240. Часовникът дори не брои.

Преплел е стрелките в любимата поза

На Сфинкс.

Пристига в горещините. Египет. Твоят любим свят

Ще се съблека гол.

Така трябва, в очакване на живот

Време е за цигара, тънка и бяла,

За твоите устни.

Време е да се любим, веднага

На студения под

На издигащата се катедрала.

Някой еднорък е написал нещо в полето

Но аз не разчитам чужд шрифт

Ще поставя твоите лъвове на перваза

Да пазят, за последната фраза

Любовта е черна скорбяла, изтичаща в мрака.

Издухай в устата ми последния дим

 

 

 

240 часа!...Сфинксът пази царството на сенките...Живот очаква Любовта. Любовта, която винаги отново се разлиства...След изтеклата в мрака черна скорбяла...А лъвовете ще останат на пост - твоят път е назад, към Живота и Любовта!...Слънцето...Амон Ра - великият Бог на живота!...Покровител и пазител!

Aestas non semper durabit: condite nidos!