Прости ми, че напомням пак за себе си,
макар че изоставена е темата.
Събирам тишина от стари ребуси
и паяжини в ъгъла на времето.
Навярно да – това са предразсъдъци
и няма как да стигнем до разбиране.
След всеки смях – поредната оскъдица.
След всеки танц – поредното умиране.
Навярно да – сънуват виолините
в най-бялото затишие на бурята
Простира вик и тъмни петолиния
безумната мечта на трубадурите.
Но имам още много за разказване.
Гнетящ финал е всяка малка пауза.
Навярно с необятност са белязани
ятата врани в сянката на залеза.
Рисувам нощ от полета на совите,
когато ме нападнат отчаяния.
И ляга в хекатомбите на словото
притихналото ехо от мълчания.
Но вече изяснена е причината.
Прекрачихме на времето си хребета.
Танцува със тъгата на богините
тъгата на умиращите лебеди.
.a_______ { mso-style-name:"Нормален"; margin:1.0pt; margin-top:1.0pt; margin-bottom:1.0pt; margin-left:0.0pt; margin-right:0.0pt; text-indent:0.0pt; font-family:"Basic Roman"; font-size:10.0pt; color:Black; font-weight:normal; border:none; }h1 { margin:1.0pt; margin-top:12.0pt; margin-bottom:3.0pt; margin-left:0.0pt; margin-right:0.0pt; text-indent:0.0pt; font-family:"Basic Sans"; font-size:18.0pt; color:Black; font-weight:bold; border:none; }h2 { margin:1.0pt; margin-top:12.0pt; margin-bottom:3.0pt; margin-left:0.0pt; margin-right:0.0pt; text-indent:0.0pt; font-family:"Basic Sans"; font-size:16.0pt; color:Black; font-weight:bold; border:none; }h3 { margin:1.0pt; margin-top:12.0pt; margin-bottom:3.0pt; margin-left:0.0pt; margin-right:0.0pt; text-indent:0.0pt; font-family:"Basic Sans"; font-size:14.0pt; color:Black; font-weight:bold; border:none; }.tm5 { border:none; }.tm6 { margin:1.0pt; margin-top:1.0pt; margin-bottom:1.0pt; margin-left:0.0pt; margin-right:0.0pt; text-indent:0.0pt; font-family:"Basic Roman"; font-size:10.0pt; color:Black; font-weight:normal; border:none; border:none; }.tm7 { font-size:11.0pt; font-family:"Times New Roman"; font-weight:bold; }.tm8 { font-size:11.0pt; font-family:"Times New Roman"; }
