Наздраве и бъди щастлива!

Примамлив сън ме дърпаше насам.

Дойдох за миг. Дойдох и си отивам

отново сам. Отново сам.

Не ме задържай не – напразно!

Проблемът е, че твърде закъснях.

Премествам се в графата  „разни”,

където и до днес си бях.

Накрая все изпускам влака.

Играя шут в най-тъжния  комикс.

Известно ми е, че Харон ме чака

край фара на брега на Стикс.

Тъгувам. Адски ми е криво.

Развявам паяжини от мъгла.

И всяка нощ танцуват самодиви

в най-лудото ми амплоа.

И явно е ненужно да те будя.

И явно кръста сам ще понеса.

Но тръгвам. Няма да се случи чудо,

защото няма чудеса.