Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2010 00:22 - 04 12 79 /Петя Дубарова/
Автор: raders Категория: Изкуство   
Прочетен: 4254 Коментари: 6 Гласове:
18



                            

 

                Поклон в храма на  Мнемозина

                 /В чест на Петя Дубарова/

 

           Аз идвам, мамо. Идвам, идвам...

           Безкраен път към тебе извървях.

           Една сълза, една молитва –

           самотен път, самотен грях.

 

           В градини от тъга съм разпиляла

           безброй, безброй сънувани цветя.

           Последен път, последно разцъфтяли

           Цветя. Цветя. Цветя.

 

           И всеки цвят е eсенно вълшебство –

           откраднат сън от лунната дъга.

           Далечен цвят, далечно детство

           в притихнали градини от тъга.

 

           И всеки цвят за мен ще ти нашепва.

           И всеки смях, и всяка тишина.

           Цветя, цветя копнеж и клетва –

           и светлина, и светлина

 

           Аз може би в плача съм на цигулка.

           Вълна и чайка може би съм аз.

           И песен може би, и ручей, и светулка.

           И детски смях, и птичи глас.

 

           Но чакай ме! В безсънна нощ ме чакай

           да дойда пак на спомена с лъча!

           Ще влезна, ще поседна малко,

           ще помълча, ще помълча…

 

          Ще идвам тихо, тихо ще почукам –

в случаен дъжд, случайно прошумял,

в приспивната соната на капчука

и ехо от забравен карнавал.

 

Ще идвам с полета на птица

в спектакъл – неизменно млад,

с усмивките на моите връстници

и шепот на бленуващ листопад.

 

          Аз все ще се отбивам, мамо,

          при моя малък пъстър свят,

          при младостта си неживяна

          отрано стъпкан цвят.

 

           В измислени безпътици се лутах.

           Измислени галактики събрах.

           Видях, видях над плажове безлюдни       

           безброй звезди и звезден прах.

 

           Но, мамичко, дойдох и си отивам

           на спомена в залязващия здрач. –

           Среднощен бриз, среднощна самодива

           среднощ като нестихващ плач.

 

           Тя падна мамо моя синя птица

           със писък от пречупени крила.

           Разстрелен екот. Гаснещи зеници.

           Мъгла. Мъгла. Мъгла…

 

           Понякога ще се завръщам

           самотна сянка и самотен звън.

           Камбана. Фар. Смълчана къща.

           Раздяла. Прошка. Сън…

         

           

           

 

         04 12 79  - на тази дата си отиде Петя Дубарова. Единствената.

                                                                          Р

 

          

 




Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. galenav - Вече го обичам това стихотворение!
13.12.2010 19:40
Вече го обичам това стихотворение!
цитирай
2. raders - Вече го обичам това стихотворен...
13.12.2010 20:48
galenav написа:
Вече го обичам това стихотворение!


:) Но защо вече? А преди?
Благодаря ти.


цитирай
3. estirbg - Така и не разбрах, защо си отиде толкова рано...
24.12.2010 21:26
Извини ме за невежеството...
цитирай
4. raders - Не зная и аз. С нещо е била несправ...
24.12.2010 21:37
Не зная и аз. С нещо е била несправедливо засегната и не можла да го понесе. Ранима душа.
цитирай
5. анонимен - ....Елица
17.01.2011 19:00
ох,не знам,но явно тази душа не е била за този
тъй ужасен свят...Някой беше казал,че чистите
души Господ ги прибира най-рано при себе си и
му стоят отдясно...
а може би е избързала да се роди-дете-индиго

Светла и памет-от творчеството и струи светлина и
мъдрост,неприсъща за едно дете-побрало в себе си
една Вселена
цитирай
6. raders - Така е Ели. Чистите души си отиват ...
20.01.2011 17:54
Така е Ели. Чистите души си отиват рано.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raders
Категория: Поезия
Прочетен: 921948
Постинги: 370
Коментари: 1149
Гласове: 4068
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031