Постинг
24.11.2014 13:20 -
Алегро Виваче
На С
Навярно вече нещо е започнало.
Навярно е добре да помълчим.
Притихнала е тази есенна безоблачност
в усмихнатите небеса на твоите очи.
Но вяла е без теб душата на градината
Не се проврях под цветната дъга.
Бродира екот в марша на годините
премръзнала камбана от тъга.
И някак много странно са гримирани
принцесите от звездния дует.
Но скаран съм с поредното умиране. –
Аз нямам време; твърде съм зает.
И може би приключват тук заблудите.
Посях си вятър, може би – мъгла.
От тъмните оскъдици в нощта на лудите
най-тъмната оскъдица застлах.
Безименни са вечните трасета на годините.
Белеят есенно миражи от слана.
Но трудните маршрути вече са изминати
И има там в тунела светлина.
но с жажда за живот, което ускорява темпото. Мисля, че проблясък от миналото влиза в съзвучие със сега, избистряйки очакването. Поздрави!
цитирайТъжно е Ради...!
Но красива тъга!
цитирайНо красива тъга!
makont написа:
но с жажда за живот, което ускорява темпото. Мисля, че проблясък от миналото влиза в съзвучие със сега, избистряйки очакването. Поздрави!
Благодаря! Прав си за Анданте. Но това ми дойде на акъла :///
цитирайjabalka написа:
Тъжно е Ради...!
Но красива тъга!
Но красива тъга!
Благодаря, мила! Любител съм на красивата тъга.
Животът е пред тебе, забрави тъгата, защото е късо времето за заблудите!
Поздрав!
цитирайПоздрав!
aip55 написа:
Животът е пред тебе, забрави тъгата, защото е късо времето за заблудите!
Поздрав!
Поздрав!
Благодаря!
Търсене
Блогрол