Посоката, която съм избрал

е твърде излиняла от миражи.

Но нейде там е близкият финал

и няма как мираж да се окаже.

Да спреш вълната – просто няма как.

Заспа духът на мъртвите герои.

Лъжа е да се правиш на юнак,

когато си застигнат от пороя.

Площадите простират тишина

в тъгата на горката ни родина

и давя се във своята вина,

защото варварите тук ще минат.

Нищожни са вселените по площ,

когато във кошмара си се мятам.

Рисувам си предчувствия за нощ

от пъплещия тътен на тълпата.

Мълчи ми се и трупам грехове.

Останал съм без сили да говоря.

Засяхме нивата си с ветрове

и бури ще пожънем много скоро.