Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2006 20:00 - Разгромът
Автор: raders Категория: Изкуство   
Прочетен: 765 Коментари: 0 Гласове:
0



Войските на генерал Граундър напредваха безпрепятствено в Балканския регион и скоро навлезнаха в един район , където според картата би трябвало да се намира нещо като държавна граница. Наистина тук-там се виждаха изпочупени и натъркаляни по земята цементови колове и парчета бодлива тел, а малко по-късно един офицер посочи килнато на една страна парче от табела, където с полуизтрити букви на “Кирилица” се четеше част от надпис “…ария “. Колоната спря и генералът , който се движеше най -отпред с бронирана военна кола, заедно с висшите офицери от щаба излезе навън и насочи далекогледа по посока на придвижването. Огледът не даде никакъв резултат. Във въпросния участък се забелязваха само тръни, камъни и някой-друг изгнил дънер. Ситуацията беше обезспокоителна. - Смит-обърна се шефът към началник-щаба- какви са данните от разузнаването? - Никакви, Сър -отвърна притеснено офицерът-там няма нищо. - Какъв е докладът на групата от ЦРУ? - Според тях няма придвижване на войски. - Данните от авиацията? - Също такива ,Сър . - Спътниковото разузнаване? - Съответствуват с другите –няма разлика. - Лошо, много лошо –измърмори генералът – ще трябва да се придвижваме слепешката, а противникът вероятно се е замаскирал някъде наблизо и изчаква да ни удари от засада. - Да ги подложим на обстрел,Сър- обади се плахо един млад офицер от обкръжението. - Глупости, кого ще обстрелваме- ти виждаш ли нещо, което да ти прилича на противник?- сряза го генералът и разпореди:- Движение напред по фронта! Бавно и много внимателно. След което колоната потегли в предвидената посока. В действителност ,въпросната държавица, намираща се в най- задръстената зона на Балканите, наскоро се самообяви за поредния 55-ти или 56-ти щат на САЩ. След дълги крамоли и разправии между политиците, смени на правителствата , предсрочни избори т.н., президентът подаде оставка, поредното правителство обяви банкрут на държавата и забягна в чужбина, банките фалираха, фабриките бяха разграбени и машините- продадени за старо желязо, армията и полицията започнаха личен бизнес най - вече в охранителния бранш, а парламентът, преди да се саморазпусне , прие закон, съгласно който територията беше обявена официално за част от великата държава отвъд океана. Забиха дори многозвездното знаме на пилона , като не забравиха да прибавят още една звезда. Оставаше само войските да пристъпят към ефективното присъединяване, съгласно една от клаузите на договора. Проблемът беше , че можеше да се появи съпротива от отделни групи ултранационалисти и бивши комунисти на преклонна възраст , които посрещнаха решението на нож и обявиха , че ще се съпротивляват до “последна капка кръв” срещу “агресията” и ще възстановят “величието” на въпросната държавица, сякаш някога го е имало. Разбира се, това обстоятелство не можеше да се вземе на сериозно, тъй като някакви групички от жалки фанатици не биха могли да се мерят с огромната и модерно въоръжена армия на великата държава, която на всичко отгоре знаеше добре да защитава “жизнените си интереси”. А както е известно , жизнените интереси на щатите се простират из цялата планета без изключение и без тяхното пряко или косвено участие не може да се мине никъде. Където възникне разправия, военен комфликт, етнически сблъсъци, противоборство на икономически интереси и пр.-каквато и да било крамола, веднага се появява армадата от самолетоносачи със звездното знаме , уж под егидата на ООН и въпросния регион се включва в зоната на”жизнените интереси”. Подобна беше картината и с въпросната държавица на Балканите, с тази разлика, че тя сама се бе самообявила за зона на жизнените интереси на САЩ. Посланието бе занесено лично на президента от външната министърка на държавицата- една твърде красива дама, а както е известно, президентът хич не можеше да отхвърля подобни предложения, особено ,когато са направени по подходящ начин. Споразумението бе сключено без възражения и поправки , страните останаха доволни и държавният глава подписа заповед, съгласно която войските на генерал Граундър, командуващ Средиземноморската групировка, трябваше незабавно да влезнат във владение. Горкият хич нямаше представа в какво се забърква. Междувременно, след преминаването на граничната бразда войските напредваха бавно, с цел да избягнат изненадващи нападения от страна на националистически отряди. Най –напред се движеха бронетанковите съединения с насочени дула и готовност да нанесат съкрушителен удар по всеки евентуален противник, след тях се движеше моторизирана пехота и морска пехота. Но противникът го нямаше никакъв. Наоколо се ширеха пущинаци, грачеха гарвани и глутници подивели кучета виеха по чукарите. Танковете едва пъплеха из дълбоката кал. - Смит,сигурен ли си , че това е новата територия?-нервничеше генералът. - Да, Сър, това е – от тук на север чак до Дунава. - Какви са новите данни, забелязва ли се нещо по фронта? - Все още- нищо. Врагът се спотайва. Няма информация по радиостанциите. Не са засечени шифрограми от противникови радиопредавания. Пълно мълчание в ефира. - Не ми харесва тая работа . Мирише на “Пърл Харбър”. Отваряйте си очите и ушите! - Да ,Сър, всичко ще бъде точно. Момент , току що съобщиха-има имформация. Явил се някакъв индивид. По външен вид приличал на човек. Вероятно е парламентьор. - Хм- парламентьор-изсумтя генералът- що за измишльотина. Доведете този парламентьор! Наредете придвижването да спре! - Слушам, Сър. Командата бе предадена по радиото и колоните спряха почти едновременно.Генералът и целия антураж отново насочиха далекогледите напред по фронта. Не се забелязваше нищо, освен някаква жалка фигура с торба на гърба, която щъкаше из пущинаците и търсеше нещо по земята. Когато се появиха танковете ,онзи се изправи и се подпря на сопата ,която мъкнеше със себе си. - Да не би това да е парламентьорът?- смръщи вежди генералът - я да дойде насам. - Трябва да е този, сър. След минута въпросния “ парламентьор” цъфна пред главнокомандуващия с цялото си великолепие. Това беше някакъв опушен като кюнец, брадясъл индивид от известна порода, които напоследък преобладават на Балканите. Картината бе ясна:-мръсно и съдрано сако, панталон, завързан с конопена връв, фланела, която някога трябва да е била зелена, омазнен каскет и два леви гумени цървула, единият от които- по голям. Отначало индивидът изпъчи юнашки гърди и изкозирува, след което очевидно добре запознат с дипломатическата етикеция, се захили с една лъчезарна усмивка “а ла Ясер Арафат”, демонстрираща в наличност всичко на всичко два оцелели кучешки зъба- един горен ляв и един долен десен и стремително подаде ръка на генерала ,както подобава на среща на високо равнище между главнокомандуващи. Генералът пое объркано протегнатата десница, но бързо я пусна и по лицето му се появи изражение на безкрайна погнуса, сякаш го бе надрискала сврака. Лъхна го някаква тежка смрад на кромид , мърша и развалено сирене. Онзи ломотеше нещо на своя аборигенски език и погледът му, изразяващ безкрайно възхищение, отскачаше ту към ордените на генерала , ту към колоната от танкове и бронетранспортьори, която се губеше в далечината. Веднага се яви и преводачът. - Какво плещи този?- изръмжа генералът- Ама ,че парламентьор… Преводачът се втрещи и се мъчеше да разбере нещо , но очевидно имаше затруднение - Вероятно това е някакъв диалект ,Сър. Чух само думата Асан, предполагам, че Асан е името на “парламентьора”. После чух нещо за танковете. - Танковете ли, какво за танковете? - И аз се чудя…Аха разбрах. Човекът пита дали не ги карате на изкупвателния пункт. - Изкупвателен пункт?! - Точно така- изкупвателен пункт за вторични суровини, който бил в близкото градче. Казва ,че много пари ще вземем , като ги продадем за старо желязо. Барем милион. - Долари? - Не –лева.Това прави около шестотин долара . Ни повече, ни по малко… Генералът зина от изненада ,сякаш го бяха цапнали с мокър парцал по главата. Никой до сега не беше прави толкова “компетентна “ оценка на неговата материална част. - Казва още- продължи преводачът- че там изкупуват и бакър. Ако смъкнете всички кабели от телефоните, от кабелажа на автомобилите, хеликоптерите и останалото оборудване още бая пари ще турите в джоба. Изкупували също така и други цветни метали: алуминий, калай, олово. Оловото се вземало от акумулаторите… - Стига, стига! Чакай!- замаха с ръце генералът ,съвсем шашнат- Нещо друго не казва ли? - Да казва . Казва, че имал магаре и можел да направи сделка. Искал да го замени за два танка с цялото въоръжение без екипажите. Бил бизнесмен… Освен това дава и дъщеря си- малката- била девствена- за още един танк. - И за какво му са тези танкове- изломоти в несвяст генералът – с тъщата си ли ще воюва? - Не, сър, за желязото. Той смята , че сделката е справедлива. - Аха и дъщеря си ,значи , дава. Девствена била-втренчи невиждащ поглед командуващият и по лицето му преминаха тикове.Нещо го стягаше вратовръзката. - Дава я. - За един танк… Ни повече, ни по-малко. - За един танк. - А магарето- за два… - Магарето за два… - А дъщерята –за един. - За един. - А магарето… В това време дотича началникът на разведките. - Сър, идват още. - Кои идват , противниците ли?-сепна се генералът – Слава богу! Всички да бъдат готови! - Не, Сър-парламентьори. Цяла орда са. - Мамка му!.. В този момент от близките пущинаци, храсталаци и хралупи, в които до сега не се забелязваше нищо дори от супермодерните средства за разузнаване, внезапно се надигна и юрна насам многобройна и пъстроцветна тълпа “парламентьори”. Те размахваха торби ,чували , кофи… Чуваха се песни , свирки, лумкаха тъпани,ревяха магарета , лаеха кучета. Докато командуването разбере какво става, ордата заля цялата околност и се смеси с войниците. Веднага започна алъш-веришът. Командите на офицерите бяха заглушени от веселите крясъци, а в уредбата неистово запищя ориенталска чалга.Между танковете подскачаха и щракаха пръсти опърпани циганета,а младите циганки хвърляха гьобеци. Много от тях се изпокриха с войниците из храстите и скоро от там се разнесоха радостни възгласи за циганскоамериканската дружба. Неизвестно от къде се появиха каси с бира и някаква местна ракия, произведена в гаражи.Покрай танковете се опънаха сергии. Търкаляха се бутилки, хартии,парцали, кондоми-някои употребявани, други-не. Генерал Граундър дереше гърло и се опитваше да въдвори ред, но никой не му обръщаше внимание. Вместо това една кръшна захилена циганка, с ярконачервени джуки и един златен кучешки зъб се заосуква около него щракайки пръсти, в пристъп на бурна симпатия. - Смит,- ревеше генералът разгневено-Смит, каква е тази отрепка, бързо я махнете! Началник-щабът се приближи с леко разлюляна походка и изкривена на една страна фуражка. - Господин генерал,си ебало мамата. Пий една ракия. - Какво,какви ги разправяш? - Не зная, Сър,-някаква благословия на български –нали сме вече братя…Ракията била “менте”. Някой си “цар Киро” черпи… - По дяволите цар Киро! Разкарайте кучката! - Аха кучката…слушам,сър. Хайде, маце, гел бурда! Но тя се задърпа свирепо, блъсна го,крещейки нещо от рода на “ секей –маана” и отново се лепна за генерала. Явно беше надушила къде е далаверата. Полковник Смит вдигна безпомощно рамене. - Съжалявам, сър, но нищо не мога да направя. Дамата явно е харесала вас. И се отдалечи олюлявайки се между танцуващите групи. С едната ръка козируваше , а с другата държеше бутилката. Положението спасиха двама сърдити цигани със засукани мустаци,очевидно нейни роднини, които с усилие я откъснаха от “възлюбления”, докато тя риташе и пищеше. Единият дори извади нож на генерала, сякаш той е виновен и след като изреваха нещо като “ бабана секейм” по негов адрес, я помъкнаха с ритници нанякъде. Скоро се намесиха и други цигани и стана мелле. Чуваха се ревове , писъци, кучешки лай, кукуригане и квичене. Размахваха се ножове и бирени бутилки. Щатските войници се смееха и мислеха, че това е нещо като представление- част от ритуала. Но никой не пострада сериозно. Малко по-късно при генерала дойдоха “сватовници” и заявиха на чист цигански и развален български , а преводачът преведе на английски, че циганката, която била кечкиня от супер класа, струвала хиляда долара и башка един варел с бензин за заздравяване на дружбата. - Ако искаш ,значи да си я водиш у вас- в Щатите, пишин парата по-напред първо… - Баджанак, ха да е хаирлия!- изрепчи се мустаклията. Но генералът гледаше занесено и изведнаж се срути като талпа в калта. Група войници веднага притичаха и го отнесоха в походния лазарет. “Парламентьорите “се разкрещяха, а “младоженката” дотича от някъде, виейки неистово. Но бързо я укротиха с два-три шамара. После се пръсна слух, че била пласирана на друго място. Генералът нямал късмет , но някакъв ефрейтор я купил, заменяйки военен джип за нея. Наистина справедлива сделка. Междувременно бяха направени и други подобни сделки. В резултат, всички останаха доволни. Постепенно еуфорията стихна и “парламентьорите” се отдалечиха през близките хълмове и шубраци с пълни торби, чували и самари. На “фронта” остана развеселената армия и щастливо щракаше с пръсти. След малко генерал Граундър дойде на себе си и се появи на “фронтовата линия”. Щабът бе събран незабавно в походната канцелария. Понеже столовете ,кой знае защо, липсваха,офицерите стояха прави. Генералът ги изгледа с помътен поглед. Повечето бяха разкопчани, разгърдени и очите им лъскаха. На някои вратовръзките стояха накриво, на други- липсваха ,а на трети висяха на гол корем. На някои липсваха чорапите , на други- обувките, а един старши офицер се яви по долни гащи. Повечето бяха здраво натаралянкани и едва се държаха на крака. - Смит, докладвай обстановката!- заповяда генерал Граундър –какви са резултатите? - Споразумението е спазено, Сър, може да наредите войските да си починат .Територията е наша. - Оттеглиха ли се парламентьорите? - Оттеглиха се. - Защо виждам меду танковете и магарета? - Беше попълнен щата. Поради замените… - Как замени , какви замени- стресна се генералът- докладвай! - Доста ,Сър. Но нямам подробен списък и ще докладвам по памет. Сержант Джонс заменил танк за магаре ,сержант Питърс-танк за две магарета, ефрейтор Хънт –танк за муле, сержант Гейбриър—ракетна установка за две магарета, сержант Харпър –танк за кон , лейтенант Слоунс –танк за две каракачански кучета-мъжко и женско, редник Ванс –бронетранспортьор за чифт пощенски гълъби, редник Ленърт –танк за два бивола. Разменени са също така няколко картечници, неизвестно количество пушки, няколко радиостанции, един радиолокатор, лазерно оръдие, няколко базуки, автомати, пистолети ,снаряди… В наличност , освен магарета и коне, има кучета , котки , прасета –кулска порода, овце, крави, един бик, пуйки ,гъски ,кокошки и двадесетина момичета- някои от които с братчетата и сестричетата си. Танцуват един малко особен танц-кьочек -истинска екзотика. В много армейски поделения сега се правят импровизирани сватби. Генералът се хвана за главата и дълго мълча . После удари с юмрук, но понеже нямаше маса , удари въздуха. - Същински “Пърл Харбър”.Добре, че поне няма жертви. Извикайте специалиста по балканските въпроси! Викнаха го и последният дотича дапъхтян. - Заповядайте, Сър! - Кажете!Каква е тази страна, що за хора са? - Доказано е , че са от вида “хомо-сапиенс”…въпреки , че някои го оспорват. - Това е ясно . Предполагам, че не са и канибали…Друго? - Те казват ,че са българи и страната се наричала България…доскоро.. - Но това е все пак Европа , а тези са …меко казано…хм . - Е да, е да- мургавите братя… Има още тук-там и бели, но са на изчезване. Има предложение в ООН да бъдат вписани в червената книга. - На изчезване , но защо? Специалистът вдигна рамене. - Кой ги знае ,може би поради импотентност. Раждаемостта е почти нулева. Младите са емигрирали, а старите са по разни резервати..Безпомощни, изкукали старци… - В резерватите? Бели хора?! - Има там няколко резервата. Доколкото си спомням –“Карлуково”, “Ровино”,… и други някои. Но можем вече да ги отпишем. А името също е променено. Парламентът преди да се саморазпусне , прие ново име – Циганария. Междувпрочем , тези се наричат помежду си роми… - Хм -роми… Определено не ми изглеждат като потомци на Юлий Цезар. Я повикайте историка! След малко дотича и историкът. - Заповядайте ,Сър! - Докладвайте що за страна е това пред нас и що за етноси живеят тука! - В исторически аспект – започна ученият – тук са се намирали Тракия и Македония-велики цивилизации. От тук е започвала империята на Александър Македонски и стигала чак до Индия. Могъща империя… - Това го знам. И после?… - После идва Римската империя-най могъщата. До появяването на варварите. - Известно ми е ,а после? - На територията се настаняват славяните и прабългарите и държавата се нарекла България, но тя е под Византийско политическо и културно влияние. Известен период от време България е била провинция на Византия- най -могъщата по онова време- наследница на Рим и люлка на Християнската цивилизациа. - Също ми е известно, а после? - Завладявянето на България се оказва фатално за империята. Първо идват кръстоносците, а след тях и турците. Византия пропада и става лесна плячка на турците. Загива цяла цивилизация. - Да ,чел съм някъде. Падането на Константинопол, смъртта на императора и възхода на султан Мехмед втори. Наистина трагично… - След което тук се настанява Османската империя. Турците завладяват България и я владеят дълго, почти петстотин години, но в края на краищата… - В края на краищата? - Това се оказва фатално за тях. Руснаците ги прогонват. Османската империя загива и днешна Турция е само жалка останка. - Да,да, продължавайте! - Известно време за кратко тук се настаняват и германците. Хитлер, Третия райх ,” Дойчланд юбер алес”… Но впоследствие, както е известно ,крахът за тях е пълен. - Да, да ,да…- Генералът гледаше някак стреснато. - След тях тук отново идват руснаците.- Великата Съветска империя. Държавата , която трябваше да преобрази света. Но резултатът го знаете…А сега…сега сме ние наред… Ученият замълча , а генерал Граундър го гледаше като втресен. Лицето му беше бледо като на смъртник, главата му замяташе на една страна, долната му челюст бе увиснала като на кон и нещо бе заседнало в гърлото му. - Смит!- изхриптя той след неистови усилия- Смит… - Заповядайте, Сър!- дотича началник-щабът явно притеснен и поотрезнял. - Смит, да се махаме! Да бягаме! Палете машините и да тръгваме! Незабавно. - Не можем, Сър. Президентът , договорът…Не можем. - Как не можем, защо не можем? Тръгваме –тук аз заповядвам! - Току що ми докладваха. Повечето коли нямат гуми. - Нямат? Защо нямат? - Явно са изкрадени или продадени, кой знае… Генералът зина като шаран . Тиковете му се усилиха. Главата му неудържимо замяташе в страни. - Няма значение. Тогава- с танковете. - Танковете…Танковете нямат вериги- също откраднати. Резервоарите са празни- горивото източено. Сякаш са минали хуни , Сър. - Но …хеликоптерите… - Хеликоптерите са без двигатели, липсват и витлата. Радиовръзка също няма –липсват радиостанциите…и мобифоните липсват… Генералът въртеше очи и засмукваше въздух като продухан стар дизел. Напъните му станаха страшни. Той ту се зачервяваше, сякаш всеки момент ще експлоадира , ту бледнееше. Най- после захапа: - Айшето, дайте тук Айшето!- изхриптя той почти агонизирайки. - Кое Айше, Сър? Какво Айшe ?- засуетиха се щабалиите. - Айшето- на Асан малката щерка- девственицата… - Но…за какво ви е ? - Купувам я! Ще я трампя за два танка , а магарето ще си го яхна. Действувайте!



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: raders
Категория: Поезия
Прочетен: 922518
Постинги: 370
Коментари: 1149
Гласове: 4068
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031