Навярно съм нагазил във дълбокото.

Навярно хвърлям все фалшиви зарове,

че губят ми се някак си посоките

с изгубени пристанища и фарове.

Едва ли ще се сети някой някога,

че имам още думи неизплакани,

но онзи сън отдавна вече няма го

и думите премръзват от очакване.

Не виждам път към друго измерение.

Така е в досегашната ми практика.

Пътувам все с ужасно закъснение

към своите измислени галактики.

Събирам светлина от нощни плажове

и сенките на закъснели облаци,

но в приказки за принцове и пажове,

отдавна няма място за самотници.

И все така нагазвам във дълбокото,

и няма да пристигна явно никога.

Изгубил съм умишлено посоката

в безкрайните си пътища за никъде.