На Р

 

“Animula vadula blandula  -

hospes comensque corporis”*

 

         P. Aelius Hadrianus  imp.

 

Накрая болката ще стихне.

Едва ли всяка болка е безкрай.

Понякога насън ще се усмихваш

от своя невъзможен рай.

 

Разбира се, че всичко е до време.

Не ти вменявам никаква вина.

Умирайки, поисках да си взема

от зимно слънце топлина.

 

Но всичко свършва; повече не мога.

Достатъчно горчилки съм изпил.

Помахай от прозореца за сбогом

преди към залеза да съм завил.

 

Съвсем естествено, съм непотребен.

Не съм за херувим венчан.

Отбих се само миг при тебе,

че цяла вечност после ще мълча.

 

И то се знай, ще приболея.

Безброй крушения съм приболял.

Преди от тишина да онемея

измислих дом – щастлив и бял.

 

*    „Малка нежна душица –

гостенка на тялото и духа”  лат

 

   Елиус Адриан / император /

 

 

 

но доброто остава във времето!:)
Аз, лично, вярвам, че е вечно...

Всеки върви нанякъде...без значени на къде, докато не придобие значение!
Понякога мига е вечност или...!?

Толкова истинско...!
Поздрави!

Може би. Радвам се, че си тук.

Винаги си ме радвала. Здравей!

Надявам се да е така. Благодаря, че се отбиваш.

Накрая болката ще стихне.

Едва ли всяка болка е безкрай.

" И боль, що скворчоком стучала в виске
стихает, стихает..."
Окуджава

Всъщност, просто се свиква с това. Някак си става ежедневие.
Благодаря ти!

имаш много да ми разказваш...
разплакваш, човеко..

Маги мила, отдавна съм направил заявка за маса с две чаши.

И всяка болка сякаш си отива,
но все остава малка тишина-
прозореца ту светва-ту заспива
в очакване на светлата луна...

4Qr4WM <a href="http://jruncdwiteiz.com/">jruncdwiteiz</a>, [url=http://jacwtrhuiugu.com/]jacwtrhuiugu[/url], [link=http://wqbxyoktnbqu.com/]wqbxyoktnbqu[/link], http://itdytgsymbjw.com/

Благодаря ти!

Здраве и късмет!