Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2007 21:35 - Лудости и махмурлуци
Автор: raders Категория: Изкуство   
Прочетен: 2081 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 06.12.2007 11:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                                        

 

Късно след полунощ се събудих в един товарен вагон на Сточна гара и две циганки ми пребъркваха джобовете, защото твърдяха, че сме правили секс, ама през това време аз съм спял. Пари не намериха, но намериха един угаснал фас и си го поделиха, след което тръгнаха да претърсват другите вагони, където някога нощуват разни отрепки и наркомани, с надежда да изкарат някой лев или цигари, тъй като без цигари не става работата. Оставиха ми и една шофьорска шуба, която намерили захвърлена край контейнерите да се завия, понеже след полунощ става студено и има мъгла, а наоколо се търкаляха десетина празни бутилки от бира и една от ракия, но не мога да си спомня сам ли съм ги изпил или с компания; помня само, че някаква чалга пердашеше по едно време и някакви оръфляци ме прескачаха, докато бях проснат в средата на вагона, но после всичко стихна и стана много тихо и много студено. Откакто изгоря кръчмата „Последен грош” предпочитам да си купувам пиенето направо от магазина за хранителни стоки, защото излиза по- евтино, а освен това в ресторантите не ме допускат, тъй като не съм бил официално облечен и друго, че съм вдигал скандали, което подронвало престижа на заведението. Може и да е вярно. Не е голям проблем да се сдобиеш с бутилка гроздова; достатъчно е да пообиколиш около контейнерите, където има празни бутилки, празни кашони, разни вехтории; важното е да изпревариш комуналката от фирма „Чистота” и циганите, които ровят нощно време из боклуците и да представиш плячката на изкупвателния пункт преди тях. В това отношение съм придобил известен опит.

Когато изгоря кръчмата Последен грош и се разбягаха уличните котки, мина от там една плачеща курва с насинено око и обясни, че я оставили недолюбена, защото онзи само пиел и само я биел, а другата работа не можел да прави като хората. Каза още, че търсела Маню, защото Маню имал да и дава пет лева за една специална услуга, само че този Маню умря още преди да изгори кръчмата –пукна така както си поркаше тихичко и когато келнерът го побутна, за да иска сметката, той се срути като талпа на земята и не мръдна, след което на комина кацна една гарга. После дойдоха едни типове с бели манти и казаха, че бил много умрял и казваха още, че пиел мастиката без вода, защото съпругата му го удряла с тупалката все по главата, от което очите му кръвясали и виждал в тъмното като бухал, но на светло не можел. Тогава жената се разрева още повече, седна на тротоара и извади от торбата една бутилка бира и една солена риба; пиеше и плачеше за Маню и млатеше рибата по бордюра, понеже Маню бил първата и любов, а когато полицаите я помъкнаха нанякъде, тя се втурна да ги целува и викаше още, че иска мъж, защото без мъж не може да се пие бира и да се яде солена риба.

По същото време през Сточна гара минаха едни момчета с раирани шалчета и викаха: „Локо! Локо!”, след което заминаха за занесат цветя и да се поклонят на бюста на Сандо циганина- символ и талисман на футболния клуб- умрял от препиване след една бурна скръб от поредната загуба на своите любимци. Малко след това се зададе Челсито с неговата тайфа в жълто-черно, носеше едно канарче в клетка  и се хилеше без зъби, защото на някакъв футболен мач му избили зъбите, поради което Челсито много фъфлеше и плюеше по време на патриотичната реч, която произнасяше пред паметника на патрона, а гаргата съвсем некултурно му се изсра на челото.

Малко преди да изгори кръчмата „Последен грош” жена ми ме изгони от къщи и ми изхвърли парцалите на стълбището, щото и омръзнало да се връщам среднощ пиян и да не подхващам работа. Абсолютно щурава женска логика: де се е чуло и видяло един средностатистически интелектуалец да се връща среднощ трезвен, а на всичко отгоре и да ходи на работа. То това последното е за аматьорите, а ние- професионалистите си седим в кръчмата. Истина е, че работа няма дори за всички политици, а камо ли за интелектуалци от моя мащаб. И какво да работя? Да стана общински съветник или може би нощен пазач по строежите?  По принцип това не би била много лоша идея- доста престижна длъжност за българския интелектуалец- ако не съществуваше един сериозен проблем: Не дават да се пие. Само една вечер дремах в един фургон в двора на някакъв строеж  и на следващата вечер фирмаджията ме откри между кашоните- пиян кьор- кютук и ме изхвърли като мръсно коте. Интересно, че понастоящем в Пловдив поне половината интелектуалци продават семки на пазара, поливат градинки или са се хванали нощни пазачи по строежите и докато гонят звездния си миг и цитират Чалз Буковски, бутилката с грапа свършва, след което пият бира за изтрезняване. Май горе- долу до там сме я докарали. На колегата отсреща, докато поркал му откраднали кучето, сакото и ченето с два златни зъба, а той се радваше, че не са му откраднали тетрадката със стиховете, което би било прецедент в практиката  на крадците, явно предпочитащи кучето и ченето пред интелектуалния продукт. Успокоих го и му казах, че тази тетрадка даже и за тоалетни нужди не става, защото хората са измислили по- специална хартия.

Когато изгоря кръчмата Последен грош, аз вече бях заел мястото си във вагона на  Сточна гара и, ставайки среднощ да пикая, усетих миризмата на изгоряла мърша и пушилката, която се стелеше по паважите край автобусната спирка; веднага след това през кръстовището преминаха с вой няколко пожарни коли и няколко улични котки, които мяучеха протяжно. Когато отидох да видя какво става, кръчмата вече догаряше, носеше се смрад на пушеци и кърлънгъч, гаргата се беше прехвърлила на съседната къща и се чуваше пукот от гърмящи бутилки, а двама клошари клечаха по тротоара, пиеха и плачеха, защото успели да спасят от огъня само три бутилки грапа и една от водка; всичко останало отишло зян.

Когато се върна Челсито от мача- оня дето се хили без зъби- с неговата тайфа от идиотчета преровиха за всеки случай пепелището и откриха още пет здрави бутилки, след което насядаха по тротоара с развети жълти знамена: Чобан Тодю, тъпото Мити, Ванчо ряпата, Чината, Чората, Къната и останалите бабаити; бяха се нацепили здраво и искаха още, за да споделят радостта си от равния мач и по случай щастливото избавление, щото полицията ги  беше арестувала, че хвърлят камъни по един заралийски автобус. Челсито успял да ги отърве от ареста, понеже полицаите му имат доверие; той е по професия ключар и умее  да отваря само с поглед  като истински магьосник каси, секретни брави, банкови трезори, автомобили от всякакви марки- един талант, който полицията особено цени и често има нужда от неговите услуги, когато се е затрил някакъв ключ. Накрая освободили онези хубостници с по един шамар във врата и един шут в задника- наистина най- мъдрото решение, след което те взели със себе си  плачещата курва и с развети знамена се отправили към прелеза на Сточна гара, но за съжаление, докато  Челсито я утешавал край една ограда, щото не се намелили други утешители, котките отмъкнали солената риба, поради което тя пиеше бирата без мезе и ронеше сълзи за Маню, дето пукнал така внезапно без да и се обади. Тогава чобан Тодю извади от торбата  една цалапишка луканка с много червен пипер и юнаците извикаха ура, а  Челсито произнесе една прочувствена реч за непобедимия отбор, от която никой нищо не разбра, понеже той  фъфлеше като поп на пет ракии и един стар касетофон стържеше сърцераздирателно „блю, блю канари”, докато котките гледаха замечтано към клетката с развълнуваното канарче и мяучеха .

Когато свършиха луканките и бутилките бяха изпразнени, цялата група се понесе през глухия прелез с развети жълти знамена и патриотични песни, а на Сточна гара остана само пепелището от изгорялата кръчма и онази гарга, която грачеше недоволно от съседния покрив.

Тогава заваля дъжд, после го обърна на сняг, след малко изтрополя Ямболския влак и аз побързах да се върна в моето убежище, където циганките бяха натрупали още кашони и парцали от контейнерите за смет, в които можех да се заровя, щото знаеха, че ще се върна по някое време премръзнал и пиян и може да ме хване някоя лоша болест. Обстановката стана още по- комфортна, когато се появиха от някъде парчета стиропор, дунапрен и други строителни материали, които натрупах по пода, така че човек спокойно да се излегне, без да рискува да си докара някоя простуда. Осветлението се състоеше от парафинови или восъчни свещи, които циганките донасяха от централни гробища, а също така често палех огън в едно  продънено кюмбе, което пушеше и смърдеше, понеже нямаше кюнци, а горивото беше от парчета стари траверси  и други дъсколяци, които събирах, скитайки по Сточна гара. Истински уют.

Общо взето тук е спокойно. Няма кавги, няма разправии и човек наистина може да се отдаде на съзерцание и философски размишления относно величието на човешкия дух, особено, ако е на пет ракии. Тези вагони са на девета глуха и определено са оставени да си изгният по гарите поради загрижеността на държавата за обществената собственост.

Само една сутрин се оказах много изненадан, защото се събудих към Каспичан. През нощта закачили вагона за някаква композиция и влакът отпрашил, а аз сънувах, че съм на Хавай в обятията на Мерилин Монро, която ме люлее нежно под една палма  и ми пее приспивни песни. Бях се насвяткал с някакъв ментак и когато се събудих, Мерилин Монро беше забягнала на майната си, зарязвайки  ме с разбито сърце и няколко проскубани помияра се мотаеха по перона на гара Каспичан; после ме арестуваха  в транспортна полиция и ми искаха документи, ама аз някъде ги бях затрил; по- точно не помня дали изобщо съм носил в себе си документи от сума време, но те не ми и трябват. Само че полицаите са на друго мнение.

-         Ти кой си, Бе !?

-         Как кой, не ме ли познаваш, аз съм Р – писател. Най- великия…

-         И кво пишеш- фактури ли?

-         Не фактури, а книги.

-         Кам ти дукимента?

-         Нямам дукимент…

-         Хм…

Кой знае колко време щяха да ме размотават, ако не бяха бълхите. Тези бълхи в един момент  оказаха най- поразяващо въздействие и бързо започнаха вихрена атака, прескачайки от мен към полицаите- цели армии гладни и настървени насекоми, а освен това  из помещението се понесе сладникава миризма на мърша и кърлънгъч, щото не бях се къпал барем половин година. В края на краищата ме изхвърлиха с псувни навън и аз хванах обратния влак.

След този инцидент се наложи да сменя вагона  и от тогава не съм имал проблем.

Понякога при мен се отбива Толата- един смачкан индивид- и преспива във вагона.

Толата е същият онзи клошар дето беше удушил едно бездомно куче, щото се набутало в контейнера за смет и излапало всичката храна, а Толата възнамерявал също да хапне от там: половин сух хляб, парче гранясала сланина и недооглозган свински кокал- цяло пиршество. Една лелка се втурнала да спасява кучето и блъскала Толата с кофата по главата;  кучето ритало и квичало, но не успяло да се спаси от желязната хватка. От тогава всички улични помияри бягат панически, когато се появи Толата по улицата влачейки своята количка- натоварена с кашони вестници, парцали и железни отпадъци, а хлапетата го дразнеха, подхвърляха му кокали и го наричаха Бостънския удушвач. Имаше и по- неприятни случаи: някакъв зевзек оставил в казана парче хляб, пълно с английска сол и Толата хапнал, след което цял ден притичваше по посока към един запустял двор, дори понякога явно не успяваше да стигне навреме, защото забелязах по панталона му характерни петна .

Общо взето Толата се отбива рядко тук- най- вече когато е много студено и когато хлапетиите му подпалят бърлогата. Иначе обитава един неупотребяван контейнер, който е приспособил по подходящ начин. Той е стар алкохолик. Стигнал е до равнището да се напива от една чаша ракия и общо взето не изтрезнява никога. Черният му дроб е съвсем скапан, очите му са жълти, мутрата му е посиняла и не виждам как ще изкара зимата.

-         Как си, бе пич?

-         Екстра съм. Намерих един кашон с патешки кокали край кланицата в квартал Беломорски и мисля да започваме. Бирата е от тебе…

Той е най- големият оптимист в цялата Галактика. Сигурен съм, че и в предсмъртния си час когато го пита докторът: „Как си”, ще каже: „Екстра съм”.

Истински щастливец. Най- много го дразнят кучетата, котките и жените, вероятно защото трудно прави разлика между тях.

По принцип жени рядко се отбиват тук. А и няма за какво. Само от време на време прескача онази, дето я бие мъжа и когато е пиян, чака да заспи  и пак се прибира. Тя е опасна, защото веднъж някакъв комшия отишъл да я отърве, когато онзи примитив я млател и докато се опитвал да го задържи, тя го треснала с една цепеница по главата, та човекът  цяла седмица ходеше с чалма и повече не искаше да я погледне, та ако ще да я пребият от бой. На всичко отгоре и собствената му жена му вдигнала скандал, че се намесвал в хорски разправии и го обвинявала, че вероятно го е правел, защото тайно симпатизира на потърпевшата. А в действителност тя вече на човек  не мязаше,  камо ли жена за секс; толкова беше изкривена от бой, че когато притичваше по Сточна гара разциврена и насинена, храчеща и плюеща кръв, аз бързах да изчезна, за да не стана в края на краищата виновен за нещо. Случва се понякога циганките да си водят клиентите тук, за да ги обслужат професионално, ако другите места са заети и тогава също изчезвах  в случай, че не съм много пиян, но по- често спях в ъгъла, докато траеше процедурата. Нито аз им пречех, нито те ми пречеха. Някои от клиентите дори мислеха, че съм техен сутеньор или нещо подобно, защото често съм намирал  подхвърлени дребни пари около себе си.

Освен това тук е пълно с мишки; нощно време щъкат наоколо; усещам, че пълзят и по мене, стържат и шумолят. Останалата фауна се състои от мухи, паяци, стоножки и бълхи в неограничени количества; те изпълзяват особено много когато запаля кюмбето, температурата се отвърне и вътре се вдигне пушилка.

Един слънчев ден намерих между релсите заспал смок и го прибрах във вагона да лови мишките, но той се раздвижва само на топло, а през останалото време спи- свит на кълбо под печката и има по- голяма вероятност мишките да го изядат, отколкото той- тях. Този смок се оказа много дружелюбен- безобидна твар; понякога нощем се примъква и се свива върху гърдите ми на кравай, търсейки топлинка, а вероятно му харесва и миризмата на спирт, която се разнася около мен.

Тук няма кой да ме притеснява и да демонстрира разни претенции. Понякога само кварталният полицай се отбива да провери дали не съм умрял.

-         Как е- жив ли си?

-         Още съм жив.

Той ми оставя две цигари и си заминава.

Най- голям майтап беше, когато един ден дофтасаха някакви данъчни чиновници.

-         Дължите такса- смет, плосък данък, данък сгради и данък печалба.

В първия момент се втрещих от изненада и ми се прищя да ги изритам, но после ми стана толкова смешно, че се разплаках от смях.

-     Защо се смеете?

-     Вижте какво- отговарям му съвсем сериозно- с тези въпроси се занимава директорът по икономическите въпроси към моя консорциум за производство на интелектуални продукти в Силиконовата долина, също така и личната ми секретарка. Потърсете ги в офиса ми на Уолт стрийт. Аз понастоящем съм в безсрочен отпуск.

Естествено, отбиха се и журналистки от местния вестник

-         Господин Р , малко сме шокирани, че ви откриваме тук. На какво се дължи това?

-         Работя върху седмия том на новия си бестселър, в който е засегнат  живота на клошарите по време на прехода  и искам да имам директни впечатления.

-         Но това е много романтично…

-         Много е романтично. Скоро един велик клошар ми рецитира тук целия текст на Ромео и Жулиета, а една клошарка и скитника Робинзон изпълниха Па- дьо- дьо от балета Лебедово езеро.

-         Вероятно търсите усамотение, за да можете да реализирате мечтата си?

-         Точно така. Понеже много съм се размечтал напоследък, се наложи да търся усамотение.

-         Какви са вашите творчески планове?

-         След приключването на настоящото произведение, възнамерявам да започна изследване в десетина тома за културното наследство на древните българи в епохата преди сътворението.Съществува версия, че динозаврите са възникнали в резултат на генетичен експеримент. Много ме вълнува тази тема .

-         Съпругата ви как приема вашето уединение?

-         С ентусиазъм.

И така нататък. В следващия брой се появи статия, че великият творец Р е възприел идеята за творческо уединение, подобно Диоген и Заратустра и размишлява върху философията на живота- далеч от хорската суета. Само дето не писаха, че е минал на пост и молитва, трезвеност и покаяние. То това остава.

В края на краищата се устроих великолепно. Примъкнах от улицата една изхвърлена маса, три- четири разкривени стола, един шкаф, един матрак; подредих, почистих  и се приготвих да посрещам Коледа. Дори намерих на пазара една захвърлена елха и я курдисах в средата на вагона. Освен това набавих достатъчно алкохол- някаква грапа на цар Киро и наливно вино; карантия и кокали от кланицата. Приготвих скарата, доставих дърва, един телевизор на акумулатор, един раздрънкан касетофон; с други думи- наканих се да прекарам празниците  не по- зле от самия Епикур, само дето липсват танцуващи вакханки, но в един момент липсата може да бъде компенсирана от танцуващи циганки; като удари човек две- три ракии и не прави особена  разлика между кючека и балета, а що се отнася до останалите услуги, определено не ми се играе на руска рулетка, колкото и да съм пиян.

Ами харно го бях планирал това тържество, но ми мина котка път. Обърна се каруцата; то кога ли не съм  бил Марко Тотев…

Тъкмо в разгара на подготовката, когато вече палех свещите и циганките загряваха с бутилка грапа, щото без предварителна загрявка не може да се издържи на натоварването, вратата изтрещя ; за малко да се откачи от пантите и  във вагона заедно с вятъра и студената мъгла връхлетя някакво разярено женище- увито в кожи и шалове. Погледнах я и се вкамених- законната съпруга.

Настръхнала, настървена, мятаща мълнии. С ръце на хълбоците, настъпателна, разкрачена като жандармерийски фелдфебел. Бясна.

Циганките само като я мярнаха, се изстреляха навън с космическа скорост.

-         Така значи а! Уредил си се като министър на социалните грижи. Комфорт и разгул. Даже и циганки си събрал около себе си. Развратно копеле!

-         Не съм ги викал. Те дойдоха само да се стоплят и отиват на гарата- мрънках аз съвсем обезкуражен и се чудех как да измисля план за бягство, ако ситуацията стане по- напечена. За всеки случай.

-         Ама какви са тези жени, дето те търсят непрекъснато по телефона, бре? Какво е това чудо- една, че две, че три?.. Станал си много известен. Някакви литературни четения, някакви конкурси, някакви рецитали; ще ги видим тия твои конкурси и рецитали!

По гърба ми полазиха студени тръпки. Хем зъзнех, хем се потях. Сетих се кой може да ме е търсил. Те са едни младички, пухкави, красиви… Хъката- мъката- не знам какво да отговоря.

-         Вероятно са  момичетата от  литературния  кръжок- във връзка с представянето на една книга…

-         Какво, какво!? Какви момичета?

-         Ами едни поетеси…

-         Поетеси ли!? Ще ти дам аз на тебе едни поетеси, гиди вампирино! Ще ти дам една лирика и рецитали! Мръсник, развратник, непрокопсаник, хаймана , гаден писател, дърто магаре!.. Ще ти откъсна топките- марш в къщи!

-         Ама чакай малко!

-         Няма какво да те чакам; събирай си партакешите и тръгвай пред мен!

 

         Р

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Значи, нещо се ебаваш с аудиторията,
03.12.2007 23:03
май не ти е само тоя блог, нещо се повтарят нещата.
Много е дълго, кой ще седне да го чете? Не и аз.
цитирай
2. bagera - Аз пък го прочетох.
04.12.2007 01:18
Забавно е и ще го прочета пак. Продължавай в същия дух.
цитирай
3. stix - :)))
05.12.2007 16:51
И аз успях да го прочета :)))
Страхотно :)))
цитирай
4. raders - Значи...
06.12.2007 10:48
Вярно е. Има го и в други сайтове...
Но четенето не е задължително.
цитирай
5. raders - Аз пък...
06.12.2007 10:50
Благодаря ти. Целта е да се вдигне настроението, макар и по малко насилствен начин.
цитирай
6. raders - :)
06.12.2007 10:56
Успехът ти е сериозен.
С този провокативен ник ме подсещаш за една моя по- стара работа- "Фарът на брега на Стикс".
Но то е доста по- дълго и никак не е весело.
Приятни празници.
цитирай
7. michaelpopov - Много е добро, но наистина е малко ...
08.12.2007 21:48
Много е добро, но наистина е малко дълго. Иначе страхотен стил ;)
цитирай
8. raders - много...
09.12.2007 17:01
Здрасти. Благодаря и весели празници.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raders
Категория: Поезия
Прочетен: 922538
Постинги: 370
Коментари: 1149
Гласове: 4068
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031