С пиян екипаж от пиян коловоз

пиянският влак заминава.

Увисват в небето въпрос след въпрос

в притихнал мираж от забрава.

Последен сезон и последна любов.

Горчи вечерта от въпроси.

Но явно не съм за раздяла готов

и своята болка си нося.

Понякога помня, че бил съм и млад.

Понякога смътно си спомням.

Измислям прозорец с кънтящ звездопад

и дом от съня на бездомник.

Последно танго и последен кадрил.

Разсипва звезди Компарсита.

Сънувам, че някога влюбен съм бил,

и птици в съня ми прелитат.

Препуска среднощно пиянският влак.

Със себе си сам се сбогувам.

Не виждам семафор; не виждам маяк.

Пътувам. Пътувам. Пътувам.

С притихнал от есенни сенки перон

ме чака безименна гара.

На своя премръзнал от залези трон

последният залез догаря.

Сбогувам се дълго. Сбогувам се пак

с последна любов за последно.

Пиян пасажер от пиянския влак –

отивам си сам и по бедност.