Хеле преместих офиса на горния край на улицата и на първо време отървах Муржо от домогванията на кучката Пелагия. Тази особа непрекъснато го ухажваше с някакъв музикален мотив на Глория, поради което той изпадна в духовна криза, защото предпочиташе концертите на Дебюси. Тогава се прекрати и онзи досаден надпис „Хомосексуалист”, който загрижената собственичка – една пубертетна пикла – изтипосваше на вратата пак по същия повод – тоест, че Муржо не е достоен кавалер, защото предпочита мъжка компания пред нейната Пелагия. А всъщност, тази кучка Пелагия беше някакъв сбъркан хибрид между ихтиозавър и колорадски бръмбар, така че много добре разбирам резервираното отношение на Муржо, който не можеше да изневери на своя вроден аристократизъм, въпреки че си беше обикновен помияр.
Така или иначе, кризата си е криза и се наложи да заменя не само офиса, но и уискито „Джони Уокър” с Пещерска гроздова, както и да огранича творческата активност с творческо съзерцание и повече часове за размисъл. Това статукво не се промени съществено, дори когато закачих на стената до портрета на Муржо и портрета на любимия вожд Бойко Борисов, което титулярът посрещна със снизходително пренебрежение. Но, когато някакъв загрижен съсед на преклонна възраст /явно бивш полицай/ домъкна и портрета на вътрешния министър, ситуацията стана напрегната и Муржо реагира критично, което ме накара да се съобразя с неговото естетическо кредо.
Прочее, тази криза ме принуди да се лиша от държавен кокал, а Муржо премина на всякакви кокали, които оглозгваше старателно, но все пак великодушно оставяше по нещо за дооглозгване на пенсионери и писатели от клуба на културните дейци /може да има и некултурни такива/, с които споделяше философските си възгледи край щанда за карантия.
Както е редно, позволих си да поставя на вратата табела с надпис: „Кантора за нестандартни проучвания – инспектор Топузов и сие”, за да знаят клиентите за какво става въпрос. Но още на следващата сутрин нечия загрижена ръка беше добавила отдолу с ярко жълт спрей – „таен агент”. Разбира се, веднага го замазах с боя, но на следващия ден надписът пак се появи. Ситуацията се потрети, което беше вече твърде неприятна досада. Накрая ми писна и оставих нещата в Божиите ръце; щом се налага, нека да е таен агент. Майната му, щеше да е, все пак, поносимо, ако наскоро не бяха настъпили съществени промени от друго естество. Една сутрин някакъв нов инициатор беше коригирал всичко. Табелата с надписа и допълнителната добавка бяха заличени и на вратата се мъдреше забележително рекламно пано с надпис: „Осеменителна станция – обслужването на световно ниво”.
Те това вече ми дойде в повече, те това ме накара да страдам и тъкмо обсъждахме с Муржо какво да предприемем, за да спрем тези нежелателни набези, още не си бях допил сутрешната бира, телефонът прозвъня и в слушалката прозвучаха задъхано и страстно трелите на гальовен, огнедишащ сопран:
- Ало, осеменителна станция ли е?
- Не, госпожо. Станала е грешка?
Пуснах слушалката в гнездото и отново надигнах бутилката. Нещо в главата ми се разшумя заканително и споменах през зъби нечия неизвестна майка. Нямаше и пет минути след това и телефонът отново се обади:
- Ало, осеменителна станция ли е?
- Не, госпожо. Станала е грешка.
Започнах да се изпотявам на върха на темето и отворих втора бутилка. Сутрешната разпивка много помага на махмурлука, когато имаш гъдел и някой се опитва да те почеше между рогата.
- Ало, осеменителна станция ли е?
Щях да трясна телефона в земята от омерзение, но Муржо ми смигна окуражаващо и хладнокръвието ми придоби виолетов оттенък.
- Да, госпожо, осеменителна станция е. Разговаряте с общинския бик.
В края на краищата, за покруса на Муржо, се наложи да изрисувам на вратата портрета на министъра на вътрешните работи и това им подейства респектиращо за известно време, та спряха да шарят.
Един ден, когато на дъното се мержелееше последната глътка Пещерска гроздова, малко преди да падна в обятията на неизвестна поетеса във фейсбук, Муржо излая нещо на френски и веднага след това в офиса се втурна някакъв неидентифициран летящ обект, който някога трябва да е бил от женски пол. Веднага прецених дедуктивно, че това чудо на природата положително е кандидат тъща, естествено загрижена за бъдещето на едничкото си чедо и в този смисъл, се нуждае от конкретна информация, свързана с личността на потенциалния жених. На мен лично малко ми дожаля за този клетник, но работата си е работа и лоялността – лоялност. Напоследък тази тенденция особено се засили, след като развенчаха отрочето на цар Киро – тоест – новоизлюпения престолонаследник, че си купило диплома за основно образование /нищо, че не може да чете/, та майките са особено загрижени и държат зетят да е поне доктор хонорис кауза на Пловдивския университет, освен наличието на банкови излишъци.
Самият обект /говоря за кандидат тъщата/ почти нямаше мустаци, дори нямаше сто и двадесет кила нето, но стремително се доближаваше до нормата и така – качена върху високите си токчета, изглеждаше някак странно фиксирана в пространството, все едно ей сега ще грабне най-тежката гира на Иван Веселинов и ще я запокити в елиптична орбита някъде извън резервоара на Оорт*.
- Заповядайте, Госпожо! – любезно поканих дамата аз. – Какво се налага да предприемем сега – ще разследваме ли кандидат зетя?
- Естествено, че ще го разследваме – изрева обектът с някакъв фелдфебелски апломб и се стовари върху креслото ми – модел „Луи ХV-ти”, което застрашително проскърца. – Та няма да си вържа детето за някакъв нескопосан Сулю! Вие какво предлагате?
- Мисля, че инициативата Ви е разумна – подкрепих я аз – и сте попаднали точно на място. Имате пред себе си най-реномирания екип по решаване на нестандартни проблеми.
- Чувала съм за Вас и за вашите нестандартни подходи от свои близки, на които сте помогнали. Особено ме впечатли историята с разконспирирането на конкретен сперматозоид, който се промъкнал зад пределите на допустимото, когато една моя племенница вехнела от любов по футболния отбор на Локото.
- О да – скромно споделих аз – имаше такъв момент. Но доколкото си спомням, въпросният нарушител беше разкрит, когато тествахме част от служещите в Девети мотострелкови полк.
- Възможно е. Не съм запозната с подробностите – съгласи се клиентката. – Та значи, нашият случай е от друго естество. Искам да съм наясно с всички изяви на кандидат зетя, дори с тези, които още не са се случили. Мисля, че точно това е във вашата сфера.
- Имате късмет, че се обръщате към нас – потвърдих аз. – Засега сме единствени в галактиката с подобно амплоа. Нуждаем се само от името, ЕГН, адреса, професията, хобито, имейла, образованието и банковата сметка на кандидата. Всичко останало е наша грижа.
- Аха, аха! – погледна ме изучаващо женището. – Значи всичко останало... Та се мъча да се сетя какво е останало.
- Разбира се, разбира се. Значи, има се предвид връзките му с Алкайда и ЦРУ, Акашовите записки, Евентуални контакти с Всевишния, цикъла на принцесата на Монако, командировките на съседа от долния етаж, любовните писма от петата съпруга на шейха на Бахрейн и пр. Всичко това е особено важно при реализацията на една интегрална характеристика на заподозряното лице.
- Окей, значи считайте се ангажиран със случая и желая да получавам информацията ежедневно. Предполагам, че предпочитате сумите да бъдат привеждани директно в банковата Ви сметка, съобразно тарифата. Засега ето Ви предплатата, но тъй като в момента не разполагам с долари, бих Ви предложила китайски юани.
- Това е без значение – успокоих я аз. – Понастоящем се въздържам само от валута с образа на вожда Ким Ир Сен и таварищ Лукашенко.
Дамата подхвърли една пачка банкноти с някакви йероглифи на масата и веднага запремята кълки към изхода. За моя велика радост, креслото – Луи ХV-ти не се разпадна. С този акт, договорът влезе в сила и започна същинската част. Много обичам да медитирам при наличието на нова пачка банкноти и бутилка отлежало Джони Уокър. Казах на Муржо, че днес кокалът няма да е съвсем оглозган и той излая разбиращо.
Разследването само по себе си, даде противоречиви резултати. Обектът бе засечен на няколко места из астрала и из местните бардаци, но докладът на Муржо не съдържаше съществени недоразумения. По принцип, изявите му се ограничаваха в сферата на умерен идиотизъм, което предвид настоящата ситуация в държавата, е дори препоръчително. Но последвалите събития не бяха съвсем окуражаващи и това доведе до някои усложнения..
В края на краищата, резултатите бяха представени на клиентката в обстоен доклад, с което мисията на екипа бе приключена и впоследствие прибрахме останалата част от хонорара, както бе упоменато в договора. Информацията не се отличаваше с особено разнообразие, но общо взето представяше в завършен вид всички последни изяви на един средностатистически идиот в рамките на региона. Според мнението на екипа, неговата личност не би представлявала сериозна заплаха за бъдещето, ако не се случат някои непредвидими инциденти от по-особен характер, поставящи редица неудобни въпроси пред ентусиазираната фамилия. Което налага нуждата от съгласуване на мненията между заинтересованите лица преди и след окончателната диагноза. Диалогът с клиентката придоби приблизително следния вид:
- Мила госпожо, в случая се касае за идиотизъм в умерени мащаби.
- Тоест, няма опасност от рецидиви? – погледна ме клиентката изучаващо.
- Рецидиви винаги е възможно да възникнат – отговорих загрижено аз, имитирайки загрижеността на министъра на социалните грижи. – Но това трудно би могло да се прогнозира.
- В смисъл?
- Съществуват множество противоречиви състояния. Както може да се очаква, обектът пие умерено.
- Това лошо ли е или добро?
- По-скоро е добро, отколкото лошо – споделих аз в съвсем йезуитски дух, – защото би могло да е и по-лошо. Едно умерено напиване не доказва липса на по-неприятни пороци.
- Доизкажете се!
- Нямам предвид хомосексуални забежки, религиозни налудности, политическо видиотяване...
- Така, така, така... А после?
- Обслужват го ограничен брой проститутки, което само по себе си е препоръчително. Екипът се е добрал до информация за три от тях – две циганки и една българка, но и трите са встъпили в пубертета през това хилядолетие.
- Аха, аха. Значи можем да допуснем, че това е препоръчително.
- Би било по-неприемливо едно евентуално участие в новосъстоялия се гей парад. За щастие, не е регистрирано такова.
- И това е допустимо – кимна в знак на съгласие сто и двадесет килограмовата Мадона и Луи ХV-ти проскърца жалостиво. – Ако няма нищо в главата, поне да има нещо в гащите.
- Сред изявите с умерен идиотизъм фигурират още посещенията на футболни мачове – предимно с фен агитките на Локото.
- Това ми е известно, разбира се. Но е за предпочитане пред посещенията в някои поетични салони, където се подвизава годеницата – тоест – дъщеря ми.
- Наистина е препоръчително – съгласих се аз. – Предполагам, че дъщеря Ви е поетеса и в паузите между две влюбвания, събира пълнолуния и звезден прах между галактиките.
- Поне за такава се мисли. И приятелите и в това обкръжение са половината алкохолици, а другата половина – педерасти.
- Би било учудващо, ако беше по-различно.
- Та значи, до къде стигнахме?
- До мачовете на Локото. По-нататък следват някои особености.
- Да чуем?!
- Естествено, никът му фигурира във Фейсбук и самият той често броди из порносайтовете в търсене на любимия образ.
- Така, така, това е неизбежно при съвременната урбанизация.
- Оптимистичното е, че не употребява наркотици, освен малко трева, и малко екстази, но това е, когато не му стигнат парите за проститутки. Понякога ходи за риба, но напоследък не му остава време за подобно занимание.
- Защо не му остава време?
- Защото най-често кисне в „Еврофутбол”, а за там се изисква допълнителна порция идиотизъм.
- Ох, тъкмо от това най-много се опасявах – отпусна безпомощно ръце кандидат тъщата – и сигурно е изпосталял като църковна мишка. Естествено, щом е стигнал до нивото да чука циганки, трябваше да се досетя. Но да се надяваме, че то е лечимо.
- Дано е лечимо, госпожо! – подкрепих я аз. – Но напоследък нещата загрубяха съществено.
- Защо така?
- За да се сдобие с пари за участие в надлъгванията с Еврофутбол, нашият е започнал да залага.
- И какво е заложил?
- Почти всичко: На дядо си сребърния часовник от Балканската война и една пушка кремъклийка, на баба си златната протеза и тенджерата от алпака, на баща си Ладата от времето на Перестройката, на сестра си вибратора...
- Много неприятно – сбърчи вежди кандидат тъщата. – Значи доста проблемна личност, но да се надяваме, че дъщеря ми ще успее да му въздейства благоприятно. Освен това мен ме интересува най-важното – дали се обичат? И така – какви са отношенията им с дъщеря ми?
- Правилно, госпожо, обичат се – въздъхнах аз примирено. – Дори се сбиха веднъж от много любов. И щеше да бъде още по-хубаво, ако не се случи нещо непредвидено?
- Надявам се да не е фатално.
- И аз се надявам. Но в случая той е заложил нещо друго, госпожо.
- Какво е то?
- Ами заложил е годеницата си и я проиграл на барбут в полза на едно циганче. Така, че в момента вече не Ви е кандидат зет. Вашият нов зет, госпожо, е Мутата от Шекермахала – специалист по „Тука има, тука няма...”
* Кометен резервоар, извън пределите на слънчевата система.
