“Oh, Lord, behold my sin! Behold!”

Елена Алексиева – „Записки на флагеланта”

Зографът е сляп и бродира абстракции.

Безпаметно вие тъгата в палитрата.

И Господ е само случайна атракция

в случаен спектакъл, заченат инвитро.

Зографът е стар и издига Разпятия.

Последен замах и Голготите литват.

Но Господ изобщо си няма понятие,

че някой в съня си му шепне молитви.

Къде ли си Господи; може би има те?

И може би, може би скоро ще съмне.

Набавям слънца и светулки за зимата,

понеже при мен е студено и тъмно.

Къде са звездите, къде са градините?

Къде са, къде са цветя и поляни?

Натрупах мъгли от съня на годините

и няма, и няма къде да се дяна...

Но явно, че Господ го мъчи апатия.

Стадата са глухи, задрямал пастирът.

В олтарите мрачно надничат Разпятия

и там синовете ни бавно умират.