„ Ты жива еще, моя старушка?”

             Сергей Есенин

 

Още ли си жива, майчице?

Може би ме чакаш?

Крееш и издигаш замъци

в сънища изплакани.

 

Още ли метеш унесено

бащини дворове?

Още ли простираш есени

в сенките на совите?

 

Може би сънуваш, майчице,

че е долетяла

бяла птица – бяла странница –

лястовица бяла.

 

Светли дни от слепи сънища

в спомените дириш.

Може би посрещаш слънцето,

може би – умирайки.

 

Приютих тъгата, майчице,

в песен недопята.

Пращам ти самотни празници

с поздрави по вятъра.

 

 

 

Благодаря ти, че стопли с тази тъга сърцето ми! Мисля си, в какво се превръщаме ние, щом тъгата е тази, която ни сгрява? Може би в бели птици-странници, които винаги долитат късно...

Благодаря, elidea. То беше замислено като песен и дори има мелодия, но няма кой да го изпее :)