Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2013 19:23 - Соната за глухия цар
Автор: raders Категория: Изкуство   
Прочетен: 2723 Коментари: 10 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

            

 

                   „Цигуларят е глух и се свири по памет”

                                                  Яна Кременска

 

Старият музикант бе започнал да оглушава и чуваше само ехото от вътрешните си симфонии. Вече нямаше къде да се дене, нито къде да дене излишъците и този излишък от вътрешни симфонии се превръщаше в безбрежно хиатуо, където трудно се намира точния нюанс. Обикновено се подвизаваше по центъра на града и поздравяваше минувачите с изискани реверанси, защото някога на сцената го бе правил по същия начин. Понякога му подхвърляха дребни монети, с които успяваше да купи хляб за дивите гълъби и нещо за себе си. При хубаво време предпочиташе да изнася концертите си на някоя пейка на площада пред пощата, а при лошо – в подлеза на „Тракарт”. Там сядаше на някоя каменна колона от гробището на Византия и опитвайки се да забрави студа, дълбаеше пълнолуния по душата на цигулката. Това беше красива музика – Паганини, Шуберт, Вивалди, Фаусто Папети, но много рядко се случваше някое младо момиче със замислени очи да забави крачка и да пусне стотинки в шапката; останалите в повечето случаи подминаваха безучастно – безкрайна колона от гърбове и силуети.

Напоследък старият маестро имаше чувството, че спомените все повече избледняват и трудно му се отдаваше да извика в паметта си образ или събитие за нещо много далечно; всичко притихваше и гаснеше в някаква непреодолима черна дупка в унисон с прогресиращата глухота. Отдавна бе стигнал до един предел, когато изкуството се превръща в механика и пръстите сляпо следват своята невидима пътека по фонтаните на тишината.

Цигулката му беше някаква много стара имитация на Страдивари с малка пукнатина на задната плоскост /вероятно придобита по наследство/, но тоновете, които извличаше от нея стигаха до такова безветрие, че пълзяха по ръба на халюцинацията и залезите лягаха неподвижно в най-виолетовия сън на небесата. В такива моменти не беше ясно дали маестрото е буден или музиката извира вътре в сънищата му, защото около него всичко разцъфтяваше и облаците лягаха неподвижно в сенките на локвите.

Имаше вероятност да е буден, доколкото механиката го потвърждава, но може би не съвсем, защото присъствието му в сянката на Страдивари изглеждаше съвсем нереално на фона на доминиращия делник.

Всъщност, маестрото беше жив и сънуваше. Тези сънища често го спохождаха по време на концерт и там винаги имаше някой, който го чака. Дори си мислеше, че ако внезапно се събуди, магията ще се развали и концертът ще пропадне, защото сънищата са винаги много по-красиви от реалността – нещо, което отдавна бе пределно ясно.

Вече трудно си спомняше кой го е чакал и кога го е чакал; това беше един излинял образ от бездните на много далечни галактики, където достъпът е прекратен.

Понякога отсреща го гледаха две усмихнати очи и го докосваха две безименни ръце; опитваше се да ги хване, но после се сещаше, че е било отдавна и те отпътуваха зад пределите на вечността.

В спомена се тълпяха красиви жени и танцуваха красиво, защото красивите жени обичат да танцуват, а той ги даряваше с любов, защото само това имаше на разположение и музика, защото само това умееше, но после всичко това избледня и изчезна в периферията. Препускайки по следите на угаснали метеори, събирайки мрак от угаснали мигове, той бе излязъл на последната права, а времето ставаше все по-смътно и все по-неопределено. Понякога му се струваше, че времето пълзи ужасно бавно, а понякога вече е изтекло и последните песъчинки се процеждат в небитието.

Събитията се изнизаха в някаква ужасно дълга светла лента, почти сливаща се с вечността и почти губеща се в забравата; покрай него преминаха няколко погребения и няколко свидни небеса угаснаха, а вятърът отнесе некролозите в сивата неподвижност на локвите.

Вероятно някога е бил обичан, вероятно той самият е обичал; това сега няма значение, защото една неистова соната на Вивалди кънти отвътре със задушаваща тъга.

Разбира се, никой не се спира тук; кому е притрябвал някой си Вивалди и отминават всички в гръб един по един все по-нататък и все по-далеч.

И сега тази болка горе вляво и тази разлюляна тишина – всичко влиза в програмата и всичко си има място в празното между петолинията, защото така е разпоредено свише. Навярно трябва да отиде да купи хляб и да нахрани дивите гълъби; слава Богу – има няколко дребни стотинки в шапката и няколко едри камъка в душата. Навярно трябва да купи цветя, защото утре е Задушница и има там накрая на света един тревясал гроб, където някой може би го чака.

Сега за последно ще трябва да изсвири серенадата на Шуберт, защото най-после се появи оттатък онзи силует; това е една красива жена, която често минава оттук и винаги оставя нещо в шапката. Интересно, че бе стихнала болката горе вляво и е някак приятно; дори студът е намалял, дори е почти топло и почти уютно. Вече се чува шумът от стъпките /подсказва го шестото чувство/; вече е съвсем близо; тя е, разбира се – ето сега и серенадата...

Сърцето му прелива от радост, когато тя се спира при него и, когато сяда отсреща на каменната колона – най-изящната скулптура от гробището на Византия. Не се е случвало никога красива жена да дойде тук и да седне отсреща; това си беше случайност и невероятен късмет.

Лъкът сам се плъзва по струните и пръстите му сами танцуват, следейки светлата ивица от безумния копнеж на онзи луд австриец – още малко трябва да се наблегне на следващата извивка, още нагоре; сега съвсем, съвсем тихо и съвсем топло; невероятен е този Шуберт...

Изведнъж се оказа, че площадът е празен и няма никой наоколо /къде ли са отишли/, освен само те двамата, а тя е същата онази, която някога бе изпратил /снимката я има на онзи некролог/, но сега се е върнала завинаги и болката вляво е изчезнала напълно; толкова е светло, толкова е бяло, толкова е истинско!..

После вървяха, хванати за ръце в една безкрайна лятна нощ по лунните пътеки и шепнеха им скачащите извори на Заратустра и пееше им хора на цикадите; кога ли беше това? И дали изобщо се е случвало?

После танцуваха и браха цветя от градината на боговете. После пиха вино от чашата на Афродита. После още дълго вървяха все нагоре и все по-далеч, а някъде там в дъното на тунела беше прозорец и къща.

Старият музикант не успя да се събуди от този последен сън. Той повече никога нямаше да може да се събужда, защото сънищата са красиви и в тях е събрана най-вълшебната музика на света.

Когато заглъхна ехото от сянката на Страдивари и камъните онемяха в тишината на януарската нощ, към него се приближи едно бездомно куче, впери учудено кръглите си очи, после облиза скимтейки ръката му и кучешката му душа се изтръгна в продължителен и много жален вой срещу небесата.

Това беше единственият опечален.

 

 

 



Гласувай:
15



1. jabalka - Привет Р.!
31.01.2013 11:19
Тъжно, но пък - там в сънищата има толкова красиви мелодии...!
Някои от нас винаги са там - навън не е дестинация за тях!
цитирай
2. raders - Тъжно, но пък - там в сънищата има ...
31.01.2013 17:34
jabalka написа:
Тъжно, но пък - там в сънищата има толкова красиви мелодии...!
Някои от нас винаги са там - навън не е дестинация за тях!


Вярно е. Понякога ми се случва да сънувам музика)))
цитирай
3. mariniki - наистина тъжно...
01.02.2013 21:08
няма как да не прочетеш
и да не се развълнуваш, приятелю... и сълзичка
да отрониш... паздравявам те...
цитирай
4. raders - няма как да не прочетеш и да не се ...
02.02.2013 18:47
mariniki написа:
няма как да не прочетеш
и да не се развълнуваш, приятелю... и сълзичка
да отрониш... паздравявам те...


Сълзичка от тебе , Маги? Искам да я избърша.
цитирай
5. ckarlet - Страхотен разказ, Raders! Поня...
24.02.2013 13:44
Страхотен разказ, Raders! Понякога и красивите сънищата могат да накарат човек да помечтае...
Поздрави и от мен!
цитирай
6. raders - Благодаря ти! Опитвам се да бъда в ...
24.02.2013 22:22
Благодаря ти! Опитвам се да бъда в час.
цитирай
7. zaw12929 - ЛЕК ИЗКАЗ ИМАТЕ!!!
13.03.2013 15:45
ЛЕК ИЗКАЗ ИМАТЕ!!!
цитирай
8. raders - ЛЕК ИЗКАЗ ИМАТЕ!!! Възможно е. ...
13.03.2013 22:19
zaw12929 написа:
ЛЕК ИЗКАЗ ИМАТЕ!!!


Възможно е. И друг път съм го чувал. Благодаря!
цитирай
9. cvetanadjeneva - Блогът на raders Участникът в девети коридор
22.04.2013 17:58
- ''Вече нямаше съмнение, че това е тя – същата. – Жената от вселената на Верди и жената край контейнерите. Същата, която съм чакал цял живот, за да възвися или да проваля. Онази от триумфа и онази от разрухата. Онази, събираща овации и онази, събираща тишина. Онази с цветя от безброй поклонници и онази с торбичката за умиране. Коя от двете, след като е една и съща?'' - Цитирам това, което ми направи най-силно впечатление.
Докосна тъжната струна в сърцето ми. Благодаря за така хубавото и образно представяне!
цитирай
10. raders - - ''Вече нямаше съмнение, че това е ...
14.02.2014 20:52
cvetanadjeneva написа:
- ''Вече нямаше съмнение, че това е тя – същата. – Жената от вселената на Верди и жената край контейнерите. Същата, която съм чакал цял живот, за да възвися или да проваля. Онази от триумфа и онази от разрухата. Онази, събираща овации и онази, събираща тишина. Онази с цветя от безброй поклонници и онази с торбичката за умиране. Коя от двете, след като е една и съща?'' - Цитирам това, което ми направи най-силно впечатление.
Докосна тъжната струна в сърцето ми. Благодаря за така хубавото и образно представяне!


Благодаря, че се отбиваш

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raders
Категория: Поезия
Прочетен: 922573
Постинги: 370
Коментари: 1149
Гласове: 4068
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031