Павезе

В прозореца със тъмните пердета

отломките на спомените плуват.

В безсънна нощ бродира силуети

несбъднатия сън недосънуван.

В прозореца със тъмните пердета

трепти акорд от Лунната соната.

И чезне всеки изгрев безпросветно

на твоите очи без светлината.

В прозореца със тъмните пердета

угаснала е цялата вселена.

Събирам топлина от ветровете,

защото ми е пусто и студено.

В прозореца със тъмните пердета

лежат мъгли от нощни булеварди.

Но няма те. И стихваше сърцето

в нестихващия грак на миокарда.

В прозореца със тъмните пердета

отдавна няма изгледи да съмне.

Една звезда престанала да свети

и тъмно е. И тъмно е. И тъмно…