Снощи се натрясках като мотика и легнах да спя в кухнятя на дивана, защото жената не ме допусна в спалнята.Дори ме изрита от леглото и ме нарече:” пияна свиня”,за което имаше пълно основание. Поводът за напиването беше в чест на предстоящото ми уволнение от клиниката, за което бях уведомен лично от шефа, а поводът за уволнението беше не толкова недостига на пациенти,колкото онзи кален номер, дето ми бяха скроили двама колеги- доктор Мазнев и доктор Дупев, вероятно от професионална симпатия. Тези двамата в продължение на доста години стаж като хирурзи ,бяха стигнали до нивото да отстраняват апендикси и изпадаха в паника при по- сложни операции, но това не им пречеше да създават интриги и да фабрикуват доноси. В това отношение бяха абсолютни фаворити. Поради което , в края на краищата се докопаха до административни длъжности в потвърждение на констатацията , че в република Циганария нивото в служебната иерархия нараства пропорционално с нивото на професионална некомпетентност. Освен това тези приятели притежаваха и чувство за хумор. Вероятно поради това чувство за хумор те бяха решили да се пошегуват с мен, като –така предполагам-по време на визитация, разменили картоните на двама нови пациенти, в резултат на което , на този , на който трябваше да оперирам простатата , аз извадих апендикса и добре че в това време , докато приготвям втория, влетя старшата сестра и обясни, че станала грешка,защото като нищо щях да объркам и него- вместо апендикса , да оперирам простатата. Вярно, че бях махмурлия от миналата вечер , но вече почти ми беше минало, а тези гадове обявиха , че съм пиянде, че от мене хирург не става, въпреки че- после се разбра- нямах никаква вина за разменените картони. Но нямах и никакви доказателства срещу истинските извършители. Главният също се наежи и обясни, че съм бил длъжен да внимавам, защото вместо сливиците, току виж съм отрязал на някого карантиите, а освен това ме уведоми, че до месец трябва да съм напуснал. Тази переспектива не беше много благоприятна, въпреки , че не е кой знае каква привелегия да бъдеш лекар на щат в държавна клиника и да получаваш заплата от бюджета , който – както е известно- е винаги продънен, поради “многото маймунки на един клон”. От друга страна нямах никаква възможност да създам частна практика, не само поради липса на инвестиции, но и поради отчайващата сиромащия на населението, което не би могло да си плаща лечението, особено- хирургическите услуги. Тъй като вече не ми се разрешаваше да оперирам, седях в барчето и четях вестници. Освежих се от махмурлука с чаша водка и си поръчах кафе.Но малко след това, прелиствайки вестника от към страниците с обяви, погледът ми се спря на едно шокиращо изречение: “Доктор Ганев удължава мъжкия полов орган! Цени народни. Справка-хирургическа клиника и т.н…” Шокиращото беше , че доктор Ганев съм аз, но и че никога не съм пускал подобна обява- дори не съм си го помислял не само в трезво , а и в пияно състояние. Значи, някой е решил да се изгаври с мен. Но кой е той? Мислех усилено и нещо ми просветна. Постепенно ситуацията започна да ми се избистря. Вероятно е работа на онези гадове – Мазнев и Дупев- няма кой друг да сътвори подобна идиотщина. Сигурно за това миналата вечер в барчето поглеждаха към мен нагло и се хилеха. Докато се ядосвах и правех разни предположения огносно авторите на обявата, се втурна дежурната сестра и ме уведоми, че ме търсят спешно. Това пък за какво? Оказа се , че пред кабинета ми има пациенти. Повечето бяха мъже.” Брех мамка му !” Всички държаха в ръцете си вестници и оживено коментираха. Не ги броих , но бяха доста. Осени ме неприятно чувство. Отначало не можех да загрея за какво става въпрос , но истината направо ме побърка. Влезнах в кабинета и поканих първия. Появи се един съсухрен човечец на средна възраст с вестник в ръка. Той изглеждаше въодушевен и едва не ме разцелува. - Вие сте моят ангел-спасител! От кога ви търся… - Чакай, чакай, приятелю!-облещих се аз- За какво става дума? - Как за какво- скомфузи се пациентът- ами във връзка с обявата- ето на… 2 Той завря вестника под носа ми и чак тогава включих.Там пишеше-черно набяло: “Доктор Ганев удължава мъжкия полов орган ...” Аха, това било, значи. Ударих се с длан по темето. Хем ме беше яд ,хем ме напуши смях. Ами сега? Онези гадове наистина са се оляли. - Слушай,приятелю- започнах аз полекичка- истината е , че едни пичове са си направили майтап. - Сакън недей!- затръшка се човечецът, преминавайки на “ти”- Ти –баща, ти майка! Плащам колкото искаш- парите не са проблем. Жената ще ми изскубе пикалото, ако не наддам поне още пет сантиметра. Тя и сега хем ме млати, хем ми слага рога… “Леле, леле, леле!”-рекох си-“Сега я втасахме”. Отворих чекмеджето, докопах едно шишенце с разреден спирт и глътнах една малка глътчица- много помага в критични ситуации. Гледах човечеца от долу до горе и от горе до долу и му се чудех на акъла. Как е възможно сериозни, възрастни хора да се хващат в такива тъпи капани като последни балъци? Чудех се какво да му обяснявам . Добре, че я нямаше сестрата- щеше да ме скъса от майтапи. После взех решение. - Чакай малко- рекох му – да отида да събера екипа. Направо си мислех да възирам. Те и без това , така или иначе , ще ме гонят от работа, нека поне се махна сам и по на време, докато лайната не са се разсмърдяли съвсем. Хукнах навън , но там-в коридора се бе насъбрала огромна опашка с вестници в ръце, която ме приветствуваше въсторжено. Отвън прииждаха още. Бяха започнали да правят дори списък. Шмугнах се между чакащите, успокоих ги , че ще се върна ей сегичка и изхвърчах от клиниката. Хич даже нямах намерение да се връщам да ставам за смях на колегите. Но работата се оказа по сложна… Отбих се набързо в съседната кръчма да ударя две-три глътки и да обмисля възможностите, но още не бях седнал на масата и там се изтъпанчиха двама типа с дебели глави и дебели вратове, сякаш бяха близнаци ,но не бяха. Очевидно са ме проследили , но защо? Единият приличаше повече на булдог , а другият на изрусено прасе- дори зурлата му беше свинска. Те се настаниха срещу мен на масата и ме загледаха продължително, без дори да обелят нито дума. Аз също мълчах и си пиех ракиата. Напоследък преминах на “Сливенска перла”, защото много ментета се появиха, а тази по-трудно се фалшифицираше. Понеже реших, че съм приключил с работата за днес, възнамерявах да цокна поне още едничко, но още не бях поръчал и “булдогът” отсреща внезапно се намеси. - Стига толкова , шефе!-рече той с тон, недопускащ възражение-Предстои ни сериозна работа. Това “шефе” ме шашна. Що ли за” птици “са тези? - Кои сте вие и каква ви е болката? - Ние сме твоите асистенти- отговори той с подобаваща сериозност- и мероприятието без нас не може да се осъществи. - Не разбирам какво имате предвид. - Ще разбереш- намеси се “прасето”- хайде, че опашката нараства. Хората нас чакат. Нещо ме жегна. Нима тези двамата тъпунгери са измислили номера с обявите? Хич не ми се вярваше – не можеше да имат толкова акъл за подобна комбинация. По вероятно е да са наумили нещо друго. Но какво? Попитах ги , но те отговориха грубо и откровено. - Не е важно кой го е измислил, но е важно ние да се възползуваме максимално.Хайде, докато не се е появила конкуренция… - Ама вие сериозно ли?… - А ти как мислиш… …И ме поведоха обратно към клиниката. Нямаше как да се откопча. А там се бе оформил цял митинг. Те ревяха с бурен въсторг и размахваха вестниците. Като преминахме по коридора , вече окончателно ми се изясни кой беше скроил номера. Моите “приятели” доктор Мазнев и доктор Дупев пушеха цигари в дъното, заедно с група медсестри и се хилеха. Показах им “кукиш” и влезнах в кабинета заедно с двамата бабаити,дето се главиха за мои асистенти.Дадох им по една бяла манта и в този вид те ми заприличаха на месари от някой колбасарски цех. Невзрачникът още стоеше в кабинета и чакаше. 3 Като видя двамата тулупи с дебели вратове, чеенето му някак увисна . Сякаш предусещаше какво го очаква и направи стойка като за старт, но тежката ръка на “булдога” се стовари на рамото му и го прикова към стола. - Това е първият пациент- обърнах се аз към “асистентите”- иска да му се удължи с пет сантиметра. Какво е вашето предложение по въпроса? - С пет сантиметра ,значи- ухили се булдогът- ами да започваме. При тези убедителни думи , той запретна ръкави и улови човечеца за врата, сякаш бе яре. Онзи облещи очи , но още преди да гъкне, прасето му набута един парцал в устата, след което го нагънъха на два ката в надупено състояние и докато единият го държеше в тази поза да не рита, другияг му изпраска пет равномерни шута в кльощавия задник. Аз дори не успях да реагирам- толкова бързо стана всичко и толкова неочаквано. В края на краищата се разгневих и се наканих да ги изгоня -те бяха засегнали професионалното ми достоинство-но прасето,вероятно предугадил реакцията ми, изгрухтя нещо злобно, така че благоразумно си премълчах. - Готово, мой човек,честито! Петте сантиметра ги имаш-обяви тържествено булдогът и освободи човечеца, който се бе ококорил като жаба и душата му се бе събрала в гушата.-А сега плащай! Дължиш пет долара – по долар на сантиметър. Това се казва ефтиния. Онзи дори не се сети да протестира- толкова бе изплашен и изненадан-подаде банкнотата с трепереща ръка и бързо се измъкна анавън. - Да влиза следващия!- извика прасето и в кабинета се втурна друг мераклия. Сграбчиха го още от вратата. Направо примрях и излезнах навън да видя какво става , защото очаквах , че онзи- първият ще започне да крещи, да прави скандали, да се оплаква и ще дойдат да ме арестуват. То само това ми липсва… - Но за моя изненада , онзи се хвалеше. Уплахата му бе преминала бързо и той наляво и надясно тръбеше какъв съм бил знаменит доктор и какви великолепни асистенти съм имал. - С цели пет сантиметра- казва- ми го удължиха. Да му мисли сега жената. “Брях мааму стара!”- И това не бях очаквал . Щях да падна . От вътре се чу приглушено изкрякване, сякаш от настъпана жаба и аз побързах да се върна в кабинета, да не би онези идиоти да направят някой сакатлък. Те тъкмо бяха приключили “операцията” и прибираха парите в чекмеджето. Пациентът се бе ококорил и зениците му блуждаеха в пространството в различни посоки , без да могат да се фокусират. - С цели десет сантиметра му го удължихме-обяви прасето-Същински полов атлет. Хайде, приятел ,вдигни си потурките и се омитай!И кажи там да влиза следващия! Следващия влетя незабавно . Процедурата се потрети. Този път потърпевшият отнесе пет шута в задника. Плати си и си замина. Дори прочетох в погледа му задоволство вероятно ,че леко се е оттървал. Влезнаха четвърти, пети, шести…цяла върволица. Престанах да ги броя. “Работата” вървеше като по вода. Навън “излекуваните” се разсипваха да ни хвалят и опашката вместо да намалява-растеше. Бях шашнат и объркан. Такова тотално оглупяване сред народа нямаше никакво обяснение. Нямах отговор за поведението на тези хора . Предполагах, че тези, които бяха минали през стъргата нарочно заблуждаваха останалите , за да си гледат сеира- няма само те да са потърпевши я… И постъпваха съобразно националния принцип:” Нека Вуте да е по-зле!” По едно време съвестта ми се разбунтува и се опитах да протестирам, но булдогът изръмджа заканително: - Докторе, трай си да не вземем да “удължим “ и твоя!- вметна той между другото. Разбира се ,аз си затраях. Знаех , че не се шегува. А славата на екипа растеше.И хонорарите- също .Чекмеджето се препълни и го пресипаха в една брезентова торба. - Да влиза следващия!- дереше се прасето. И следващият влизаше. По едно време се появи и сестрата Веднага и разпоредих да си върви ,че за днес не ми трябва ,но ако ми потрябва ,ще я потърся.На очудения и поглед обясних , че тези двамата господа са от министерството и се провежда важен социален експеримент. След което почти я избутах навън. 4 Но най- големият шок беше появата на колегата доктор Мазнев.Той надникна в кабинета , вероятно привлечен от любопитство, но докато си отвори устата да проговори, булдогът го пипна за врата и го повлече навътре. - Колко сантиметра искаш ? - Но аз, но аз…-пелтечеше онзи, изплашен не на шега. - Ясно, този е от срамежливите- намеси се прасето и бързо му смъкна гащите- хм- доста е дребничък.Мисля, че още десет сантиметра няма да са излишни. Хем се обезспокоих, хем ужасно ме досмеша и не се намесих. Докато онзи риташе и се дърпаше, те го надупиха в средата на кабинета и булдогът му изпраска десет шута в задника с умерено темпо. След което му прибраха десетте долара – той ги преброи на драго сърце и излетя презглава навън-дори не успя добре да се огащи. Започнах да се притеснявам- помислих си :” Този път я втасахме- не ми мърда разговор с прокурора”. Но бях шокиран до пълна изнемога , когато на вратата цъфна и ухилената физиономия на доктор Дупев. Той бе” лекуван” по изпитаната система и също си плати на драго сърце. А стига бе! В главата ми започнаха да прескачат разни щурави идеи да не би пък наистина това”лечение” да има някакъв ефект… Надвечер опашката започна да намалява. Екипът удвои усилията и до края на работното време бяха обслужени почти всички. Останаха само няколко души, които се оттеглиха за следващия ден. Молех се богу и се кръстех да не би накрая да се дотътри и главния лекар. Тогава наистина ми е спукана работата. Но за късмет ,този ден той не бил в клиниката. Вместо него , в кабинета влетя едра блондинка. Само това липсваше-тя пък за какво? Освен това се оказа, че не е нашенка, защото говореше с доста силен акцент: - Аз…сопруга на Лугундурски посланик- представи се тя- дошла съм…направи заявка за свой сопруг. - Какво ще желаете?- попитах с голяма доза притеснение. - На него нужна операция. В момента той извън страна, но утре завърне се и аз…иска хубав сюрприз… - Какви ви са изискванията?- намеси се директно булдогът. - Ами аз мисля иска поне още десет сантиметра …или нека по-добре бъдат още двадесет… - Ох ,бабачкооо!..-възкликна възхитено прасето-Разчитай на нас , миличка! - Аз много разчита на вас и също така…ваша дискретност- продължи развълнувано блондинката - и оставя предплата за ваш хонорар… При тези забележителни думи, тя отвори чантата и извади от там пет пачки зелени банкноти по хиляда долара- всичко-пет хиляди… Хептен огълфях. Щях да започна да я разубеждавам, но булдогът ме изгледа свирепо и бързо прибра парите в чекмеджето. - Считайте, че работата ще бъде извършена професионално- увери я той. - Аз не се съмнява, аз много радва се , че разрешили делово проблем- усмихна се тя и се отправи навън. Едрите и бедра се полюляваха от изобилие. Помислих си за миг какъв ли зор вижда господин посланикът на Лугундурия в леглото. След напрегнатия ден ,”асистентите” заключиха вратата за пациенти и започнаха подялбата на прихода. Той никак не беше малък. За мен, като” шеф на предприятието” предоставиха две пачки по хиляда долара , а останалите си ги разделиха. Всъщност, техните дялове не бяха никак по- малки от моя, а може би дори- значително по-големи, като се има предвид огромния върволяк, който се изниза през кабинета, но аз не предявих претенции. Дори се страхувах да приема такива пари и отначало отказвах, но те направо ме изнудиха. - Шефе, я вземай парите , да не те “оперираме” набързо и тебе!- скастри ме булдогът и при такива силни аргументи , повече не се противих. Тъкмо се преоблякохме и си тръгвахме, когато в кабинета влетя някаква неиндифицирана личност- нещо средно между чафка и колорадски бръмбар-мъкнейки чанта и няколко папки. Онези двамата го сграбчиха още от вратата и моментално го проснаха на пода. - Чакайте, аз съм данъчен агент!-развика се онзи. 5 - Аха, тъкмо ти ни трябваше- изръмджа булдогът и като хвана нещастника с огромните си лапи, сгъна го на два ката и навири плоския му задник срещу мене. - Шефе,-заяви невъзмутимо той- този път е твой ред. С неочаквано задоволство изпрасках на държавния чиновник десет отмерени шута. Стига му толкова. Не очаквах от себе си подобна изява ,но явно голяма ще да е била любовта ми към представителите на държавната администрация,защото удовлетворението ми бе пълно. Още не бяхме го освободили и той полетя като мълния навън. Но на вратата прасето му препречи пътя. - Чакай, къде бързаш!-скастри го той- Не си си платил. Как да е оттървахме се от него и се отправихме към изхода. Но и този път не ни било писано да си тръгнем. Навън изскърцаха спирачки и закъснял пациент ни пресрещна по стълбището. - Доктор Ганев? - Същият. - Аз съм градския прокурор. Нуждая се от услугите ви. Аз направо се вцепених и започнах да шикалкавя, но булдогът, който беше безкрупулен, взе инициативата. - Но, разбира се, щом е за градския прокурор,работата не търпи отлагане- рече той въодушевено. Върнахме се и се заехме с прокурора.По точно , заеха се те , защото на мен ми трепереха гащите. Но онези типове , без да им трепне окото, хвърлиха толкова много ритници на нещастника, че след това той ходеше като насран. Дори не ги броиха .Очевидно са му яли попарата от по-рано и сега си го връщаха тъпкано. След като си отиде прокурорът, звънна телефонът и аз вдигнах слушалката. - Ало, доктор Ганев ли е?- попита мъжки глас с приятен тембър. - Същият, какво желаете? - Обаждам се от министерския съвет. Аз съм началника на канцеларията. Премиерът желае някой ден да разговаря с вас. Краката ми се подкосиха и ме побиха студени тръпки. Бавно пуснах слушалката и щях да падна. В следващия момент ме обля студена пот,после ми стана горещо-явно много ми дойде за днес. - Какво става, защо мълчиш!?-изкрещя злобно прасето. - Премиерът….Обадиха се от канцеларията… - И ти го изпусна , бунак!Асъл той е за операционната!-смъмри ме строго булдогът- Но нищо, той пак ще се обади. - Тъкмо тръгвахме, телефонът пак звънна и булдогът грабна слушалката, но после изпсува ядосано и ми я подаде. Говореха на английски. Обаждаха се от Нобеловия комитет. След седмица щяло да се проведе заседанието с представяне на лауреатите и ме канят да присъствувам. - Доктор Ганев? О кей? - О кей! …Е това беше вече като пискюл на всичко!Това обра всички точки! Тръгнах си като замаян. Но на вратата сякаш ме обляха със студена вода. Пред мен се изправи страховита женска фигура и ме гледаше свирепо.Изведнъж изтрезнях окончателно.Беше съпругата ми.- Настъпателна, настървена , с ръце на хълбоците във форма на буквата “ Ф”… Няма оттърваване! - Аха значи така а!- кресна разярено тя- Значи такава била работата! Оправяш хорските мъже, а за себе си хич биля не помислюваш!…

много смех :)))))

Ами няма само да плачем.