В алеята с повехнали цветчета

говоря си понякога със Соня.

Там идва Соня тихо всяка вечер

в спиралата на лист отронен.

И винаги, когато неизбежно

гасят звездните своята седянка,

в съня на листопада с много нежност

прегръщам бялата и сянка.