Шуберт

 Събирам зной за влюбени цигулки
от знойната тъга на серенадите.
Нощта е танц с пастирка на светулки
от чезнещите сенки на ливадите.  

Пътува влакът към последна гара
и трупа вик в съня на неродените.
Но има много тъмни светофари
до раждането на вселената.  

Не съществува никаква дилема.
Дилемата е лесна за разбиране.
Понеже не остана много време,
отлага се поредното умиране.  

Нестихваща е жалбата по младост.
Изтича вече пясъкът от кулите.
Бродира непосилни серенади
ефирната тъга на сомнамбулите.  

Нощта е танц с пастирка на светулки
и сипва зной в камбаните на лятото.
Нощта е плач на влюбена цигулка
в кънтящата омара на сонатите.  

Красив стих, поздрав!

Благодаря, Ива. При мен всичко е красиво :)