Къде ли си? Поспри се за минута!

Измисляй ми най-бялата магия!

По лунните си друмища се лутам

и глутници в безсъниците вият.

 

Навярно се налага да почакам,

че свети ми червено светофарът.

И спрял е нейде за последно влакът

флиртувайки с последната си гара.

 

Нощта е път и танц със силуети.

Към тебе нощем мислите ми скитат.

В сълзите на тревите ще ми светят

ефирните сълзи на Афродита.

 

Щурците имат своя звездна песен

в часа на полуделите градини.

Звезди надничат в бледата ми есен,

преди да се сдобия със пустиня.

 

Къде ли си? Аз дълго съм те чакал.

И името ти шепна суеверно.

Но спира на последна гара влакът

в съня на уморения вечерник.

 

p { margin-bottom: 0.1in; direction: ltr; color: rgb(0, 0, 0); line-height: 115%; }p.western { font-family: "Times New Roman", serif; font-size: 12pt; }p.cjk { font-family: "Times New Roman", serif; font-size: 12pt; }p.ctl { font-family: "Times New Roman", serif; font-size: 12pt; }

Аз пиша по хубаво от теб.

И аз.
Колежката и аз сме недостижими.