гротески

Напоследък инспектор Топузов бе изправен пред тежка задача. Получи се информация в МВР за изчезнали безследно млади жени- предимно от модния бранш- манекенки от модни централи, за чийто живот се правеха множество предположения, но никой не можеше да даде гаранция, че са живи. Сигналите дойдоха най- вече от търговци на конфекция по търговската улица, различни ателиета и модни къщи. Това изправи на нокти гражданското население и вдигна на крак силите на реда в целия град, но поради сложността на проблема, с оглед бързото му разрешаване, случаят бе предоставен на инспектор Топузов, чиито качества даваха основание да се очаква бърза развръзка. Същият бе прочут с изумителната си способност да анализира и налучква безпогрешно посоката на търсенето при подобни ситуации.

Във въздуха се носеха се различни слухове, относно идентичността на предполагаемия извършител, но никой не можеше да предложи нищо конкретно. Обикновено пристигаха доноси и оплаквания от страна на някоя самотна бабичка за това колко бил лош съседът; не поздравявал нито нея, нито кучето и, което тъгувало от подобно отношение и във връзка с тези факти се твърдеше, че само той е въпросният Фантом.

Предположенията натежаваха предимно по посока на идеята , че същият се подвизава някъде из замъците на Кючук Париж, но по- точни координати засега липсваха. Това твърдение почиваше на обстоятелството, че няколко случая на отвличане бяха регистрирани в този бързо развиващ се в икономическо и културно отношение квартал- наличие на добре организирана мафия, мрежа за пласмент на наркотици, процъфтяваща проституция и други полезни за обществото начинания.

Още по- шокиращ беше фактът, че въпреки множеството отвличания на млади и вероятно красиви жени до сега трупове не бяха открити, което даваше основание да се мисли, че те или са изведени извън граница, или са затворени някъде и държани в изолация с цел да се иска откуп, което също не бе направено, или са станали жертва на някой перверзник, чиито намерения засега никой не беше в състояние да предвиди.

Инспектор Топузов работеше по няколко хипотези, но обикновено не споделяше плановете си, поради опасения от изтичане на информация; в края на краищата винаги успяваше да изненада колегите си с оригинална идея относно предстоящата развръзка. За сега преобладаващото мнение беше, че неговият противник освен че е извратен тип- по всичко изглежда психар, вероятно е и много хитър и, въпреки че навсякъде оставяше многобройни следи от присъствието си, включително и пръстови отпечатъци, тези следи не водеха до никъде; бяха предимно лъжливи и в края на краищата полицията стигаше до някое бунище за отпадъци или изоставен склад, където кучетата следотърсачи объркваха посоките и се щураха безпомощно насам- натам. Дори съществуваше мнение, че самите пръстови отпечатъци са фалшиви и оставени с цел да заблудят следствените органи, доколкото изобщо са човешки; имаше и версия за противното.

Така или иначе залавянето му се оказа трудно, отвличанията продължаваха с пълна сила, градът изпадна в паника и беше рядкост да се види нощно време по улиците хубава млада жена- особено работещите в модния бранш ; тези, които си го позволяваха, се движеха предимно с изпокъсани дънки и гримирани като проститутки. Наложи се да се придвижват с придружители, дори по няколко и да не закъсняват- едно обстоятелство, което удари в кесиите не само собствениците на модни бутици и магазини за облекла, но и ресторантския бизнес- барове, дискотеки, хотели и т.н.

В края на краищата всички се втурнаха да търсят тайнствения похитител, даваха се огромни суми за залавянето му – жив или мъртъв- и развръзката беше неизбежна, особено под вещото ръководство на инспектор Топузов.

Постепенно този тип се превърна в легенда, дори в известна степен романтична- едва ли не Сатана или извънземно; нарекоха го Фантома; бабичките плашеха с него внучките си, ревнивите съпрузи- съпругите си, загрижените татковци- неспокойните си щерки, особено, ако са по- симпатични.

Именити поетеси и композитори създаваха непреходни творби за него, бардове пееха песни, изпълнени със тайнственост и романтика, а в циганската махала и кръчмите край гарата вървеше последния хит на чалгата наречен: „Фантом- кючек алтънлъ”.

                                        „ Искам го, мамо, сакам го

                                           Фантома, мамо, да дойде,

                                           армаган, мамо, да ми донесе-

                                           бир парче Мерцедес гиби”…

Срещаха се и любителки на силни усещания, които хукваха пияни по среднощ с надежда да срещнат Фантома и да го укротят както си знаят; колкото повече нарастваше опасността, толкова те ставаха по- неудържими, дори тъгуваха, че този Фантом не може да оцени качествата им. Плъзнаха и екипи от журналисти и репортери от регионалните издания, които  се надяваха да им излезе късметът- евентуално да заснемат Фантома по време на акция, а защо не и да направят интервю с него.

„ Господин Фантом, как намирате пребиваването си в нашия град?”

„ О благодаря! Намирам го твърде интересно и ползотворно. Градът е гостоприемен, а жените- безпаметно красиви”…

„ Това помага ли за вашия бизнес?”

„ Но да, красивата жена притежава твърде много вкусови качества и това се отразява положително на моята работа”.

„ Не ви разбрах, в какво се състои рецептата?”

„ Съвсем елементарна рецепта. Първо ги прелъстявам и докато са топли и още мърдат, ги разфасовам и слагам в тавата с ориз или картофи. Обичам ги предимно задушени във фурна и с много сос”.

„ Аха, аха- задушени и с много сос… Но това полезно ли е?”

„ Разбира се, разбира се, гарантирам ви. Но все пак не бива да се претоварва организма . По принцип те не са много тлъсти  и няма опасност от натрупване на холестерол. Сутрин се задоволявам с филе от вътрешната част на бедрото – има особен аромат, на обед предпочитам пържола от левия бут- попрепечена  с бира или червено вино, а вечер си сервирам сърцето  с подлютен доматен сос или горчица. Много помага на храносмилането”.

И т.н. Интервюта от подобен характер и без друго съществуват  предостатъчно в жълтата преса, така че това не би могло да бъде сериозно изключение.

Или може би нещо от сорта:

„ Господин Фантом, възнамерявате ли да участвувате на местните избори?”

„ Но да, разбира се. Отначало дори възнамерявах да се кандидатирам за кмет, но се отказах, тъй като за мен не е достатъчно престижна длъжност. За личност от моя мащаб по- сериозна би се оказала кандидатурата ми за министър председател. Поради което ще се наложи да си направя една партия – вероятно с лява ориентация, но завиваща на дясно”. И прочее…

Междувременно  впоследствие се появиха съобщения и публикации за потърпевши жени, които неотстъпно твърдяха, че са били похитени от Фантома, някои дори се заричаха, че този Фантом е собственият им съпруг, тъй като често забравял да се прибере нощно време. В полицейското управление понякога се събираха тълпи от пострадали. Присъствието им беше достатъчно впечатляващо- като се започне от едва проходили пъпчиви пубертетчета и се свърши с повехнали лелки в критична възраст. Всички до една настояваха да им се предостави жив и колкото е възможно по- бързо. Ясно е, че при така очертаващата се ситуация Фантома ще се крие в миша дупка.

Разпитите протичаха приблизително така:

„ Вие видяхте ли го?”

„ О да, разбира се. Беше очарователен”.

„ И какво ви каза?”

„ Той искаше да ме отведе в своя замък”…

„ В замъка? Но той да не е някакъв принц?”

„ Естествено. Той е един омагьосан принц, въпреки че не прилича на жабок”.

„ И какво направи този омагьосан принц?”

„ Той ме желаеше, но аз… Аз бях горда.”

„ И сега какво да сторим?”

„ Вече размислих. Доведете ми го!”

Съществуваха и други варианти:

„ Той ме изнасили!”- пищеше една съсухрена женица.”

„ Но как стана това?”

„ Нахвърли се върху мен, а аз съм толкова уязвима и неопитна”.

„ Чакайте, чакайте! Как така неопитна, нали и съпругът ви беше там?”

„ Да, но той спеше на другото легло, хъркаше и хич даже не чу.”

„ Но как така, защо не го събудихте?”

„ Не можех. Виках с всичка сила, но глас не излизаше”.

„ Как не излизаше, та вие сте доста гласовита?”

„ Ей така не излизаше, а освен това се страхувах.”

„ От какво се страхувахте?”

„ Страхувах се да не вземе наистина да се събуди”…

„ Хм. Ама вие май само нещо сте сънували”.

„ Не ме интересува, искам да ми го доведете!”

Горе- долу в такъв дух протичаха разпитите на свидетелите и потърпевшите. Но нямаше нито една, която да представи точен портрет на похитителя. И което беше най- парадоксалното всички до една твърдяха, че е изумително красив и едва ли не- истински джентълмен. Хем се оплакваха, че били похитени, хем настояваха да им бъде предоставен незабавно.

„ За какво ви е, ще го линчувате ли?”

„ Не, няма, но той е толкова чаровен”…

Направените по памет скици и портрети на престъпника  се различаваха съществено ; дори нямаха нищо общо помежду си, въпреки че всички твърдяха уверено, че това именно е Фантома. Той варираше в един толеранс между неукрепнал юноша с едва набол мъх под носа, през някакъв наперен супермен от фасона на Жан Клод ван Дам или Азис и се свърши с достолепен дядка с проскубани мустаци- нещо средно между Алберт Айнщайн в края на кариерата си и свети Пантелеймон с перде и шест диоптъра очила. Явно всяка от тях по отделно бе вложила достатъчно творческо усилие, за да постигне собствения си идеал за похитител, а освен това изумително и се нравеше ролята на похитена.

Накрая инспектор Топузов взе инициативата в свои ръце. От направените проучвания бе установено дедуктивно, че търсената личност очевидно предпочита престоя си в престижния квартал Кючук Париж, поради което усилията бяха насочени преимуществено в тази посока.

По улиците плъзнаха нощни патрули. Около баровете и модните къщи се появиха преоблечени като манекенки и въоръжени полицайки, джудистки, каратистки и всякакви инициативни дами, които съгласно плана на инспектор Топузов трябваше да го предизвикат и вкарат в капана. Наставленията бяха кратки и ясни:

„ Искам то жив!”

Но очевидно обектът беше прекалено хитър и умело избягваше уловките. Ударите му обикновено бяха насочени в друга посока- там където най- малко бе очакван. Похищенията продължаваха и гражданското общество се изнерви. В своето желание да угодят на началството каратистките се престараваха и няколко пъти в управлението бяха докарвани пийнали мъже и младежи с подути муцуни, псуващи и плюещи кръв, защото минавайки край тях, си поискали нещо или ги ощипали по задниците. Което само по себе си никак не е лошо, дотолкова доколкото този Фантом имаше навик да пощипва дамите. След кратки процедури по идентификацията и кратки полицейски напътствия, въпросните лица биваха освобождавани, тъй като явно не се доближаваха до представите за търсения обект.

Имаше и достатъчно разкрачени ситуации в полицейски стил. Една вечер полицията нахлу в един апартамент в Кючук Париж по сигнал от съседи, че вътре някаква жена стенела. Те се насочиха с извадено оръжие направо към спалнята, където стоновете продължаваха в най- различни вариации, съпътствувани с мощно грухтене и се нахвърлиха върху извършителя, който в последния момент от зор се напъха под леглото, а жената се разписка и се зави през глава под юргана. Измъкнаха го изпод леглото, въпреки протестите му и дори доста го поотъркаляха из прахоляка , но когато го изправиха сред стаята по бели гащи, ченетата им моментално се вдървиха от ужас. Оказа се, че човекът е самият началник на полицията- явно прескочил набързо при съседката да и помогне да преместят спалнята или да завият крушката в банята ; една самотна жена винаги има нужда от подобни услуги.

„ Какво търсите тук, бе вашата мамка!”

„ Ами, ами, господин майор, чухме, че някаква жена плаче. Помислихме да не би Фантома…”

„ Ще заплачете вие, хубаво ще заплачете… Марш навън!”

Разбира се, подобни тъжни събития не се случваха рядко, но нямаше друг изход. Полицията беше длъжна да реагира незабавно при всеки сигнал на граждани и такива бяха указанията на инспектор Топузов.

Имаше и други критични моменти. Викаха ги среднощ самотни жени, явно изплашени от Фантома и когато  след лудо препускане из нощните улици, полицията пристигнеше в жилището, естествено не намираше нищо подозрително.

„ Но госпожице, от какво се страхувате, няма никой?”

„ Няма, но знае ли се- може да има”.

„ И какво да направим?”

„ Бих желала някой от вас да остане тук да ме пази”.

…В края на краищата полицията попадна на прясна следа. Отначало изпищя среднощ сотът  на някакъв бутик, а веднага след това загрижен гражданин се обади по телефона:

„ Видях го! Мина по улицата и я носеше”…

„ Кой мина ? Какво носеше?”

„ Как кой- разбира се Фантома . Носеше жена- млада и много красива. Побързайте!”

Автомобилите веднага надуха сирените и се понесоха по смълчаните улици. Малко след това го обкръжиха близо до бар Камела. Дори една от патрулките съобщи, че са забелязали съмнителен силует, движещ се по пресечката и носещ под мишница някакъв продълговат бял предмет. Веднага всички си втурнаха нататък, но заподозреният сякаш потъна вдън земя заедно с товара си. Блокираха квартала, претърсиха входовете и мазетата, разровиха под стълбищата, но нищо не се показа. Вече ги обхвана отчаяние, когато се обади дежурният от управлението и съобщи, че сотът на близкия кулинарен магазин се е задействувал. Веднага се насочиха нататък и секунди след това стана ясно, че търсеният човек е там. Митичният Фантом. Страшилището.

Магазинът светеше и наистина някакъв силует се мяркаше зад витрината. Стъклото на вратата бе разбито и парчетата бяха разпилени по стълбището. Патрулките обкръжиха плътно обекта и сержант Боздуганов, който ръководеше операцията бързо разпредели хората си. Нареждането беше строго: Искам го жив; никой да не стреля!”

Те запълзяха по стълбището, но секунда преди да нахълтат, онзи отвътре извади пистолет  и го насочи към тях. Всички се тръшнаха по корем и едновременно ахнаха.

Познаха го моментално. Човекът беше един от най- популярните личности в квартала- местния имбeцил Матейчо. Въоръжен и много опасен. Той беше седнал спокойно зад тезгяха ; с едната ръка стискаше пистолета, а с другата загребваше от една тава бумбар и гълташе лакомо. Монголоидното му лице беше разтегнато в лъчезарна усмивка; край него стоеше изправена и странно неподвижна една красива жена. Значи това беше кръвопиецът- страшният  Фантом, от който трепереха всички.

Полицаите запълзяха отново по стълбището, но Матейчо невъзмутимо гълташе бумбар и усмихнато размахваше пистолета срещу тях, а те се просваха по корем и псуваха.

„ Мамка му и идиот, от къде е намерил пистолет! Обели ми се корема в тоя камънак.”- ръмжеше заканително сержант Боздуганов и наставяше: „Никой да не стреля!”

Близо половин час те пълзяха на прибежки около входа и чакаха сгоден момент да нахълтат, но Матейчо имаше друго мнение по въпроса ; той се хилеше приветливо и стискаше здраво своето оръжие. Униформите на всички се покриха с прахоляк и някакви мазни петна ; стана студено и започнаха да зъзнат- налягали като помияри по стълбището и тротоара.

Развръзката дойде неочаквано. Един от полицаите се появи твърде близо до вратата и бе посрещнат с „изстрел.” Изстрелът беше шокиращ- една тънка струйка  чиста вода от чешмата, придружена с тихо изсвирване. Пистолетът се оказа най- обикновена детска играчка.

Веднага нахълтаха в магазина и арестуваха „престъпника”. Страшния Фантом.

А похитената жена? Тя продължаваше да стои неподвижно- облегната на стената и да се усмихва подканящо с прекрасната си пластмасова усмивка.  Най- обикновена кукла- манекен от магазина за конфекция.

„ Какво правиш тук, бе пич!?”- ревна разярен сержант Боздуганов.

„ Ами ям”.

„ Защо ядеш?”

„ Защото съм гладен”.

„ А каква е тази „дама”?”

„ Ами гаджето ми”.

„ Ти имаш ли други такива гаджета?”

„ Охо, имам много такива. Аз съм полигамен…”

„ Къде са?”

„ Е там в едно мазе, ама няма да ми ги закачате! Аз не си ги давам…”

Когато малко след това полицията откри въпросното мазе, всички се натръшкаха като сразени от гръм. Помещението беше пълно с пластмасови жени- манекенки- една от друга по- красиви.

Р