Един ден Гошкин Генко , който има -общо взето- зла жена и погажда много мръснишки номер.
След поредната кавга , той слязъл в мазето уж да проточи виното и след като дълго време тропал и местил долу разни предмети ,накрая странно притихнал.
Жена му го вика за обяд , но никой не отговаря. Тя няколко пъти тропала по пода и викала , но –напразно. Накрая –съвсем ядосана- помислила , че се е напил с младото вино и заспал- взела точилката и слязла долу да го “съветва”, но на прага на мазето се заковала на място и изкрещяла от ужас. Гошкин Генко висял на тавана, вързан за една греда – обесен. Очите му били облещени ,
джуката- овесена като на стар кон и- ни шава , ни мърда.
Само че в ужаса си буля Генковица хич не обърнала внимание ,че вместо за врата , се е вързал през кръста. Тя се разкрещяла и хукнала да извика комшийката- леля Пена . След това отърчала да вика
кмета и “бърза помощ”, а леля Пена останала в мазето при “обесения “.
Но като останала сама ,леля Пена се заоглеждала .Направило и впечатление, че има много буркани с компоти , туршии , мезета , лютеници- типична българска практика да се запасяват за през зимата.
Не му мислила много –много. Намерила една торба и започнала да я пълни с буркани. Напълнила я , отскочила до къщи и я занесла . “Мъртвият”,както подобава на покойник ,кротко се люлеел на въжето . Това продължило още един път. Тогава “мъртвецът “ не издържал и изръмжал троснато :
“ А стига де! “
Леля Пена се гътнала от страх на земята и потрошила бурканите .
След малко дошли и други комшии., дошли кметът и участъковия лекар с Генковица , дотичал запъхтян и поп Дончо.
“ Мъртвецът “ го нямало никакъв , а леля Пена се търкаляла по земята в несвяст между бурканите.
Под задника и имало малка зеленикава локвичка , която смърдяла специфично.
Докторът се заел да свестява леля Пена. Понеже нямало други подходящи средства , той я свестил с няколко доста якички шамара.
Поп Дончо си погладил брадата ,взел едно трикрако столче и един празен буркан и седнал край бъчвата с младото вино .
След малко ясният му и дълбок баритон, на който би могъл да завиди не един оперен кумир, отекнал чак до “Синджир махала”:
“ Сла-ава , тебе Господи-и !”..
На Колю гърбата , който живее сам в една малка едноетажна къщичка и обикновено лятно време спи на отворен прозорец , напоследък му се случват странни случки. Когато е повечко пийнал, той трудно уцелва ключалката на вратата и е решил проблема кардинално –влиза си директно през прозореца и от там- направо в леглото , тъй като то е поставено по подходящ начин- точно под прозореца. Той така е усъвършенствувал този способ , че го прави почти с плонж. Но починът не остава скрит от нечии зорки очи.
Всъщност никой не би могъл да си обясни ,защо обикновено вратата е заключена , а прозорецът- съвсем отворен; самият стопанин също едва ли някога се е замислял защо е така. Обикновено , когато се връща нощем пиян , той подминава вратата и през прозореца ,със скок- право в леглото.
От кражби, разбира се, не се притеснява , защото в тази къща просто няма какво да се открадне.
Но въпреки всичко ,в края на краищата , се принуждава да закове прозореца, защото го изработват.
Една вечер той се прибира, както обикновено- много пиян и по познат маниер , се хвърля през прозореца направо в леглото , но в следващия миг изкрещява от болка и започва да псува всичко живо наоколо до девето коляно. В леглото му под завивката има две тухли.
На другия ден става ясно , че номерът е дело на хлапетиите от махалата по идея на Гошкин Генко.
Те сами се похвалили. Когато даскал Дечо ги хванал на тясно и след строго мъмрене и наказание
ги попитал защо са го направили, те отговорили невинно:
- Ами, за да му се изправи гърбицата – тъй рече чичо Генко.
Тогава се намесва поп Дончо ,който минал наблизо и дочул разговора:
- Тя тая гърбица , чада мои- казва той поучително- може да се изправи само в ковчега.
След известно време Колю- гърбата намира в леглото си кучката с кученцата и решава окончателно
да закове прозореца.
Куркапаните са от всякакво естество –понякога безобидни, а понякога –не съвсем. Обикновено се бие по слабото място. В категорията на потърпевшите често влиза и поп Дончо.
Веднаж го подхлъзват с една мома –циганка, която братята Тъпани са прибрали от някакъв импровизиран бардак в Калъчлии. Те са наясно , че контактите с такава порода моми са доста рисково мероприятие, поради което дори не я докосват , но съвсем щедро я пробутват на попа.
Нашарено , нагиздено и кръшно джипсито на пръв поглед хич не е за изхвърляне. Дават му два лева и го пращат в черквата , където поп Дончо си пие виното със суджуци сам. Те му знаят добре слабото място.
Поп Дончо е замаян от хубавото вино и не му мисли много , много.
- Идваш да се причестиш ли , чадо?
- Ъхъ…
- Ами ела, ела насам! Я каква си ми убавка. Ей сегинка дядо ти поп ще ти тегли едно причестяване. Прости мя , господи!
По-нататък процедурата е известна ; технологията на ухажването –също. Няма много нови неща , но в края на краищата ,всички са доволни. На изпроводяк джипсито хапва от луканките на дядо поп и той го изпраща по живо ,по здраво към маалата , където го чакат мургавите ергени.
До тук – добре , но след няколко дена започват изненадите. Отначало се появяват неприятни сърбежи по известни места и поп Дончо често, често започва да се чеше. Много скоро сърбежите стават все по-досадни. Поп Дончо с ужас установява ,че по въпросните места пъплят цяла армия много неприятни гадини . Той с уплаха си припомня , че- на всичко отгоре –по предния ден е идвала да се причестява булка Даньовица и “причестяването “, в познат стил, е осъществено.
“ Помилуй мя , Боже!”
Поп Дончо взема мерки за изчистване на паразитите . Той няма подходящи препарати и в яростта си решава да унищожи гадините с инсектицид Би 58. Речено- сторено. Скрива се в черквата и намазва мястото с разтвор от Би 58. Само че инсектицидът не помага .Вместо паразитите , на самия него му прилошава от отровата и той се гътва току пред иконата на свети Петър..
Там го открива след няколко часа клисарят Гуню.
Гуню вдига тревога и довтасват селяните от кръчмата. Идва цяла тайфа. Те се мъчат да го свестят и коментират:
- Море що му е станало на чилякя?- чуди се Колю –гърбата.
- Да не се е презорил от някоя тежка работа – прибавя Анкин Колю.
- Да се е презорил с вино –не е – той държи на вино – обажда се голям Сребрю- да се е презорил с луканки ,хич не ми се вярва. На луканки още повече държи . Освен някоя булка да го е презорила.
- Я мислим, дека е най -арно да извикаме дохтора – предлага Сандо македончето. Предложението се приема. Пращат хора за доктора , но него го няма. Извикват по телефона “бърза помощ” от
Пловдив.
- Побързайте, че чиляка душа бере – алармира дежурният от кметството.
След около един час линейката пристига.
Поп Дончо е положен на един одър в черквата .
Влизат :докторът от “бърза помощ”- млад мъж на около тридесет години , медицинската сестра – още по-младо момиче – току що излязло от медицинското училище и Здравко- шофьорът на линейката. Докторът застава пред болния, разпитва присъствуващите , които нищо не знаят , после мери пулса , мери кръвното , преслушва сърцето със слушалката и отсича:
- Явно трябва да е от сърцето. Но сега ще го оправим…
След което му бият някаква инжекция за сърцето . След малко поп Дончо се ококорва и започва да пъшка. Докторът дава наставления и медицинският екип си тръгва.
Но след десетина минути линейката отново се връща. По пътя Здравко -шофьорът си припомня , че му замирисало на Би 58. Докторът и сестрата също си припомнят нещо , това ги шокира и линейката завива обратно.
Влизат отново в черквата , където попът продължава да охка и пъшка ,а селяните се мотаят наоколо.
Набитото око на Здравко –шофьора забелязва, че поп Дончо се чеше на определено място и споделя тихо това свое откритие с доктора. Последният реагира по най-точния начин. Той прогонва селяните навън от черквата и хваща попа на тясно. Той врънка , врънка и си признава всичко.
Започва процедурата по лечението. Карат попа да свали гащите , сестрата вади от куфарчето сапун , четка и самобръсначка. Той мрънка и шикалкави , но накрая смъква гащите.
- Когато опъна цигането не те беше срам, сега ми се правиш на светия- аргументира се безпардонно докторът.- Сестра, действувай!
Сестрата започва свенливо процедурата . Тя се тутка ,пипка, опипва гнусливо, но докторът я срязва и се задействува малко по- смело.
Картината е ужасяваща. По космите на отеца, както и по бельото пъплят безброй гадини . Смърди на пърчовина и Би58. Сестрата със стричена от погнуса физиономия е хванала с два пръста органа на потърпевшия ,а с другата ръка маже срамните части със сапунена пяна .Здравко- шофьора наблюдава внимателно и тайничко се подсмива.
После започва най-съществената част- бръсненето. Сестрата е неопитна- разтяга кожите и движи боязливо самобръсначката, а ръката и трепери .
Докторът мълчи и гледа критично. Накрая Здравко прави компетентно предложение:
- Сестра- казва сериозен той- по- добре вземи го надуй , за да се опъне хубаво кожата , защото така може да го порежеш –човека…
Сестрата го поглежда свирепо и миловидното и лице позеленява от гняв. Но си премълчава.
Някаква рошава глава поглежда за миг през прозореца и се скрива .
Бръсненето е приключило успешно . Поп Дончо е обезкосмен и кожата му розовее като на сукалче .
- Каква процедура да приложим ?– пита сетрата .
- Йод- бензин –нарежда безкомпромисно докторът .
Миг след това събралите се отвънка селяни са шокирани от гръмовно квичене ,долетяло от черквата , сякаш колят прасе:
- Го-осподи помилуууй !…
Конфузни ситуации, както може да се очаква ,не подминават и даскал Дечо. Група младежи от компанията на Живко –всички бивши негови ученици -знаейки слабото му място ,му скрояват елементарен куркапан, на който той се хваща съвсем балъшки.
Един хубав пролетен ден ,вървейки към кръчмата унесено, той забелязва на прозореца на една къща
очарователно момиче ,което му се усмихва подканящо. То е съвсем непознато и толкова хубаво, че даскал Дечо заковава на улицата и се заплесва. Няма съмнение, момичето го вика и той веднага кълве. Ухажването на село не е много претенциозно ,въпреки ,че момата ,доколкото изглежда, е гражданка.
- Ще се видим ли довечера, малката?
- Може би –отговаря момичето все така сияещо- ако настоявате.
- Настоявам. Къде ще се видим?
Даскал Дечо е самоуверен. Той е “врял и кипял “в любовните мероприятия. Няма време за много усукване и кандърми.
- Ами най- добре- тук –отговаря тя.-Къщата ще е празна. Дядо и баба отидоха в Пловдив на дарак и ще се върнат утре .Аз съм сама тази вечер.
Всичко това е вярно , но с някои пропуснати подробности, че освен нея в момента там има цяла младежка компания , които се спотайват и се хилят. В действителност , момичето е братовчедка на един от тях- дошло от града на гости на баба си за няколко дена и веднага станало обект на ергенско ухажване от страна на местните соцтийнейджъри.
След като Дечо подминава, те набързо скрояват “пъклен” план.
Един от тях- известен като сладкодумец- отскача набързо до местната вещица- циганката баба Ставруда и почти един час води с нея някакви важни преговори. Дъртата циганка вика, кряка , пазари се и накрая кандисва. Преговорите са приключени успешно.
Той и оставя един лев с уговорката , че “после” ще и даде още.
Вечерта даскал Дечо се прибира леко пийнал за настроение и ,подсвирквайки си тихичко, приближава къщата, където е неизвестната хубавица. Къщата е тъмна, не се чува никакъв звук ,но прозорецът на втория етаж е отворен. За Дечо покачването по стената до втория етаж е фасулска работа. Той атлет, гимнастик и любовник с богат опит. Набързо се покатерва и прекрачва прозореца. В стаята е тъмно , но там- в леглото го очаква “тя”.
Тя е !Чака го . Леглото леко поскърцва , чува се шум от отмятане на завивки и Дечо бързо започва да се разгащва. После се вмъква в леглото и секунди след това се чуват специфични стонове и вопли.
Известно време след като всичко приключва , щастлив и доволен, даскал Дечо става , за да запали една цигара и щраква електричеството . Шокът е смразяващ.
Полуизлегната в леглото му се хили с единствения си зъб и му намига с единственото си око циганката баба Ставруда.
- Мамка му!- простенва Дечо като втресен и изплюва цигарата .- Мамка му!
Отвън по улицата се чува злорадо хилене и квичене . Бяха го прецакали.
Една вечер в кръчмата даскал Дечо изглежда неспокоен. Той поглежда често часовника и си мисли за новоназначената млада даскалица, която предния ден е пристигнала на село и се е представила. От гарата в Геренто я докарва дядо Събо и когато стигат до училището , тя чевръсто скача от каручката , но се препъва и пада , а отдолу за миг нещо цъфнало.
Момата дръпва припряно надолу минижупа , поизтупва се и се усмихва на стареца.
- Дядо Събо, видя ли каква енергия имам?
- Ами ние, дъще , в нашето село на това , дека е отдолу му викаме п…по- иначе – суче мустак
хитрият старец.
Даскал Дечо гледа умилително от прозореца на класната стая и момата му грабва окото.
Малко по-късно- през междучасието , той вече се е запознал и по бързата процедура си е уредил среща за вечерта в нейната квартира. Пътем Дечо се отбива в кръчмата и си поръча бутилка вино за самочувствие.
На съседната маса има няколко души от групата на моралистите. Те усещат , че нещо се мъти и тихо коментират:
- Наборе, тоа пак гаче нещо крои – обажда се Кьосето , което не е вече кьосе и посочва с поглед към даскала, който е с гръб към тях.
- То е ясно , дошла е в село нова даскалица , затова е толкова развълнуван тая вечер- отговаря Църната.
Вътиша стиска под мишница някакъв пакет , който е взел от аптеката и внезапно се ококорва.
- Тоя път ще го подредим- мрачно изръмжава той. Всички знаят , че Вътиша особено го ненавижда, защото докато е бил в затвора , онзи е “утешавал” жена му и че това утешаване е продължило доста време по-късно.
- Какво е това, бе Вътиш?- любопитствува Църната и посочва пакета.
- За биволчето- задръстено е и ветеринарят ми даде английска сол.
- Аха- кима разбиращо Църната.
- Аха- обажда се и Къната.
- Аха – приглася Кьосето.
Малко след това , докато даскал Дечо зяпа през прозореца , онези дяволи му изсипват в чашата пакетче с очистително. Даскалът си пийва виното спокойно ,поглежда часовника и излиза навън.
Половин час по-късно заговорниците също тръгват на някъде. Вечерта следват неприятни изненади.
Какво се е случило в квартирата на учителката , никой не знае , но дебнещите край оградата заговорници наблюдават как даскалът по някое време изскача стремглаво навън и –държейки си гащите с две ръце –хуква към клозета , веднага след което от там долитат специфични шумове.
Този инцидент се повтаря още няколко пъти, докато накрая младата даскалица се появява навън, очевидно ядосана, троснато блъсва вратата под носа му и му посочва улицата.
Даскалът си тръгва и дъвче цигарата от яд.
Заговорниците цвилят от удоволствие.
Известно време след тоя случай в кръчмата бдителното око на Кьосето долавя , че даскал Дечо пак е нещо неспокоен. Той си пие виното и час по час поглежда часовника.
Малко по- късно Църната, който има нещо като собствена информационна служба , съобщава тихичко на цялата група , че Дечо се е сдобрил с даскалицата и отново е успял да я кандърдиса.
Този път му слагат в чашата приспивателно- една доста сериозна доза.
