Дядо Тоню –тъпана  “държи още фронта”. Като се напие ,играе ръченица в кръчмата , свирейки си сам “на бърна” свои собствени музикални произведения. Той е истински литературен и музикален гений – поет , композитор, изпълнител…

В паузите говори най-вече за войните, в които е участвувал.

Едно време на фронта през Европейската война , той сам спрял атаката на противника по невероятен начин.

Започва невиждана артилерийска и картечна стрелба срещу тяхната позиция – подготовка за атака.

Навред се сипят снаряди , пищят куршуми , летят осколки.  В този момент редник Тоню  Тъпанов

изскача върху окопа и започва да играе ръченица .Откъм окопа се чува писък на гайда.

Няколко минути стрелбата е ожесточена –около него куршумите и  шрапнелите са като стършели –

Един му пробива фуражката след поредното “приклякване” , друг му пробива манерката , но нито един не го уцелва .

Внезапно стрелбата стихва  и от противниковите окопи се насочват бинокли. Някакъв високопоставен  френски офицер се е разпоредил  да не се стреля и сам внимателно  наблюдава с бинокъл  щурия български войник, който подскача и прикляква върху окопа  в бесен ритъм и си

тряска  фуражката в земята.

Стрелбата се подновява  чак след като танцът на самотния войник свършва и последният се прибира

в окопа . Но вече не е така ожесточена.

Очевидно французинът умее да цени както смелостта , така и таланта.

Което не се случва в България.

Дядо Тоню умира , след като синовете му отиват да живеят в града и го вземат със себе си.

Такава жестока промяна- затворен между панелите- волният селянин и войник не е в състояние да понесе.

Чикчирика е прав- поп Дончо го изпреварва…

Но всъщност , той  умира от “пукница”.

Един ден около Коледа ,той участвува  заедно с баш юнаците  в една церемония  по заколването и изяждането на прасето на Митата. Прасето е доста голямо , а освен това има и цяла бъчва  младо червено вино /тук виното няма време да остарее/, поради което борбата е особено напрегната.

Тя продължава до късно през нощта и ,разбира се , приключва с пълна победа.

Прасето е изядено , а виното – изпито.

Поп Дончо се прибрал в къщи , легнал, изпърдял се юнашки , та чак събудил детето  и умрял.

На сутринта попадията го намерила вдървен  като пън.

Чикчирика, напук на прогнозите, живее най- дълго  и – то се знае – умира като “истински мъж”.

Една зимна вечер паднал пиян в канавката , заспал и снегът го затрупал. Не можал да се събуди

изобщо  и на сутринта кучетата го изровили от снега. Погребали го чак на четвъртия ден , защото се опасявали  да не би да му е станало навик  да “възкръсва” след  смъртта. Но този път се разминало без “възкресение”.

Не се разминало ,все пак, напълно без инциденти.

Тъй като нямало вече поп да го опее , го “опял” новият партиен секретар на селските комунисти,

защото му бил някакъв роднина. И вместо кръст , му курдисали на гроба червена петолъчка.

Само че това имало непредвидими последици.

Вечерта , Чикчирика се явил на сън на партийния , напсувал го на майка  по категоричен начин и захванал да го души.

Добре  че човекът с голям зор успял да се събуди.

Но на следващата вечер Чикчирика  пак дошъл , а на по- следващата- пак…

Накрая партийният лично отишъл  с джипа и докарал  от Дуванджии  тамошния поп да го опее ,и сложили на гроба му кръст , та мирясал.

В следващите няколко години  в проклетото село Мамульово  се забелязва странна тенденция:

Нараства броят  на некролозите.

Но колкото повече старци умират, толкова повече старци стават в селото . Най- напред закриват училището , защото вече няма деца. Младите хора побягват от селото като чумаво, заминават да живеят в града и няма вече кой да ражда. Подрастващото поколение се състои от десетина циганчета , които се занимават с кражби  и ако станат в годината две- три сватби , обикновено са цигански. Предишните селски първенци и партийни вождове също остаряват и измират , а по- младите от тях, както пророкува дядо Събо , по примера на останалите ,забягват в града. Остават да ръководят селото най- сбърканите и ощетени от природата индивиди , разбира се ,с партиен билет- ами как иначе.

На няколко пъти на приливи и отливи  се появява миграция  от скитащи цигани- катунари, които закупуват запустели къщи на безценица и след като набързо съсипят имота, се запиляват на някъде , оставяйки след себе си пълно опустошение и разруха.

Има периоди , особено  през зимните месеци ,след някоя грипна епидемия , когато процесът на измиране особено се засилва  и по стените , и стълбовете се появяват все повече и повече некролози.

Една зимна вечер в кръчмата се появява Колю- гърбата – още по- изгърбен и сбабичасан  и се оглежда  наоколо. Край печката са се събрали десетина  старци и пият- кой ракия , кой мента  и си приказват. Другите маси и столове са далеч от печката – там е мръсно и студено. За Колю няма подходящо място - никой не се помества да го пусне край печката.

Тогава Колю изсумтява сърдито и намръщено пророкува:

-     Вашата мамка, дъртаци , с дъртаци ! Иде, иде грипа .- Вече е в Гърция . Ждъ освободите набързо

всичките места.

Проклети думи изрича и пророчески. Разбира се, грипът идва и много места се освобождават.

Но в бързината не подминава и самия  Колю. Неговият некролог също се появява  по електрическите

стълбове. Появяват се , освен това некролози на  Анкин Колю , на Голям Сребрю , на Райно налбантина , на  Гошкин Генко, на пиян Ванчо , на Кирето фурнаджията и т.н и т.н.

Прочее, особено юнашка е смъртта на Кирето фурнаджията.

Той загива геройски като истински” патриот интернационалист”- сторонник на българо циганската дружба.

Една сутрин рано Кирето сам вади от фурната хляба, а пред заключената врата вън  се е образувала опашка  от селяни , чакащи  за топъл хляб.

Но има още една врата.

В един момент , през задната врата , ползувана само от персонала  , се омъква Айшето  и на

“ Бачо си Киро тихом продумва”:

-    Бате Кире , да даваш на мене  бир самун топъл екмек , аз ша прави на тебе “оная работа “.

Кирето не се помайва много, много .Що се отнася до подобен род “услуги” , той е винаги готов.

Добра душа има Кирето  и не може да отказва.

Лягат направо на пода  върху една шофьорска шуба и правят “оная работа”. След десетина минути

Айшето излиза пак през задната врата , гушнала в пазвата си бир самун екмек – топъл , топъл , а

Кирето се заема отново с производствените си ангажименти.

Но не щеш ли – веднага след това –отново през задната врата  в помещението се омъква крадешком  още едно джипси- Фатмето- и “на бачо си Киро тихом  говори:”  

-           Да даваш на мене  бир екмек и аз ша прави на тебе  една “убава  работа”.

Майстор Кире въздъхва примирено , пребърсва морно чело и захвърля фурнаджийската лопата.

Шофьорската шуба отново влиза в употреба – той ляга върху нея.

Фатмето не чака покана и веднага се заема с “убавата работа”.

…Но по едно време и направило впечатление , че “ убавата работа” продължава повечко, отколкото трябва , а бате Кире някак странно е притихнал  отдолу и не помръдва.

Тя го разбутва :

-           Айде , бате Кире , ти да не заспа ?

Но отговор не последвал.    Очите на Кирето били втренчени в тавана и не потрепвали. Тогава Фатмето изведнъж разбрала какво е станало  и изпаднала в ужас.

Хората отвън, чакащи на опашката  за хляб, чули само един страшен крясък:

“ Вай, дала-а-а!…”

И Фатмето изхвърчала навън , без да смогне дори да си вдигне шалварите.

Когато селяните влезнали във фурната , намерили Кирето –лежи по гръб върху шубата – издъхнал в най- блажената поза на света. Лицето му изразявало върховно блаженство , а органът  му продължавал да си  стои в ерекция , дори след като сърцето отказало да работи.

Някой  от селяните метнал отгоре му  един брашнян чувал , вероятно за успокоение на присъствуващите булки, които замечтано гледали все нататък.

Дълго след погребението местните зевзеци коментират, че имало проблем със затварянето на ковчега. Капакът все се надигал нагоре , поради което се наложило да го заковат.

Но така или иначе, благородното дело на Кирето албиноса  не останало без последствия.

След време Айшето и Фатмето  раждат на един и същи ден  две чудесни момчета –албиносчета,

за луда радост на бащите им. И двете отрочета са кръстени Кирил- съответно- Кирил Асанов и Кирил Шабанов. Щастливите татковци обяснявали , че е така , понеже се появили на бял свят  баш срещу св.“ Кирил и Методий” и, дундуркайки синовете си , им пеели :”Ох на татю белича !…”И пр.

От селото в града избягват :Даскал Дечо, Славето, Сандо македонеца, Златанов Митю, Митата,

Братята Тъпани, Живко , Матаните , Пънделите, Мурджовците, Рамоците и др. и др…

Бягат бащи и деца , бягат всички…

В селото остават най-вече бабички- вдовици и тук-там някой по- държелив старец.

Като не се броят циганите .

 

 

Едно пролетно утро пред кръчмата на Мамульово отново сядат на припек няколко стареца, но без потури и цървули ,а с дочени гащи и галоши .И всичките са – кой кьорав , кой глух, кой огълфял .

-           Я глей !- казва изведнъж единият и се звери срещу слънцето – Насам идва едно младо момче.

Я каков е юнак!

-           Какво ти младо момче ,въ,- фъфли вторият – изпосталял старец с изпокапали зъби- “Смлатили” тъ и тебе! Не видиш ли- оди като гарван срещу вятър. Май- гаче е Колю Йогата.

-           Аслъ, той е !- потвърждава третият- Не е изтрезнявал от снощи.

-           Ба, ба – от снощи- коригира го другият – аз не съм го виждал трезвен никогиш , откакто е дошъл от града – има пет години и кусур..

-           Яз съм го виждал трезвен – припомня си първият – коги го кръщаваше попът.

/ Колю –йогата е единственият мигрант в обратна посока – от града към селото , който бързо отнема палмата на първенството от местните пияници , още повече , че старите юнаци са вече в гроба./

-   Бре, бре –чуди се вторият- отде ли взема пари, та пие толкова? Не вярвам сам да си прави ракията.

-           Хич биля- навъсено потвърждава вторият- трябва да има пепелянка до бъчвата , та да я пази. Той намира пари. Хване майка си, набие я, вземе и пенсийката и я изпука. Това е всичката философия.

-           Има още –добавя третия – завчера като свършили парите от пенсията ,продал на майка си квачката с пиленцата  на едни цигани и опукал парите.

-           Бря, бря какви хора се навъдиха !- гневи се първият- той тоа може и майка си да продаде за тая пуста пукница.

-      Майка си не може ,оти е дърта , ама жена си веднъж е продал на едни пущове в града. Само че

след това тя го изгонила от къщи , та затова  той е тука сега . Да краси селото…

-           Ама ,че хора бе! Чини ми се ,че това е бъдещето на селото.

-           Ако не и на цяла  България…

-           Мамка  му!

Старците се кокорят един срещу друг и псуват без ентусиазъм.

 

                     Р.      2000г

                                      

                         / Събитията и участниците са измислени, но не всички/ 

                                                                                    Р.С