го погледнал притеснено.
- Ами, приятелю –отговорил той- чакам да дойдат и другите от компанията , защото кебапчетата ще изстинат , а бирата ще се стопли.
Колю намусено свъсил вежди.
- Какво дрънкаш- кои други !..
Келнерът се облещил и чак тогава поумнял, че няма други.
Общо взето в подобен стил са и останалите им приключения .
На самостоятелна маса са и мераклиите по “тънката част”.
Основали са нещо като “Клуб на коцкарите”.
Парадоксалното е , че като по правило, с дребни изключения, в този клуб членуват най-смачканите и невзрачни типове: кривия Пенчо, куция Калчо, Славето- чалнатия, стария ерген Колю Гърчев- гърбавия, фурнаджията Кирчо- албинос и смотаняк ,Рамока Наню и др.
Почетен председател на клуба е дядо Маню хърбавия , който не присъствува на заседанията , поради напреднала възраст, но се е прочул още навремето , че бил надарен и през войната обслужвал булките на фронтоваците –включително приятели и близки.
Секретар на клуба и провеждащ заседанията обикновено е даскал Дечо – един малко изкукуригал тип, който , за да се харесва на булките , си е пуснал коцкарски мустаци, тренира културизъм и дрънка на китара. Но понякога яде и бой…
Една вечер на някаква циганска сватба , той се напил и заедно с група цигани продължили празненството в къщата на младоженеца. Само че през нощта Дечо забелязал ,че младоженеца оставил булката сама в другата стая и дошъл при гостите да си допива. Това било достатъчно за нашия човек- той тихо се измъкнал от компанията и още по- тихо се промъкнал в стаята при булката . И си легнал при нея…
В тъмното младоженката не разбрала какво става , но малко по- късно усетила , че все пак има някаква разлика , но не се издала , само дето малко по-силно викала , ала накрая не издържала и доста силно се развикала , щото бил такъв моментът. Та, въпреки гюрултията , я чули чак долу гостите и се юрнали да видят какво става . Когато блъснали вратата и я изкъртили , наш Дечо тъкмо се загащвал и не успял да скочи през прозореца и да избяга, защото гащите му се закачили
за някаква кука. Циганите го хванали и му теглили такъв ужасен бой , че престанал да мърда и да диша. След което го замъкнали и хвърлили в една каменна кариера на баира.
На сутринта го намерил Сергито- овчарят, че бере душа и извикал мъже от селото. Закарали го в болницата в Пловдив и там докторите го кърпили, лепили , едва “прескочил трапа”.
След този случай в подобна ситуация , той вече избягва да си сваля панталона.
Разправят злите езици , че циганчето , дето се родило от този брак било хубаво като кукличка бяло момиченце и никак не приличало на баща си -Таира- черен като кюмур мангал, дюстабанлия и късъбаджак. Отначало Таира нещо негодувал, но старите по- печени и хитри цигани го успокоили:
- Трай си , бе будала, това тук като порасне след дванайсет –тринайсет години и го продадеш на пазара за булки, ша вземеш за него барем пет пъти повече пари.
Така и станало.
Прочее, с облагородяването на циганската порода в Мамульово най- сериозно от всички се заема
Кирчо- фурнаджията- както споменахме- също член на клуба на коцкарите и албинос- няма един черен косъм по тялото. Когато циганките нямали пари да си платят хляба , сами предлагали да си платят по друг начин-“в натура”- и Кирето обикновено посрещал отзивчиво подобни предложения.
В резултат на което в Мамульово се пръкват прекрасни като малки амурети циганчета- албиносчета
с което татковците им особено се гордеят. Останалото е публична тайна…
- Та ти викам, бате Дечо,-започва куция Калчо своето изказване на клубното събрание- напоследък много булки зафанаха да ходят на черкова и да се изповядат .Фалят го много тоа поп.
- И много от тях са вече с надути кореми – прибавя кривият Пенчо.
- Тоа поп ждъ требе да го приемем в нашия клуб - предлага Колю -гърбата- много зафана да се прочува по” тънката част”.
- Няма да стане- обажда се Славето чалнатия.
- Оти да не стане?
- Страх го е да не се компро…компрометира- запелтечва Славето.
- Пред кого да са компрометира –пред ората или пред Господа? Та той е компрометиран достатъчно. Навсякъде си носи задника със себе си , значи навсякъде се е наакал. И ората ,
и Господа го знаят що за стока е. Сигур и попадията знае. Нея пък хич не я сайдисва , оти е дърта и болна.
- Да, ама освен това, много си пада и по плюскането и онези там- на другата маса са му баш приятелите, дето без вино и луканки не сядат –завършва патетично Славето.
Даскал Дечо- секретарят на клуба- мълчи намръщено и следи внимателно разговора . В един момент внезапно става и вперва изпитателен поглед към Колю- гърбата.
- Не я сайдисва ли –казваш?
- Какво, какво?- кокори се Колю.
- Нищо, нищо –махва с ръка Дечо и бързо си тръгва. Те се споглеждат учудено . Даскалът изглежда съвсем трезвен.
Към полунощ тайфите се разтурват и всеки си тръгва както може . Тогава се сдружават по махали.
Горната махала –нагоре ,долната- надолу Нататък е “Синджир махала”,в обратна посока –“ Баир махала”. Циганската махала е до другия баир по пътя за Автоьово, а до азмака е “Гьол махала”.
Най- тежко е за тези от “Гьол махала”.Те трябва да преодолеят азмака по наредени във водата камъни, защото дървеното мостче се е срутило и няма кой да го поправи. По този маршрут вървят
Сребрювците, Дъртювците, Пънделците, Пиперците, чобан Тодю , татар Гочо , абдал Мичо и др.
Само че изпитанието е трудно. Много често, особено зимно време ,когато камъните са по-хлъзгави ,
а минувачите- по пияни се получават и изненади. Юнаците падат в азмака и затъват в калта. Случвало се е цялата група да пльосне в мътилката, докато си помагат един на друг.
В другите посоки изпитанията са сравнително по-леки. Човек може да си загуби цървулите в дълбоката кал. Или да го нападнат кучета. Но и кучетата напоследък решително намаляват, откакто вкарват хората в ТКЗС-то и им вземат имотите. Няма вече кой какво да пази . Остава само пиенето без мяра. Кой колкото може. Докато може- до откат…
Мурджов Делчо, Мурджов Стоян, Нихтянов Колю, гърбата Колю ,Чакъра , Мангъра, пиян Доко, пиян Нейко, Рамока, Гламока, пияното Ванчи, пияното Гочи, пияното Мити, пиян Видю, пиян Балю,
Пиян Петко , пиян Ристю и т. н. Един по един . И с тихи стъпки .Цялата пияна орда потъва в калта и тъмницата на пияното село Мамульово. И пее: “Йордан се не плаши”.
Да , но май, май и той вече се е подплашил…
Поп Дончо се замъква в къщи след полунощ ,както обикновено- пиян до безсъзнание. Току на прага се спъва и пада в коридора. След малко се навдига ,тръсва глава и вижда пред носа си чифт мъжки
чепици- кафяви. Няколко мига се кокори недоумяващо, защото неговите са черни, а освен това са на краката му и промърморва:
“Мамка му, яко съм се натряскал”..
После с усилие успява да се събуе, слага обувките си при другите и се промъква тихо в спалнята.
Съблича се в тъмното, за да не събуди попадията. През цялото време пази тишина , защото се страхува от злия и нрав. Но въпреки старанието , на няколко пъти блъска и обръща столове из стаята.
За учудване, попадията спи непробудно, а той е толкова замаян от алкохола , че не се сеща за причината. Обикновено при подобни случаи, а те не са редки, тя вие и квичи като кучка, а сега е
съвсем притихнала. Той се приближава боязливо в тъмното към леглото, като пази главата си с ръце,
да не би “не дай боже” ,тя да го халоса от някъде с бухалката , както го е правила не веднъж.
Но всичко е мирно и тихо, няма непредвидени инциденти, той пристъпя пипнешком , но се спъва в нещо и се стоварва напряко върху леглото с цялата си тежест . В следващата секунда се намества решително под завивката , попадията благосклонно му прави място , което също е необичайно.
Учудването му е краткотрайно . Всичко в главата му се върти и клокочи и веднага го унася в сън.
За момент само му се струва , че протягайки ръката си в тъмното , е докоснал муцуна с брада и мустаци , но веднага си обяснява това с жестокото напиване по повод “възкресението “ на Чикчирика. “Боже помилуй , натряскал съм се като свиня “- мисли си той в просъница, изпърдява се гръмовно и заспива като младенец. От юнашкото му хъркане, кучето навън започва да вие. Но към това хъркане се прибавя още едно юнашко хъркане- с една октава по-високо.
Секунди след това в стаята се светва и влиза …попадията.
Оказва се ,че по времето, когато попът се е прибрал и си легнал, тя е била вън -в клозета , а “онзи хубостник”,който изневиделица я изненада по най- желателния начин е заспал и сега, завръщайки се в спалнята , тя вижда двамата мъже – съпругът и новопоявилия се “любовник”, гушнати в брачното ложе- хъркат блажено и попърдяват. Попадията замръзва на вратата- ни напред, ни назад и се чуди какво да предприеме. Всъщност “любовникът” е същият онзи даскал Дечо от клуба на коцкарите, който е взел решение да се възползува от отсъствието на незаинтересования съпруг и да стори добрина на женицата- една съвсем хуманна постъпка.
Но за зла участ, след сторената добрина взел, че заспал.
Действително за нея той се оказва едва ли не велико завоевание. За някакъв половин- един час тя изглежда преобразена. Не е вече оная болна и гърчава женица, която чакат да пукне.
Тя бързо размисля и овладява ситуацията.
Тя се приближава тихо, разбутва даскала , дърпа го за мустаците внимателно и когато последният отваря очи , шепнешком обяснява :
- Ставай , че моят “тутманик” се е прибрал!
Дечо се ококорва, осъзнава в каква патова ситуация е попаднал и изпада в паника.
Тя отново го успокоява:
- Не се притеснявай , “скъпи”, той е много пиян и спи като пън. Може и тъпани да му биеш на главата – няма да се събуди.
Гостът внимателно избутва домакина в страни и се измъква от леглото по долни гащи.. Следващите няколко минути той панически се облича - това “скъпи” хептен го шашва- после нахлузва чепиците в тъмния коридор и без да каже нито дума на “любимата”,хуква през глава из тъмницата.
Навън се чува ожесточен кучешки лай.
Попадията изчаква няколко минути и когато всичко стихва , по увехналото и като сушена дюля лице, някак почти разхубавено и одухотворено от “щастливата съдба”, цъфва загадъчна усмивка –кажи речи – а ла Мона Лиза.
На сутринта поп Дончо се събужда рано , защото му се пикае и се навдига от леглото още махмурлия. С учудване установява , че “болната “ попадия вече е станала и шета като млада невеста из къщи. В кухнята тропат тенджери , шурти чешма , тя припява някакъв любовен романс от началото на века.
“ Мамка му- изсумтява поп Дончо- тя пее. Да не би снощи в пияно състояние нещо да съм направил? Това не се е случвало барем десетина години . Ама знае ли се , човек като се напие , може и дявола да очатка…”
Той се мъчи да си спомни , но нищо не си спомня. В главата му е абсолютна мътилка. После забелязва на пода хвърлен фас и още повече се чуди: “Да съм пушил, не съм пушил. Кога ли съм пропушил? Не съм палил цигара много отдавна. Кой знае може пак да съм пропушил, може и попадията да е пушила – тая дърта вещица, а на всичко отгоре уж болна , а пее..”- заключава той с негодуване и бавно се навдига от постелята. После извиква сърдито:
- Попадиьо, попадиьо ма, къде ми са чехлите?
- Там са ,отваряй си зъркелите!- долита незабавно “любезният” отговор от към кухнята.
- Къде ми е килимяфката?
- Там ти са и расото , и килимяфката. Обличай се и се измитай!-следва безкомпромисния отговор.
Това никога не е било. Обикновено тя охка , стене, оплаква се, кълне , опитва се да го задържи при себе си , а сега направо го нахоква. Очевидно нещо се е променило , но какво?
Поп Дончо се чеше по врата, по темето, където все нещо го сърби и не може да намери отговор.
Още по- шашнат остава, когато сяда в коридора да се обуе и забелязва чепиците. Това ,че са кални, разбира се ,не е нещо съществено . Същественото е , че въпреки калта се забелязва съвсем очевидно, че едната е черна , а другата –кафява. А неговите бяха и двете черни. Освен това кафявата е от друг модел – по-островърха , а черната – с тъпо бомбе. И последното- най –неприятно- и двете са леви.
Поп Дончо мърмори и се чуди:
“ И двете са леви. Леви са . Да съм ходил някъде снощи – не съм… Хич не си спомням. Този чепик чий ще да е?”
- Попадиьо- реве той сърдито- мамка ти ,кой ми е сменил чепиците?
Тя се показва с набрашнени ръце от кухнята , поглежда критично и отсича:
- Ами кой те знае къде ходиш нощем пиян. Някъде си ги разменил в бързината . При коя ли курветина си бил? – И се прибира в кухнята, а лицето и сякаш сияе.
Поп Дончо се чеше и мърмори:” Мамка му и дяволия ,къде ли съм бил снощи?”
Хич не може да си спомни. После с мъка нахлузва двата леви чепика и се измъква навън гладен и гурелив.