Прочетен: 3986 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2017 07:16
С пиян екипаж от пиян коловоз
пиянският влак заминава.
Увисват в небето въпрос след въпрос
в притихнал мираж от забрава.
Последен сезон и последна любов.
Горчи вечерта от въпроси.
Но явно не съм за раздяла готов
и своята болка си нося.
Понякога помня, че бил съм и млад.
Понякога смътно си спомням.
Измислям прозорец с кънтящ звездопад
и дом от съня на бездомник.
Последно танго и последен кадрил.
Разсипва звезди Компарсита.
Сънувам, че някога влюбен съм бил,
и птици в съня ми прелитат.
Препуска среднощно пиянският влак.
Със себе си сам се сбогувам.
Не виждам семафор; не виждам маяк.
Пътувам. Пътувам. Пътувам.
С притихнал от есенни сенки перон
ме чака безименна гара.
На своя премръзнал от залези трон
последният залез догаря.
Сбогувам се дълго. Сбогувам се пак
с последна любов за последно.
Пиян пасажер от пиянския влак –
отивам си сам и по бедност.
нищо не е последно..
последният залез догаря."
Затрогващо е , много допадна на носталгичната ми същност...!
Възможно е да сбърка човек. Благодаря ти.
06.05.2012 14:58
06.05.2012 15:01
Май има някакво, но не е на Роси, а на Цветана Дженева
Много ми хареса това твое творение! :)
Много ми хареса това твое творение! :)
Благодаря ти! Доскоро пишех предимно проза, но започнах да експериментирам.
:)
29.05.2012 20:03
Благодаря, Etyna! Радвам се, че си го открила