Постинг
30.03.2016 17:08 -
Изповед
Понякога се случва да съм жив
и пеят ми химери и безумства.
С фалшив рефрен в спектакъла фалшив
притихнало е ехо от триумфа.
Навярно затова ми се мълчи.
Във тази драма болката е чужда.
Видях на сън жадуващи очи
и страх ме е, че вече се събуждам.
Не съм умрял, дори не съм и луд,
макар, че нощем стихчета си драскам.
В сценария не е предвиден шут
сред принцове, сред жаби и каляски.
Битува в мен на виното духът
с духа на Казанова и Конфуций.
Преминаха по тъжния ми път
и лудости, и махмурлуци.
Но тръгнал съм по ничия следа.
Не чакам от Всевишния покана.
Далеч от тук е моята звезда;
Над мен са небеса и бели врани.
Бих искала да кажа нещо за това , но... белите врани в небесата и липсата на шут в сценария ме обезоръжиха! :)
цитирайjabalka написа:
Бих искала да кажа нещо за това , но... белите врани в небесата и липсата на шут в сценария ме обезоръжиха! :)
Благодаря за посещението
Познато усещане. За жалост, до болка познато.
цитирайmeiia написа:
Познато усещане. За жалост, до болка познато.
Привет, моето момиче!
Хубав стих, съдържателен и затрогващ, като изповед на човек много видял и помъдрял от преживяното ....Поздрав.Ок
цитирайТърсене
Блогрол