Покаяние

„ Виновен съм”

          Калпурний*

Виновен съм. Безспорно съм виновен.

Не вярвам нито в Цезаря, ни в Бога.

Осъждам се. Прилагам безусловно

закона в цялата му строгост.

Признавам си, че те обичам.

Признавам, че изобщо нямам право.

Признавам си. Виновен съм за всичко

и всякаква присъда заслужавам.

Приключил съм отдавна по въпроса.

Мълчи и Бог, щом фактите говорят.

Не се допуска никакъв компромис

и няма достъп даже онзи горе.

И, ако има ад, то вече съм във ада.

И, ако има Бог, то вече съм без Бога.

Изгарям сам на собствената клада

и сам подклаждам своя собствен огън.

И как от себе си ще мога да се скрия?

И на какво, и на кого да се надявам?

По кучешки бих искал да завия,

но тихо! Арбитражът заседава.

Една любов – химера или басня –

получена е може би назаем.

Един е прокураторът наясно

и справедливият му гняв е разбираем.

Сценарият ще трябва да приключи.

Ръцете си Пилат без друго ще измие.

Но някъде скимти от мъка куче –

това съм вероятно аз – самият.

Виновен съм, че много си далече.

Виновен съм, че липсваш ми жестоко.

Виновен съм и разполагам с вечност

в способността си да понасям болка.

Виновен съм, че губя те отново

и моята вина е непростима.

Виновен съм. Виновен съм. Виновен,

но има съд и справедливост има.

За този грях не се предвижда давност.

Подобна процедура липсва априори.

Съдът не счита туй за меродавно

и всеки факт за себе си говори.

Темида нито вижда, нито чува.

От този аргумент не следва функция.

Невинност принципно не съществува,

когато си осъден по презумпция.

Прилагам иск и сам се обвинявам

и пледоариите смешно плачат.

Приемам всеки казус. Призовавам

центурия, магистъра, палача.

Нестихваща е моята вина.

В нестихващ ритъм дните отминават.

Балкон. Катарзис. Тишина.

Безумец. Метеор. Забрава.

*  Римски пълководец, самоубил се по заповед на Нерон с думите: „Виновен съм”, без да знае в какво го обвиняват.