Не мога да целуна всички отражения,
които във очите ти танцуват.
Но, ако съществува остров на блажените,
до него ми се иска да доплувам.

Прости ми, че повтарям все едно и също.
Не е комедия, не е и драма.
Но зноят на тъгата ме прегръща
от търсене на някой, дето все го няма.

И продължавам да те търся,
макар, че сигурно съм те намерил.
Но тези сънища угасват бързо
в мъглата от миражи и поверия.

Обичам да те слушам и те гледам,
а не да преброявам до хиляда,
защото вярвам – не е за последно
най-бялата ми нощ с Шехерезада.

Понякога флиртувам есенно
със сянката ти зад пердето.
И шепнат ми прозрения отнесено
изчезващите силуети.

Разбира се, това е приказка.
Разбира се, че е безумие.
И пеят ми безсъниците тихичко
пиянства от щурци и пълнолуния.