“Езоп” беше също толкова хърбав и също толкова гърбав. Не ми се виждаше да е и по-умен от Милю.
С хитона на Римски патриций изглеждаше още по- карикатурно. Спокойно можеш да го курдисаш в някоя зеленчукова градина , за да плаши врабците.
Но женската част от компанията веднага се прехласна. Някой беше пуснал слух , че е много надарен и по нищо не отстъпвал на покойния Милю.
Докато Езоп полегна край софрата пред възхитените погледи на дамите , наоколо се появиха множество вакханки –прекрасни момичета с цветя и туники или без туники. Те пееха и танцуваха или отмъкваха някой от компанията за известно време.
Едно се лепна за мен . Викаше ме , шепнеше ми на ухото.
Но аз изпитвах неудобство, а освен това бях преуморен . Клеопатра ми стигаше.
Самата Клеопатра забеляза колебанието ми и се намеси решително:
- Момичето те вика. Отивай – тука е така!
- Но аз , но аз…- запелтечих объркано.
- Не се притеснявай – отивай!
И се засмя предизвикателно с красивия си алт.
Отидох без особено желание и със свито сърце. Трудно ми е да отказвам.
Мислех си за нея. За Клеопатра или по-точно- за доктор К. Какво се е случило, защо е такава? Чудех се какво ме кара да мисля за нея.
Онова , което се случи беше по- скоро нещо като рехабилитация. Вакханката вложи доста старание. Наричаше ме “моя Марк Антоний”. Добро момиче.
След около половин час се завърнах . Клеопатра ме посрещна много нежно, прегърна ме и ме сложи да легна в скута и.
- Милият ми Марк Антоний…
Пиех все повече и главата ми все повече се замайваше. Това вино беше особено – почти божествено. Май слагаха в него някакъв афродизиак. Малко , но достатъчно.
После за миг съм задрямал. Продължавах да мисля за нея. В просъница ми изплува името:
К . като Клара. Точно така – Клара. Сега тя беше Клара Кейс .
Не беше същата – никак не беше.
Спомних си още нещо за онова момиче Клара от преди десет години, когато бях начинаещ медик. От някъде после бях научих ,че преживяла тежка депресия, че правила аборт. После изчезнала. Потърсих я , но я нямаше. Дали не бях закъснял?
Да , спомних си … Клара.
Събудих се мигновено. Клеопатра ми се усмихваше с прекрасните си очи и заравяше пръсти в косата ми. Тя ли е това? В очите и танцуваха зелени пламъчета.
В разгара на пиршеството , внезапно се появи Месалина, придружена от своята свита.
Пияна и разрошена. С размътен поглед. С разгърнат хитон и от долу –гола. По бедрата и се стичаше белезникава слуз. Огледа се наоколо с невиждащи очи, клекна на килима и се изпика пред въодушевените погледи на присъствуващите патриции. Овации и аплодисменти.
Клавдий се размърда в просъница , погледна я блуждаещо и пръдна. Финал.
Тиберий лежеше и похъркваше блажено. Беше се надул като гайда и храносмилаше. Блюдата пред него изглеждаха като олизани. Виното – изпито. Прибраха ги и сложиха други.
Побутнах го.
- Приятелю, има още…
Той се надигна тежко и изсумтя :
- Стига толкова . Събрах достатъчно вдъхновение.
И продължи да спи. Вакханката , която се лепна за него , се умори да го дърпа за хитона и накрая се отказа.
Изневиделица Нерон се размърда и грабна китарата. Само това оставаше. То се знае – свиреше ужасяващо. Все едно –дърпаше струните с левия крак. Веднага го награбиха вакханки и го замъкнаха някъде. Прелестната Попея се възползува от отсъствието му и се залепи за онзи тип Езоп, дето приличаше на Милю. Можеше да се очаква. Езоп се хилеше въодушевено. Специфична стойка , специфична походка . Гном и дюстабанлия. По мутрата му се проточи лига. Попея го гушна и двамата изчезнаха.
След малко прескочих до тоалетната и когато се върнах , Клеопатра я нямаше. Отначало си помислих , че е отишла по същата причина , но когато се забави ,разбрах , че не е. Тя много се бавеше. А когато ме присви сърцето , осъзнах , че ми липсва. Болката се разпростираше равномерно. Отначало стомаха , после гърдите и сърцето.
Побързах да вдигна стакана с виното и пих продължително. Ушите ми зашумяха . Образите се размазаха.
Клеопатра се появи след около час и половина . Усмихната . Още по- красива. В очите и имаше много нежен блясък. Бяха лъчисто сини.
След нея пристъпяше плахо едно яко момче от обслужващия персонал . Доведе я , поклони се и изчезна. А тя легна в скута ми.
Всичко беше по правилата, само не проумявах защо тази болка нараства. Наоколо- много хора , а всичко изглеждаше пусто. Много шум и смях ,а някаква тишина виеше от вътре.
Обяснението дойде веднага. Била е с онзи…
После по тялото ми полазиха тръпки. От горе до долу и от долу до горе. Нещо ставаше с мен.
Задръжките ми изчезнаха съвсем . Надвесих се над нея , целунах я и казах прегракнало:
- Да вървим…
Тя отвори очи, погледна ме със синьото и се усмихна нежно.
После те започнаха да позеленяват, потъмняват и станаха съвсем тъмни.
- Да, разбира се .
Беше някакво вълшебство. Този път аз проявих ненаситност. Не можех да се позная.
Завърнахме се късно след полунощ. Съвсем бях угаснал. Пиршеството продължаваше с неотслабваща сила , но повечето от патрициите бяха изпокапали. Едни спяха – натъркаляни по килима като шопари , а други едва мърдаха. Само няколко отчаяни любители на чашката поддържаха по- високо темпо.
Между тях бяха Юлий Цезар, Комод, Каракала , Хелиогабал , още няколко патриции, разбира се, и Тиберий. Поднесоха им минерална вода , за да си разреждат питиетата, но те отхвърлиха с възмущение:” Аква но квикум” .
Юлий Цезар беше самият собственик и домакин , а Каракала и Хелиогабал- двама Пловдивски художници, дето рядко излизат от кръчмите. Комод май публикуваше поезия по Интернет и беше също така ненаситен както Тиберий. Между присъствуващите патриции познах под маските няколко общински съветници, както и районни кметове. Имаше още съдии и прокурори. И адвокати… Впрочем, Тиберий ми изглеждаше малко посърнал. Побутнах го.
- Какво става ?
Той ме погледна с нестихваща тъга.
- Приятелю, аз съм болен…
- Но какво ти е ? Изглеждаш съвсем здрав.
- Тук има пет бъчви с маврудово вино – обясни той- още толкова с каберне, още една с бяло вино, още една с мускатова ракия и стотина бутилки с уиски. А аз… Аз можах да изпия само седем литра. Болен съм- приключи той в пълно отчаяние.
Съжалих го . Вероятно на човека му се е искало направо да се гмурне в бъчвата.
Скоро след това възникна някаква суматоха.
Дотича Попея съвсем пребледняла с още няколко вакханки и започнаха разтревожено да коментират.
- Лекар! Търси се лекар- каза някой.
Веднага станах и тръгнах. След мен се надигна и Клеопатра.
Отведоха ме в една от стаите , използувани за специални цели. Попея ме следваше неотлъчно и хленчеше. Там на леглото береше душа онзи Езоп.
Беше гол. Така- в тази поза изглеждаше още по- отвратителен. В това тяло – хърбаво , кльощаво, несъразмерно – нямаше нищо друго, освен един полов орган. Наистина внушителен , но само това.
Веднага всичко ми се изясни.
- Какво се е случило?
- Ами, прилоша му- отвърна разтреперана Попея- както нищо му нямаше и изведнъж…
Измерих пулса- леко отслабнал. Сърцето биеше малко аритмично. Пребледнял , отпуснат , дишането затруднено.
Разбрах за какво става въпрос. Силна преумора. Той и без това едва влачеше кокалите си , а тези го бяха преуморили. Човекът беше много изтощен и имаше нужда от сериозна почивка.
- Ще му мине . Трябва известно време да полежи.
Изпратих да донесат от нощната аптека някакви тонизиращи лекарства ,витамини и други дреболии. Когато се обърнах , зад мен стоеше Клеопатра. Тя внимателно наблюдаваше сцената, а очите и бяха потъмнели. Върнахме се в салона късно след полунощ- почти на зазоряване. Някои спяха направо на килима в най-различни пози , други си заминаха ,трети се прибраха по стаите. В този дворец имаше място за всички. Ние- тоест аз- Марк Антоний и тя- Клеопатра предпочетохме последния вариант.
Аз си легнах и веднага заспах. Бях страшно уморен. В просъница усетих, че тя легна при мен -на моето легло и ме прегърна. После сънувах ангели.
Малко преди да се събудя отново ми се мярна онова момиче Клара. Големи и тъжни очи. Правила аборт. Защо е правила аборт? Нещо ме задушаваше и се събудих.
Събудих се много късно- някъде към обяд . В стаята нямаше никой. Бях сам, тя беше изчезнала , а освен това главата ме болеше ужасно. Почаках да се появи отново , но това не се случи.
Намерих на масичката бележка: “Наложи се да замина незабавно. Ще ти се обадя. Чакай.”
Само това. Освен махмурлука , пред мен се оформи една безкрайна пустош. Никога не ми се е случвало. Да чакам . Какво трябва да чакам?
Когато излязох навън, целият замък беше празен. Абсолютна тишина. Портиерът ме придружи до изхода.
- От тук , господине…
- Нещо да има оставено за мен?
- Няма нищо оставено.
След малко подкарах таксито.
Вече се опитвах да забравя всичко , но няколко дена по- късно, тъкмо бях започнал да идвам на себе си, получих съобщение по Интернет –пощата:
“ Обаждам се от Мичиган. Имаш назначение тук. Пари за пътуване и за други разходи ще намериш на твое име в Хебросбанк. Чакам те. Клара Кейс”.
Е това вече надмина всичко . Никога не съм си го и помислял. Не съм ли? Чакай , трябва да си спомня . По- скоро тайно съм се надявал без да го считам за сериозно. Така е. Но сега изведнъж ми се стори съвсем нормално , дори наложително. Защо да не отида ? До кога ще затъвам в ежедневието с това такси? Никак не е лошо да практикуваш в щатска клиника. Освен това знаех сносно английски, а за останалото тя вероятно се е погрижила .Зелена карта , квартира и т.н. Само ме притесняваше обстоятелството как се комбинира ситуацията , когато тя- любовницата- е собственичка и работодателка , а той –любовникът- обикновен служител.
Любовник ли ? Чакай , чакай !Малко се поувлякох. Това беше само една нощ . Една луда нощ и нищо повече .Тя вероятно вече го е забравила . Вероятно вече. Но аз?..
Тя там си има мъж , който … Потърсих из Интернет и научих нещо за мъжа и. Информацията беше оскъдна. Касае се за уважаван бизнесмен и член на конгреса. Човек на средна възраст , сериозен и доста богат. Беше собственик на фармацевтично предприятие.
Това донякъде обясняваше тяхната връзка.
Но моето присъствие по какъв начин се вписваше в схемата никак нямах представа. Може и да не се вписваше.
Следващите няколко дена прекарах в подготовка за заминаването . Нямаше кой знае каква подготовка. Багажът ми се събра в един куфар. Събрах парите – всичко с каквото разполагах- изтеглих онези от Хебросбанк , ударих ключа на жилището си , вдигнах се и заминах.
На летището ме очакваха. Не , не беше тя. Очакваше ме някакъв служител от фирмата.
- Мистър М ?
- Иес ,Сър…
- Заповядайте.
Пътуването не беше много продължително . Отбихме се най- напред в апартамента ,който ми беше предоставен. Хубав апартамент , но не нещо изключително .Моят в Пловдив беше почти същия. Но не ми трябва и нищо повече. Оставих багажа и продължихме.
Следващият обект беше клиниката- мястото на моето назначение. Разкошна клиника с приоритет –вътрешни болести. Точно по моята специалност. На първо време , естествено – ординаторско място. А по- нататък ?..
Клиниката не беше много голяма , но изключително спретната.
Очаквах да ме посрещне Клара , но я нямаше. Пак я нямаше. Това малко ме смути. Попитах служителя :
- Къде е доктор Кейс ?
Той ме погледна учудено , явно недоумяващ как мога да задавам подобни въпроси.
- Но тя … Тя е в Калифорния.
- Кога ще се върне?
- Вероятно след седмица…
Отново нещо ми приседна. В Калифорния. Но защо ?
След малко ме представиха на главния администратор . Човек на средна възраст, много сериозен, плешив , с очила.
- Мистър М?
- Иес, Сър.
Администраторът разтвори някаква папка и се взря в монитора на компютъра.
- Да, имате назначение- произнесе бавно той- Назначен сте за личен шофьор на доктор Кейс.
- Личен шофьор ?..
Преглътнах. Сякаш ме праснаха с мръсен парцал по муцуната. За това ли се грабнах да дойда тук чак от България.
- Да, сър. Назначението е временно. Ето ви ключовете за автомобила.
И ми ги подхвърли небрежно.
Временно назначение . Какво значи това ? Вероятно има проблем , вероятно ще изчакат да се освободи ординаторско място в клиниката . Губех се в догадки.
После се поуспокоих. Нищо страшно . Поне във всички случаи заплатата ми ще бъде значително по- голяма , отколкото в България. Хм, значи това е тя- моята Клеопатра.
За миг отново ми се мярна посърналото личице на студентката – първокурсничка Клара, когато ме изпращаше на гарата. Не, не вярваше , че ще се върна . Плачеше.
И ми стана някак смешно. Обърнах се да си вървя и …
И тогава чак забелязах онзи. Усмивката ми се превърна в гримаса. Това беше същият субект от Валпургиевата нощ – Езоп, дето едва не го умориха онези кучки.
Двойникът на Пловдивския Милю.
Изкривена фигура , дълги клепнали уши , идиотска усмивка.
Но сега беше с костюм , бяла риза , вратовръзка , лачен чепик. Истински джентълмен.
Отидох при администратора и попитах:
- Извинете , сър. Онзи господин май го познавам от някъде . Кой е той?
- Новият рехабилитатор на доктор Кейс…
Р
11.11.2007 15:43
