„Жизнь прошумела и ушла.” 

                Александър Блок

 

Дочух среднощ – притихваше капчукът

в най-тихата соната на света.

В безсънна нощ безсъниците чукат

по моята отключена врата.

 

И Господ несъмнено ме напусна.

Не се роди танцуваща звезда.

Душата ми безпаметно е пуста;

оазиси не мога да и дам.

 

И ляга всяка болка в своя ъгъл.

И трупа сред мълчанията прах.

Разбрах, разбрах – напразно съм се лъгал

и всичко е безсмислено - разбрах.

 

Звездата ми безкрайно е далече.

И всеки сън е гаснеща звезда.

Безспорно е, че нищо няма вечно;

не ще оставя никаква следа.

 

И все така, пътувайки към нея

събирам нощ в най-тъмните очи.

Самотна нощ самотно ме люлее.

Самотно пълнолуние мълчи.

 

 

хубаво написано.ако се чувстваш така,иди при хората.или може би се смяташ за нещо повече и искаш да си сам.хубаво и тъжно.

Богати рими и метафори - просто великолепие!
Създава усещане, че винаги го е имало този стих!
А може би в някой ъгъл на галактиката наистина те е чакал да го напишеш...:)

:)

Благодаря за съвета :)

Евала, имало и читави теми!

Но.. някак не му е мястото тука...
Все едно да пуснеш Шопен насред Факултето.

Така ли мислиш? Благодаря за подкрепата:)

Не можах да прочета всичко. Пеещите безумия са наистина невероятно-безумно пеещи.
Пропуснала съм да вляза тук, но обикновено пропускаме най-важните неща и се занимаваме с дреболийки.
Поздрав морски!

Добре дошла! /само дето не съм морски :)/

Морски поздрав! - по-добре ли е?
Поздрав от морето! - най-добре? :))

:)