След поредния гаф- оказва се , че е заспал в сюблимния момент- даскал Дечо сериозно се замисля и усеща , че има нещо гнило. Той си мълчи и се спотайва , но съмненията му дълго време се спират ту към един , ту към друг, докато накрая окончателно налучква истината . Групата на моралистите е разкрита с една тънка уловка. В суматохата даскалът разменя една вечер чашите и малко по-късно Църната пада като дърво под масата и тутакси заспива.
Даскал Дечо носи в лабораторията в Пловдив малко от виното и там уточняват , че се касае за наличие на приспивателно.
Заговорът е окончателно разкрит, заговорниците- също и даскалът взема строги мерки.
Заедно с неговите доверени хора- Колю –гърбата и Славето, те скрояват страшно наказание.
Още същата вечер в кръчмата заговорниците- самодоволни от успехите и притъпили всякаква бдителност , получават ответен удар. Той се състои от солидна доза афродизиак, който им сипват в чашите. Резултатите са зашеметяващи.
Присъствуващите в кръчмата стават свидетели на неочаквано събитие: Моралистите –общо взето
мрачни индивиди- един по един получават някакъв внезапен порив , зарязват пиенето и хукват навън като ощипани. Масата им набързо опустява. Свидетелите вдигат рамене недоумяващо. Даскалът и хората му също вдигат рамене. Събитията стават ясни чак на другия ден.
Най- близо от групата потърпевши живее Вътиша. Той връхлита в къщи и търси припряно жена си ,
но жена му е излязла някъде из махалата ; там е само тъщата , която трака с чиниите из кухнята.
Вътиша не се замисля нито за миг, хвърля се като башибозук , търкулва тъщата като бъчва на пода и я опъва стръвно , въпреки , че тя крещи и го блъска с тенджерата по главата . Когато дотичва жена му отвън и започва да го налага с някаква цепеница, той оставя тъщата и търкулва жената.
Веднага от гюрултията се събира цялата махала. Хващат го и го връзват отвън за крушата , а един
му изсипва на главата цяла кофа със студена вода . Той крещи и псува всички по роднинска линия до девето коляно.
Вторият по ред – Църната дотичва запъхтян в къщи , но жена му е в обора – дои кравата . Той няма време- направо връхлита в обора , търкулва я на земята върху кравешките лайна и я пришпорва с бясно темпо – един път, два пъти, ..няколко пъти . Не я пуска да се прибере в къщи- такова чудо тя не помни от медения си месец. Накрая каталясва , заспива в лайната и тя побягва към къщи без дори да успее да доиздои кравата.
На другия ден комшийките я виждат мете двора –весела и щастлива и припява:”Полегнала ми й Тодора”. Но Църната цял месец след това не може да се свести .
От всички Кьосето е най зле , защото жена му е избягала при майка си , след като я набил преди няколко дена , дето много ходи на черква да се “причестява”. Той тича през нощта по улиците като пощръклял, но накрая нещо му просветва и нахълтва в черквата. Там поп Дончо току що е приключил с “причестяването” на някаква булка , на която се вижда само голия задник и вече се огащва тананикайки: “Слава тебе, Господи!”, но като вижда Кьосето , връхлитащ с кръвясали очи , захвърля патрахила и побягва навън с космическа скорост.
Кьосето вижда пред себе си само някакъв едър бял задник –очевидно женски- но главата не се вижда .Главата е от другата страна на стената , заклещена в клюсата , но тя не е от значение- важно е останалото.
Кьосето се хвърля напред като нерез и продължава “причестяването” с невероятно темпо, въпреки, че от другата страна някакъв- сякаш познат женски глас пищи и вие. Много време след това той каталясва и забърсва морно чело, след което решава да види коя е “щастливката”.
Оказва се , че това е собствената му жена и той –вбесен- грабва един свещник, за да продължи
причестяването по друг начин. Но в това време от вън нахлуват цялата група на мераклиите ,заедно с поп Дончо и му вземат свещника.
Малко по-късно семейната двойка –примирени и опростени – напускат черквата.
- А я се чудим , оти тоа задник ми е познат – измърморва само Кьосето и подкарва булката си към къщи.
Къната не успява да стигне на време при жена си , тъй като те живеят на края на селото . Пътем той съзира циганката Айша , която изхвърля в канавката кофата с помията от прането , току пред прага на колибата . Къната моментално “щраква” , че е забелязал в кръчмата Асан– мъжа и – пиян като мотика с цяла компания цигани и решава да се пробва.
- Айше ,ша давам на тебе един лев да правим оная работа. Асан е много пиян– хич не го чакай!
Айша се пазари моментално:
- Ша даваш два лева.
Сделката е сключена и работата започва още там на място – под сайванта. Няма време , и няма къде другаде ,защото вътре децата спят.
Но, разбира се , както обикновено , се намира някакъв “Юда”, който прошепва нещо на булка Къньовица и тя хуква с тестени ръце към местопроизшествието. И хваща “темпераментния” си
съпруг там под сайванта с Айшето на калъп. Но Къната , който между другото ,е доста надарен , е набрал инерция и не може да спре. Булка Къньовица го дърпа отзад за ризата и крещи:
- Хайде ,бре мръсник, ставай да си ходиме !
- Чакай малко , мъри!- отговаря троснато той и продължава да набира скорост.
Отдолу Айшето вие като хиена , та чак разлайва махленските кучета.
Юнаците погаждат куркапан и на местния партиен лидер- Наката .
Наката е хитър селянин от породата на Андрешковците , но достатъчно прост , за да послужи за посмешище и те се възползуват от това му качество. Присламчил се при комунистите, заради изгодата, която му предоставя партийният билет, после го издигат и за секретар на групата, естествено поради липса на по –свестен . Къде да го намерят.
И понеже предстояло някакво важно партийно мероприятие на актива в село Мамульово, с присъствието на много важни гости от окръжния център, а също и съветски гости, Наката развива трескава дейност за подготовката на събранието. Историята е достатъчно банална.
Цялото село е обкичено с плакати , лозунги , червени знамена ,а в новата зала- още плакати , знамена и портрети на партийни и държавни вождове. По стените се мъдрят образите на Маркс, Енгелс, Ленин ,Сталин , Георги Димитров и др. Но някакъв зевзек е пробутал между множеството портрети на комунистически вождове и портрета на Чърчил в типична поза- с пурата , а отдолу- с надпис – Мао Цзе Дун.
Наката ,поради блажената си простота, изобщо не усетил номера и окачил портрета на Чърчил на видно място между портретите на комунистическите корифеи.
Събранието започва по живо, по здраво и отначало никой не забелязва провокацията.
Другарите произнасят речи , заклеймяват врага, скандират , ръкопляскат , но случайно- вече към края на събранието , някакъв съветски другар , вероятно все още трезвен /какво велико чудо/ прозявайки се , вдига поглед към портретите , които са наредени отсреща и се облещва.
След него ,като по даден знак, всички вдигат глави и се облещват , а някои, които не схващат за какво става въпрос, се озъртат неспокойно. Настава тишина.
- Ну!- изревава накрая съвеския другар и скача от мястото си , сочейки назидателно с пръст нагоре към портретите- Что это !
- Враг!- извиква другият до него – хърбав руснак с нескопосан костюм и вратовръзка- Этот враг!
- Империалист!- прибавя трети.
Започва паника. Всички крещят и негодуват.
Наката загрява накрая за какво става въпрос и става жълт зелен. Той се опитва да свали фаталния портрет с дръжката на метлата , но той е високо , куката е здрава и Чърчил сякаш се надсмива над опитите на селския вожд да го свали от стената. Наката прави няколко подскока с метлата , за да
достигне портрета , спъва се и пада. Накрая хуква навън ,за да търси стълбата , но както обикновено се случва по нашенско, нищо не е на мястото си – стълбата също липсва. Накрая идва бай Стоян – училищния прислужник- със стълба и свалят Чърчил от стената.
За назидание портретът е стъпкан и разкъсан от разярените партийци , които по този начин си отмъщават на империализма.
Но това никак не помага на Наката.
Накрая вождът от градското ръководство възстановява реда:
- Другари – извиква той патетично от трибуната – ето още един пример за наглостта на империализма. Да бъдем бдителни! В нашите редици се е промъкнал враг !
И той посочва недвусмислено с пръст към Наката , който от жълт зелен става пепеляв от страх.
- У-у!- вият от гняв партийците и аха да го разкъсат.
- Но, другари, аз не знаех – не съм виновен – кълне се и се тюхка Наката.-Друг е виновен. Аз съм верен на партията…
Това не ги разколебава . Всички са категорични :”Враг!”
След малко идват милиционери и го подкарват на някъде. Връщат го след няколко дена подут от
бой. С политическата му кариера е приключено
Около “Великден”, когато калта в Мамульово малко е понамаляла , възникват няколко трудни проблема. Първият е , че бикът Гочо скъсал синджира и изтумбил циганката Алтъна , защото имала неблагоразумието да се размахва из двора с червени шалвари, след което кмет Пейчо го застрелял, въпреки протестите на неколцина селяни.
- Заради една циганка не си струва да се хаби хайвана – аргументират се те – Бикташа ще си намери друга.
Но така или иначе белята е станала , бикът е разфасован и изяден , а друг расов бик трудно се намира и селяните се принуждават на първо време да си карат кравите чак в Геренто , но тамошния бик Пенчо е твърде мързелив и често намират на вратата бележка:
“ Днеска Пенчо не ебе” – от бикаря.
Бикарят , разбира се ,е в кръчмата и се е натряскал до козирката.
Както се и очаква , Бикташа по-лесно си намира жена. След няколко дена той довежда от Съкърово друга циганка –Зюмбюла, барабар с пет шест дребни циганета. Тя избягала от мъжа си ,защото онзи много я биел.
Това , естествено , не е утеха за селяните , чиито крави виждат зор без бик.
Накрая докарват някакъв уж расов бик чак от СССР , от елитен Съветски колхоз. Кмет Пейчо обяснява на селяните , че бикът, понеже е Съветски, много обича червения цвят, поради което новата булка Зюмбюла може спокойно да развява червените си шалвари. И ,за да потвърди , че е така ,прави демонстрация – размахва едно червено знаме току под носа на расовия бик, когото набързо кръщават Сталин в чест на българо съветската дружба. Бикът изобщо не реагира на червеното знаме ; кротко си скубе от току що наболата по земята млада тревица и всички са във възторг, а най много- кметът.
- Аз ви разправям- репчи се той – че ще ви докарам хубав Съветски бик.
- Ашколсун!- викат селяните- Машалла!
Отвън на улицата са се наредили няколко крави и чакат реда си. Вкарват първата крава в двора
Но за всеобща покруса бикът Сталин изобщо не вдига глава . Спокойно си щави зелената тревичка и хич не обръща внимание на “бленуващата невеста”.
Вкарват втора крава- същата работа. Бикът продължава да си пасе. Вкарват трета –никаква реакция.
Кравите гледат тъжно.
- Язък, язък !-викат селяните- Тоа бик гаче е скопен.
Усмивките по лицата им помръкват. Кмет Пейчо се чеше по врата..
Минава дядо Събо и също се чеше по врата.
- Пейчо, аз имам идея – казва сериозно той.
- Каква идея – троснато гълчи кметът.
- Извикайте попа!-Предлагам тоа бик да го прекръстим от Сталин на Хитлер, щото иначе няма да ти стиска да го заколиш…
Другият сериозен проблем е , че откакто свалиха Наката от партийния пост, селската група комунисти осиротя без водач. Те умуват , оглеждат се , ослушват се и чакат някой от горе да им посочи името на кандидата, защото всеки от тях като по правило счита себе си за най-достоен. Пред местния клуб винаги има група загрижени партийни другари , които се гледат един- друг изпитателно ,пушат цигари и мълчат.
Минава дядо Събо и ги пита :
- Какви пак “велики дела” кроите ,бе другари?
- Ще избираме секретар – отговаря някой от групата.
- Аз предлагам- спира се при тях дядо Събо – да изберете Шанко- улавия циганин. Тъй де- ние скоро ще измрем , вие ще забегнете към града, а Шанко ще остане тук да носи червеното знаме.- мъдро заключава старецът.
Така и става впоследствие…
Следващият сериозен проблем е , че баш срещу Великден, насред” разпети петък” умира дядо Маню –хърбата - почетен председател на клуба на коцкарите.
Цялата група го изпраща по последния му път. Погребението е величествено. Поп Дончо е изпаднал във вдъхновение и съвсем убедително във своите псалми свързва разпятието Христово
със смъртта на дядо Маню, който цял живот е бил “мъченик” и като нищо “ може да възкръсне “.
Колко му е.
След погребението членовете на клуба се събират в кръчмата . Канят и поп Дончо, който приема благосклонно. Става ясно , че те също като комунистите, са изправени пред необходимостта да избират нов водач. Но за разлика от тях не чакат нареждане “от горе”.
Събранието е кратко и делово, а разпивката –много по-дълга и тържествена. Секретарят- даскал Дечо открива събранието с няколко думи:
- Предлагам да приемем поп Дончо в нашите редици – казва той – всички знаем колко добри дела е свършил човека. В това село има множество щастливи жени и множество хубави деца , които не биха се появили на тоя свят без негово съдействие.
Предложението се приема единодушно. Вместо да вдигат ръце, членовете вдигат чаши и казват:
“Наздраве и да е хаирлия!”
Секретарят продължава:
- Тъй като нашият водач, блаженопочившият дядо Маню- вечна му памет- отиде в царството небесно, ние трябва да изберем друг председател . Предлагам това да бъде новият член на клуба- поп Дончо ,заради неговите трайни заслуги към Бога и към обществото. Има ли други предложения?
Предложен е още Кирчо- фурнаджията, заради неговите заслуги в укрепването на българо циганската дружба, предложен е и Славето Процедурата е абсолютно демократична , за разлика от комунистическите избори , където решенията се вземат някъде другаде.
На балотажа се налага поп Дончо. Той печели с два гласа повече от другия кандидат.
Така групата придобива следния вид:
Председател- поп Дончо, секретар даскал Дечо, членове : Кирето албиноса, Колю гърбата, Пенчо кривия, Калчо куция, Славето чалнатия, освен това- Сандето македончето, щърбата , шапшала , рамока…Доклади няма ,няма решения и директиви. Заслугите се прикриват, но се знаят.
Интимните тайни имат публичен характер. Ако съществува все пак нещо неизвестно от интимно естество , то става повод за диспут и размишления.
- Чини ми се ,че онази булка Нейка Ивановата – подхваща Колю гърбата – май гаче напоследък
също се е подула. А разправяха , че била ялова…
- Ами да му е хаирлия на Иван!- обажда се Славето – Десетина години нямат деца и той се пропи от мъка горкият.
- Абе, то е така- потвърждава Сандето – ама я мислим, дека не е то това Иванова работа. Он досега нищо не е направил, та отсега ли- пиян- залян?
- Ами чия ще да е тогава?
Членовете на клуба се вторачват подозрително един в друг. Даскал Дечо туря ръка на сърцето .
- Не е моя работа , братя.
Поп Дончо също туря ръка на сърцето .
- Не е и моя.
- И моя не е …
- И моя.
Оказва се , че никой от клуба не е свършил работата.
- Ами чия ще да е ?
Всички вдигат рамене. Тогава поп Дончо прави светия кръст и произнася философски:
- Тайнствени са делата господни , братя. Не сме само ние – има още някой…
Другите потвърждават:
- Има още някой!
Случват се и други весели истории. Поп Дончо понякога ходи на гости на вдовицата Тодорка, за да я утешава и да и вдъхва вяра в царството небесно. В резултат на което се ражда прекрасно дете –момиченце. Детето расло , порасло и станало на пет- шест години . Поп Дончо продължава да прескача натам и носи подаръци на детето , което с основание много го обича. Веднъж момиченцето го посреща с особено внимание.
- Дядо попе, -казва то – мама ще се върне след малко , пък баба спи оттатък, ама аз съм ти приготвила голям и хубав гювеч.
Като чува за гювеч , на поп Дончо му светват очите. Той не е изтрезнявал от снощи , но е на принципа “клин- клин избива”.
- Какъв гювеч , чадо?- диви се той и гали детето по главичката .
Малката отива в кухнята и носи от там едно калайдисано бакърче с гранатово- червено вино.
- Ох на дядааа !- възкликва поп Дончо и грабва бакърчето . Следват няколко яки гълтока , и още няколко , и още няколко… За нула време бакърчето е пресушено . Виното е разкошно и поп Дончо мляска от удоволствие.
- Дядо попе , искаш ли още ?– чурулика малката – То това вино е много старо и никой не го пие , защото дядо намерил в джибрите един удавен плъх .
- А-а ,така ли, чаденце ,– блещи се натъжено поп Дончо и въздиша – нищо , щом не е намерил кучето вътре , значи всичко е наред . Я напълни едно дамаджанче от това вино , пък каквото е рекъл господ.
Поп Дончо си взема дамаджанчето и си заминава . Същата вечер черпи компанията и всички са във възторг. Такова хубаво вино не са пили скоро.
- Попе, я разкрий тайната , бе човек, -молят му се те – каква е технологията?
Той мълчи , сумти , чеши се и накрая не издържа- обяснява им “целия технологичен процес”.
Няколко секунди те са като втресени , после почват да се хилят. Митата съобщава въодушевено:
- Абе знаете ли – то не е чак толкова сложно.“Материал“ има доста- мазето ми е пълно с плъхове .
Наскоро след този случай, баш по Тодоров ден след магарешката кушия /поради липса на коне/, цялата юнашка дружина се изсипва на гости на вдовицата Тодорка и бъчвата с “оригиналното червено вино” е напълно пресушена.
