Литературни кушии
                                           / участие извън класирането/

До последната дисциплина всичко вървеше като по вода. Моят кон Пегас се справяше отлично, дори надмина себе си; при гонката изпревари съперниците си с няколко дължини, при препятствията мина без грешка; очертаваше се пълен триумф. В действителност, в тази кушия участвуваха всякакви породи коне –беше твърде своеобразна- освен това- катъри , дори магарета и всеки демонстрираше способностите си  напълно демократично пред многобройна и изискана публика, както и компетентно жури, утвърждаващо крайните победители и съдийска комисия, осъществяваща контрол при съблюдаване на правилата  за отделните категории участници. Но, както можеше да се очаква, поради  твърде демократичния характер на  състезанието, още в началото при” дерби стейкса”, се появиха и твърде забележителни инициативи от страна на някои участници. Малко преди старта при първата гонка магарето Марко  внезапно искочи на първа линия, ревейки  приветливо и размахвайки бухалка, редом с жребците Буцефал, Шагия, Русинанд, Копенхаген, Инцитатус…
- Какво правиш, бе приятел, къде си хукнал?- изцвили възмутен Буцефал.
- Как какво, ами дойдох да си ги мерим.
- Но ние ще се надбягваме- отвърна строго Буцефал.
- Така ли?! Бах мааму, аз пък мислех, че ще си ги мерим…
Както и да е, съдиите се намесиха, нарушението беше отстранено, Марко получи достатъчно зоб и бе преместен в съответната категория, където му е мястото, за радост на  Мара, която много му се зарадва, а неговият жокей Ганю си взе дисагите и се премести при публиката.
Състезанието се проведе на ниво. Както бе споменато, освен Буцефал, участвуваха и достатъчно други аристократи.  Сенаторът  Инцитатус- накипрен като примадона- беше все недоволен от правилата, цвилеше високомерно и заявяваше, че ако не му дадат победата, неговият жокей Калигула първо ще кастрира членовете на журито, после ще ги даде на лъвовете и накрая ще ги опъне. Не можел той да се състезава с някакъв си неудачник от по- ниско потекло  като  Русинант. От своя страна  Русинант беше сравнително по-скромен; непосредствено преди старта изгълта една торба овес, изпи една кофа вода да му се позагладят ребрата и кротко застана на стартовата линия, а неговият жокей –рицарят дон Кихот участвуваше с пълно бойно снаряжение, придружен от  Санчо Панса на магаре, който присъствуваше и като менаджер.
Буцефал беше особено войнствено настроен; пръхтеше, риеше земята, и се заканваше на цар Пор, че следващия път неговият жокей Александър ще го срита по топките.
Разбира се, моят кон  Пегас блестеше между всички почти до последната дисциплина- май се казваше обездка.  После работата  запецна. Абе още отначало усетих, че букмейкърите  и конкуренцията нещо ми кроят, ама поради рицарската си доблест и благородство, никак не можех да проумея, че мислят да ме избъзикат по такъв елементарен начин. Едно е да излезнеш на дуел очи в очи и с открити гърди срещу противника, а съвсем друго да те издебнат  изотзад, както  беше в случая.  Забелязах само някакви мушмороци- такива едни дребни- дето все се навъртат около опашката на  Пегаса, повдигат я и надничат, ама не им обърнах внимание, мислех, че това може да  служи за вдъхновение при  творческите им изяви, а те просто ме изработиха. Още с появата ни на терена  на хиподрума по време на обездката- аз и моя Пегас- величествени и красиви- с бодра стъпка и разжарени криле, веднага сред публиката се разнесе смях и бурни овации. Аз- реномиран жокей и състезател от класа, веднага усетих, че нещо се случва и върнах коня обратно в бокса. Що да видя- моят Пегас бе проточил махалото почти до земята и напразно се мъчеше да го прибере. Умрях от срам- всичко се изясни моментално; повдигнах опашката на  Пегаса и разкрих провокацията. Конкуренцията беше набутала една сламка в задника на клетото животно и това не му позволяваше да си оправи тоалета. Много мръснишки номер. Корегирах нещата , но закъснението  ми отнемаше много точки в класирането.  Появих се отново на терена максимално мобилизиран  и решен да ги размажа окончателно; все още имах достатъчно аванс в класирането. Но пак нещо се случи. Още в началото на демонстрацията, Пегасът започна да цвили яростно и да хвърля  къчове- едва го задържах- да хапе, да рита; няма алюри, няма смяна на посоките, няма отстъпи и пируети; хукна в галоп, ритайки и цвилейки; едва се държах на гърба му,  публиката виеше от смях; беше съвсем неуправлаем, а като стигна до журито,  закова на място, изгледа ги втренчено, вдигна опашка и се изпърдя.
Това беше краят на моето участие. Абсолютен провал. Току пред финала ме декласираха  и се простих с победата. Но в последния момент нещо ме жегна, вдигнах ядосан опашката на Пегаса  и погледнах. Косата ми се изправи. От там излетяха цял рояк конски мухи.
Мамка им и мушмороци, кога успяха пак да ме изработят?!.


                                                      Фирмено дело N 68

Криво ляво доживях до пенсия и реших да напускам фирмата. Определено не ми се работи повече. Изготвих необходимите документи; молби, заявления и т.н. и ги внесох в съда, понеже като бивш съсобственик не можех  просто да кажа “чао” и да си тръгна, а всичко трябвало, кой знае защо, да стане със съдебно решение, благоволение свише, купища бумаги  и т.н. Ами направих каквото ми казаха и зачаках. Нали сме си добри поданици, все чакаме и се надяваме.
Да, ама не. Хич не било лесно така по своя воля и желание просто така да си тръгнеш – дори не било законно. Я виж ти!
Най- напред съдията върна документите за някаква дреболия: че трябвало сам да подпиша разрешението за собственото си напускане, тоест- да се самоосвободя от работа, понеже  имало някакви клаузи в договора и пр. Е добре, преглътнах омерзението и  изпълних тази дивотия на куб, въпреки, че не ми стана ясно защо е необходимо да се самоосвобождавам, след като това е направил оставащия след мен управител на фирмата с необходимите подписи и печати. Следващия път съдията върна документите под предлог, че аз , отивайки си от фирмата тялом и духом, напускайки работа не съм упоменал изришно и обстоятелството, че напускам  и длъжността си като бивш управител. В резолюцията пишеше дословно:“ Упоменато е, че напускате работа, но не е упоменато,
че напускате и длъжността управител”. Този път не издържах ; отначало се вцепених не вярвайки на очите си,  после изцвилих и започнах да хвърлям къчове, а чиновничките в канцеларията зинаха уплашено. Все съм патил от дървотиите на държавни чиновници , то каквато държавата, такива и чиновниците, но това беше върхът. Значи според логиката на този български съдия, обслужващ фирмените дела, е възможно  да напуснеш, да изчезнеш , да отидеш на майната си , дори да умреш и в същото време да си останеш управител на фирмата. Е те това беше апогеят на всяко тъпоглавие. Записвам си го в сборника като бисер на  триумфиращата глупост. Резолюцията съществува в наличност с цялото и великолепие в папката  на фирмено дело  N 68 при  Пловдивския окръжен съд.
После ми се изясни, че което не е възможно логически, юридические съвсем възможно дори допустимо. Сетих се за една такава юридическа любов, която преди време разбуни духовете в квартала. Един приятел- Ванчо тъпото- се върна след двегодишен гурбет  в някаква  африканска държава и жена му го посрещнала на прага с бебе в ръце. Шашнал се и възнегодувал. Но тя бързо го успокоила с думите: “Скъпи, спомняш ли си последната вечер преди да заминеш как хубаво се любехме? И ето сега, това е нашият Иванчо”.
Логически това може да не е възможно, но юридически е. Поради което отрочето беше записано  в държавните регистри с легендарното българско име  Иван Иванов.
Давайки си сметка за тези юридически постановки, направих нужната корекция и  отново зачаках. След известно време  съдията пак върна документите с друго възражение. Изтъкваше се необходимостта новият учредителен договор да бъде подписан от всички в присъствието на нотариус. Само не беше упоменато защо аз- вече напуснал, заминал, умрял и пр. ще подписвам нов учредителен договор с фирмата и за какво ми е. Този път ми идваше да завия като глутница вълци, но си премълчах и мигах като кротък идиот пред величието на закона. В края на краищата  се заядох и реших да действувам нетипично. Не че чак толкова ми е дотрябвало  чиновническото решение; спокойно  си минавах и без него, но като всеки добър поданик ми се искаше да бъда изряден във всяко отношение. Е няма как да стане това в България. Абе, уйдисах си на ината и туй то. В края на краищата хванах един приятел психиатър, напих го в кръчмата и той ми издаде документ за лудост с подписи, печати и всички необходимости за един редовен документ. Новата версия пред съда беше представена в приблизително  следния вид: “ Ради Радев напуска фирмата поради напреднал стадий на  типичен парафренен процес с налудности за величие, за преследване, едипов комплекс; упадък на личността с прогресираща деменция и лека форма на олигофрения.”
Отговорът на съдията беше приблизително следният: “ Не е упоменато изришно, че същият не възнамерява да премести офиса на фирмата в психиатричното отделение”.
Е от това по- умно здраве му кажи! Нов ход: Представям смъртен акт на  Ради  Радев с подписи и печати , както на доктора, така и на  погребално бюро  Танатос, Свети  Петър, Архангел Михаил …
Е разгеле, накрая нещо просветна в тунела: Излезе следната резолюция: “В този вид документите са приемливи, но подписите на администраторите от посочените ведомства, тоест: Танатос, Свети Петър и Архангел Михаил трябва да бъдат нотариално заверени”.



                                                     

                                               Из мемоарите на Бонго Бонго

Аз- Бонго Бонго много голям вожд и много добър вожд. Научил говори бъргарски, кога бил в  Бъргария и там следвал философия, защото Бонго Бонго умен. Подарил на професор един лъскав камък, дето казва диамант, а професор дал  диплома и говорил: “браво Бонго Бонго” и казва още пише дисертация, и иска още лъскав камък. Бонго Бонго писал дисертация и върнал в джунгла  със своя диплома, а  народ построил него голяма колиба и изпратили  една, две, три, пет булки, кои имат хубав задник и направили  вожд, защото народ гладен бил и  иска пържола  яде, а пържола няма я.  Бонго Бонго има диплома, Бонго  Бонго философ и знае къде пържола крие се.
Кога мои приятели отишли вземат, пържола избягала и те хванали в джунгла голям бял мъж с пушка- водят го. Голям бял мъж не успял избяга, защото дебел бил и имал много мръфка на задник.
Цяло племе викало  грух, грух и радвало се. И тръгнало племе събира  дърва за огън, защото яде мръфка суров не хубаво и не културно. Тогава турили него в казан вари се, а народ думкал с тъпани  и играел хула хула, а аз- Бонго Бонго седнал в колиба чете  Платон и пише дисертация, защото умен и  интелигентен.
След това дотичал мой секретар Умба Умба – много тревожен и казва има проблем.
- То ногу мирише- също бурсук ; не може трае се.
- Да слага подправки – бахар, чер пипер, индийско орехче… Да слага ориз.
Секретар изтичал предаде наставления, но след малко върнал се.
- Още проблем- казва- огън не ще гори.
- Не ще гори?  Тогава мой жрец да прави него магия и да гори.
- Не ще гори; не може магия гори. Той – голям бял мъж прави пър, пър- бълбук, бълбук – пуска въздух и вода скача от казан  и огън угасва. Много голяма магия прави.
- Да захлупва казан с голям похлупак, да няма прави пър, пър- бълбук, бълбук.
Секретар тича носи  похлупак, а Бонго Бонго пише дисертация.  След малко идват хора в колиба и плачат.
- Има още проблем- голям бял мъж изял ориз.
- Да слага картофи, да слага чушки, да слага домати, да бърка  казан . Аз- Бонго Бонго  много сърди се.
И хора тичат и слагат в казан чушки, домати , картофи- много, много зарзават. Хубав гювеч да става, да яде народ. След малко хора връщат се и плачат.
- Голям бял мъж излапал зарзавати.
- Да слага още , още! Да слага много- фасул, грах, царевица. Още дърва и още огън. Аз сериозно ядосва и ша прави лошо впечатление.
Тичат и плачат.
- Не ще свари. Той- жилав, той –суров, а ние- културен народ- не може яде суров бял мъж.
Отива  да види и разпореди се- аз Бонго Бонго- умен и красив. Голям бял мъж седи в казан – много сърдит- и вика: “мамата, мамата!..”
- А-а – не мамата, не мамата!.. Мой колега  Сократ казва- цитира:”Лоши хора живеят, за да ядат, а добри хора ядат, за да живеят.”Бонго Бонго много добър, но гладен. А Христос казва:  “Обичай ближния”. И ние обича тебе, но не суров; народ гладен и плаче, а ти защо не щеш свариш ? Така не вкусен.
- И аз гладен- вика бял мъж- и много силно протестира. Аз голям бъргърски вожд- депутат в парламент, имунитет има и вие няма право слага мене в казан.
- Въй, въй, въй- бъргарски  вожд!..
Аз Бонго Бонго – силен и смел- много изплашва. Трепери него сърцето. Аз –Бонго Бонго  лани искал яде бъргарски вожд и счупил кътник, заседнал кокал на гърло, хванало  разстройство  и тогава  тичал в джунгла много бързо, а вожд ухапал го на лошо място. Бонго Бонго станал болен- плакал и серял. Бонго Бонго не иска яде бъргарски вожд. Няма яде. Да върви си!


                                              Малка еротична изненада

Вече ми дотегна от това копеле. Коронният му номер беше да забърсва чужди гаджета- доставяше му удоволствие. Едно време се събирахме на няколко места в града, определени от градската управа; тогава всичко се контролираше административно, дори и младежките мероприятия, така че за целта бяха определени няколко клуба, където се събирахме на танци, рецитали, осъщесвявахме свалки  и др- читалище Гого Мавров, читалище Тракия, Търнев, бар Евмолпия- вече не ги помня…
Та този непременно се залепваше за някое хубаво момиче и го отнемаше от партньора; на мен ми бе отмъкнал поне три-четири; поет бил, музикант бил, нямах представа що за величие беше, но женските се лепяха като мухи  на лайно. А танцуваше като дявол  и се носеше по- последна мода.
Много ме беше яд и усилено мислех по въпроса как да му скроя номер, мамка му и мушморок.
По онова време, отивайки надвечер към “Гого Мавров”, често минавах  покрай гарата по така наречената “Алея на любовта”, където често се мяркаха проститутки- най-вече циганки. И като се мотаех веднъж  там, отново вбесен поради поредния провал- беше ми отнето едно чаровно гадже от гимназията, което почти цял месец гонех по сокаците, докато я сваля и накрая – ядец- та  оглеждайки мимоходом предлаганата стока- все лошокачествена, внезапно нещо ми просветна. Ето го решението. Намалих хода и започнах да ги оглеждам  по- внимателно. Те се хилеха подканящо, но нямаше какво да покажат. Лоша работа. Почти всички бяха достатъчно мърляви, баракливи, с анцузи, маратонки, лъхаха  на някакъв специфичен за етноса аромат и не ставаха за нищо, въпреки лъчезарните, украсени със златни коронки  усмивки.
- Айде, бате, да прави на тебе едно убаво нещо…
Айде бате, айде бате, ама то чист зъпъртък- късокрако, трътлесто, грозно… Псувам тихичко и подминавам нататък. Вече се бях обезсърчил, когато попаднах на нещо  впечатляващо. Почти към края на алеята се разхождаше сама и зяпаше към звездите една хубава, млада циганка. Невероятно. Приближих се плътно и я огледах изучаващо. Хваща окото. Тя се спря и сякаш се очуди, после се усмихна; не забелязах златен зъб, ама няма значение. На момента я ангажирах, докато не са ме изпреварили. Тук нещата са пределно прости и пределно ясни. Няма място за  възклицания  и преструвки:
- Харесваш ми. Хайде да тръгваме!
Тя отново се зачуди и се усмихна с онази странна усмивка. Наистина хубава циганка.
- Хайде, няма какво да се чудиш!
- Да, но…
- Няма никакво но. Тръгвай!
Тя, разбира се тръгна, но продължаваше да се усмихва; какво ли има толкова смешно? Докато вървяхме по улицата, аз я наблюдавах: находката си струва, не се усеща и онзи специфичен полъх, но все пак са нужни корекции. Да започнем от прическата- доста семпла. Наблизо се оказа отворен фризьорски салон и нямаше клиенти.
- Ела тук!
- Но защо?
- Необходимо е. Хубава си, но искам да си още по-хубава. Сядай!
- Очудването и продължаваше, но се подчини. Фризьорката веднага се зае с работа. Наблюдавах директно и  си казвах мнението където трябва: “Това – така, това – не така”…
- Но защо?
- Ти си трай!
Точно така. Тя няма думата. Изпълнява се волята на клиента, а той има претенции- такива са пазарните принципи. Скоро прическата беше готова. Чудесна работа. Момичето просто светна-нека сега някой каже, че е циганка. След това- маникюра . Незначителни корекции, но необходими. Всяка истинска дама се съобразява с тези неща. Аксесоари ли ? О да, непременно. Бях купил преди време  едно  пръстенче за моята гимназистка, което така и не успях да подаря. Пръстенчето се оказа на ръката на циганката. Пасна великолепно. Какво още? Да, разбира се- баня и тоалети.
Заведох я направо в къщи. За голям късмет родителите ми бяха заминали на почивка и сестра ми с тях, така че се оказах сам. Въведох я в апартамента и без много церемонии се разпоредих:
- Събличай се!
Тя пак се смути. Ама какво си въобразява тази!
- Хайде, хайде  по- бързо, че губим време!
Без друго нямаше време за глезотии. Започна да се съблича, но много се туткаше и се наложи да се намеся. Набързо смъкнах всички парцали. Гледката напълно ме шашна. Светла кожа, стройна дългобедреста- съвсем  друга порода. Наистина разкошно парче. Но няма време за зазяпване. Вкарах я в банята под душа, сложих нещо на главата и да не се измокри прическата, взех гъба, сапуни, шампоани и я изкъпах много старателно от горе до долу и от долу до горе, а тя все се усмихваше. Изтърках я, изплакна я, подсуших я. Разкошна. От тези процедури  слабините ме заболяха ужасно; помислих си за момент дали да не я вкарам набързо в леглото, но се разкъндардисах – опасна работа. Не обичам руска рулетка- да не съм луд.
Циганка- проститутка- нещо като крачещ трипер, ако не и нещо повече- тогава още нямаше спин.
Нямах презервативи, нямаше и време, така че се въздържах.
- Но какво правиш?
- Хайде хайде- няма време!
Преоблякох я набързо с един тоалет на сестра ми – още не се котираха дънките- май беше от абитуриентския  и бал и тя го беше изоставила, пръснах и някакъв спрей, прибавих лек руж и тръгнахме. Едва в таксито се загледах по-внимателно и открих още веднъж колко е красива. Но това за мен е от значение само дотолкова, доколкото да изпързалям онова копеле – поета. Сигурно е там и дебне да забърше някого. Наистина беше там. Купонът беше в разгара си. Всички се второчиха, когато се появих с ново гадже. Трябва да спомена, че моята дама веднага обра точките. Между другото, танцуваше като богиня. Майната му, що ли така ме преболя от лявата страна?
Онзи зина и се втрещи; копелето клъвна моментално- очите му все в нея, ще му изтекат лигите.
Номерът е съвсем елементарен; отскочих набързо уж до тоалетната и когато се върнах, капанът бе щракнал- той танцуваше с нея и и шепнеше нещо в ухото, а тя се усмихваше; много бързо действува това копеле – евалла.  След малко двамата изчезнаха- ха, ха , ха… Халал да му е!
Веднага музиката секна и при мен цъфна един приятел- музикант от групата, обслужваща заведението. Физиономията му беше загрижена.
- Абе, приятел, ти защо така набързо изпусна гаджето?
- Ха, ха , ха- давам я без задръжки. Доведох  я от пиацата- разхождащ се трипер- проститутка.
- Абе, пич, ти в час ли си? Имаш ли представа коя е тя?
- Какво толкова – циганка- проститутка…
- Яж си ушите- това е най- готината  мацка в целия град- поетесата Лара Инсомния. Има няколко
самостоятелни изяви и публикации. Търсят я всички издателства в страната.Търсят я журналистите и модните къщи. В момента е сама...                                       
- Какво, какво!?. Ъ- ъ…

Р

Много се радвам да те видя. Ще се опитам да не те разочаровам.