Не ми се спи и жив съм засега.

Бих искал само да ти се обадя.

Сдобих се с бяла сянка от тъга

и ехо от кънтящи звездопади.

 

Не ми се спи; не ми се и живей.

Бродирам от мъглата силуети.

Отдавна се прегръщам с ветрове

и няма го прозорецът да свети.

 

Навярно нещо сам си обещах.

Навярно е съдба и изненада.

И трупат пълнолуния в нощта

цигулки на бленуващи цикади.

 

И тази болка сам ще понеса.

Такава люлка явно ме люлее.

Измислям сън с внезапни небеса;

една бутилка тихичко ми пее.

 

Но жив съм още – вече пред финал.

Набавих тишина от нощни гари.

Но нужна ми е още тишина,

понеже с боговете разговарям.

 

 

Осъзнах, че когато сърцето ти е разбито трябва да се бориш за да си сигурен, че още си жив.
Защото си,
и болката която изпитваш...
е живота.
Бъркотията и страха...
са там за да ти напомнят, че там някаде има нещо по-добро.
И за това нещо си струва да се бориш.
One Tree Hill

Благодаря ти!

Някои битки са с предизвестен край,но щом си все още участник,какво друго ти остава....?!

Благодаря за присъствието!