Понякога се случва да съм жив

и пеят ми химери и безумства.

С фалшив рефрен в спектакъла фалшив

притихнало е ехо от триумфа.

Навярно затова ми се мълчи.

Във тази драма болката е чужда.

Видях на сън жадуващи очи

и страх ме е, че вече се събуждам.

Не съм умрял, дори не съм и луд,

макар, че нощем стихчета си драскам.

В сценария не е предвиден шут

сред  принцове, сред  жаби и каляски.

Битува в мен на виното духът

с духа на Казанова и Конфуций.

Преминаха по тъжния ми път

и лудости, и махмурлуци.

Но тръгнал съм по ничия следа.

Не чакам от Всевишния покана.

Далеч от тук е моята звезда;

Над мен са небеса и бели врани.