Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2010 20:10 - Божествена трагедия
Автор: raders Категория: Изкуство   
Прочетен: 606 Коментари: 0 Гласове:
0



                  

 

                     /пародия по Данте/

 

Последния път, когато минах през България, едни цигани ми откраднаха магарето, та заради тях го отнесоха и българите, щото и те бая се изциганиха. Чудех се дали да им изпратя второ пришествие или икономическа криза; аман от пишман евросъюзници, яд ме хваща, като ги гледам! На всичко отгоре един катаджия искаше да ме глобява за превишена скорост, когато галопирах по магистралата; питам го каква е тая превишена скорост, бе аланкоолу – това да не ти е москвич? После се заяде, че не съм сложил табела с регистрационен номер отзад, че магарето изпуска газове от реактивната тяга и замърсява околната среда; искаше да му дам двадесет евро; не му харесвал и вида на помпата, когато хайванът я бе проточил призивно, приветствайки една крайпътна магарица; вика ми това е в разрез с моралните норми; айде холан, ти ще ме учиш на морални норми, копеле полицейско, халал ти магарешката помпа!

 Едва се отървах от него, те ти една мургава красавица със златен зъб – върти задник и вика, дядка, ша прави на тебе една убава свирка само за пет евро. Ето сега вече хептен я втасахме; то само това остава на стари години да започна  да съгрешавам с магистрални моми; той онзи рогатият само това чака и после ще ме разнася из цялата галактика, ако че съм Господ Бог и дори Бойко Борисов не може да ми се бърка, ама на – видите ли значи до къде я е докарал тоя ваш всеблаг “Pater omnipotens аeterne deus”*  – ошашавил се дъртакът му с дъртак и налита на циганки по магистралата.

Докато и обяснявах каква е работата на  момата със златен зъб, моят Марко хукна с всичка сила и насочена бухалка след магарицата, а там онези мургавелковци моментално го приватизираха и отпрашиха нанякъде – отиде, та се не видя. Пък полицаят само се усмихва нажалено и ми вика – нямам право да ги арестувам, защото ще им нарушим гражданските права и ще съдят държавата в Страсбург, а ти  дядка, щом не си сложил регистрационен номер,  значи си незаконен и трябва да платиш глоба; дай сега двадесет евро, пък следващия път да внимаваш! Море – викам си – мамицата ви европейска, много хитри станахте, но ще ви пратя аз една криза, та да ви стане ясно кой е кум и кой – сват; отлагам второто пришествие до ново нареждане.

То като тръгне на кутсуз и все така продължава. Дип харно си вървях пеш по магистралата, ако че ми се скъсаха цървулите, кой дявол ме караше да се кача на автомобил и аз не зная.  Мина от там една лъскава дама с лъскав автомобил  и ме качи. Хайде – вика – дядо, качвай се, ако си към Хасково да те карам – и аз натам пътувам; къде си се затътрил пеш в тая жега!  Ми натам съм – казвам – то май бях надругаде, но се очертават разни културни мероприятия, та и аз – барабар Петко с мъжете...

Разправя ми, че била поетеса и се кани да спечели наградата от някакъв литературен конкурс с много кауни, щото там били на почит хубавите булки. Пък аз си нямах друга работа; взех да и обяснявам, че съм някакъв си Свети Дух, дето обикаля пеш из галактиките по настояване на разни набожни бабички, щото циганите все му крадат магарето, мамицата им поганска, кой ти го бръсне тоя Свети Дух.

Де да си бях мълчал! Аз повтарям Свети Дух, а тя разбрала, че предлагам нещо да духа  – нямам представа какво – и като се разпищя оная жена, все едно съм я ощипал по задника; спря автомобила и ме изхвърли като мръсно коте навън – да се махаш – кай – от тук – гиди дърти пергишино, ти за каква ме мислиш! Не се вижда, че едва крета и смърди на развалено сирене, а му се прищяло да духам!

Хлопна вратата зад гърба ми и отпраши към Хасково при кауните, майната и – да върви! А аз си продължих по пътя пеш, чунким закъде ли бързам – все ще стигна някъде в близките няколко еона. После размислих, че даже по-добре стана, щото тая хубавица, ако се бе запънала да ми рецитира стиховете си и без друго щях да избягам; те тия поетеси са няколко хиляди из България; все страдат от недолюбване и ме призовават да помагам, гаче аз съм виновен, че мъжете им са импотентни, дето все киснат пред компютрите и разглеждат порноклипове, а в леглото хич ги няма.

Хеле се дотътрих до едно аскюнлийско село и тамън се канех да полегна на сянка под една върба, да ми се изправят кокалите и да пия една ракия като хората, те ти – зададе се насреща някакво погребение; бабичките пищят на умряло, а попът размахва кандилницата и мърмори нещо утешително. Бог да го прости – казва – наш Иван, харен човек беше, ама бая попийваше! Гледам го аз тоя наш Иван, дето зорлен ме карат да му прощавам /бил съм всеблаг и всеопрощаващ/ и отма ми настръхна брадата; за малко да си загубя светлия ореол из калабълъка – вече не зная Господ ли съм или Сатана.

Ми това е същият онзи Иван, дето едно време беше партиен секретар в селото и биеше селяните да влизат в текезесето; после изхвърли кръстовете от гробището и забучи петолъчки; сега на дърти години завъртя задника в друга посока; бил вече честен бизнесмен, дори някак се разхубавил в ковчега и иска в рая да го турим – много честен и много добър бизнесмен – християнин, прави подаръци на черквата и строи параклиси, за Бог да прости. Съжалявам, бако, ама ти си само за ада, да те вземат всички дяволи! Сори, няма да ти мине номерът тоя път!

Ядосах се не на шега и се канех направо да го хвърля в катрана, но се сетих, че и катран няма откакто се затри СССР. Какъв ти катран в тая криза, холан, кой дава сега пари за подобен разкош, това да не е швейцарска банка! Грешниците се пържат в собствен сос, щото оня проклетник рогатия продал катрана на американците и си турил парите в джоба, а българският съд го оправда под предлог, че няма достатъчно доказателства; те искат престъпленията да се вършат публично и пред очите на цялото обществено мнение. Освен това циганите изкрадоха казаните за цветни метали  и ги продадоха на Белканто; бакърът си е бакър – бизнесът си е бизнес – ега ти ада, ега ти чудото!

Ми тя работата е ясна – да върви в рая, чунким той и раят е на същото дередже, откакто комунистите откриха, че няма Господ – демек, няма ме и мене, гаче ли като ме има, някой ме бръсне за слива. Свети Петър и той се натряскал като мужик – захвърлил ключовете и спи пред райските двери; влизат праведници, влизат грешници, кой както свари и на никой не му пука, а ангелите изпраскали по един минижуп щракат пръсти и кършат задници из кръчмата, пък светиите сучат мустак и ги потупват – ега ти рая, ега ти чудото!

 Сега чак се сетих защо съм се домъкнал в България през целия този космос, та на магарето му изпадаха петалите по пътя. Канех се да питам Бойко как се справя в тая криза /бил голям експерт/, щото аз хептен я закъсах и май ще се наложи да обявя банкрут за цялото Царство небесно, но се отплеснах, и вместо към София, отпраших към Хасково, заради тия проклети хасковски кауни, пустата му склероза!

Викам му на попа – махай го тоя от главата ми, да върви на майната си; аман от курви и политици!

Викам му на полицая – те ти двадесет евро, вземай ги и ми се махай от главата, да та иба в боклука, то се е видяло, че от тебе няма отърваване!

Викам и на поетесата – мари дъще, ти имаш ли акъл, къде си хукнала с тия стихчета в жегата, гаче ли не знаеш как се печелят награди най-лесно; няма да духаш нищо, халал ти кауните, махай ми се от главата!

Викам му на Бойко – прибирай си българите и ми се махайте от главата; хора няма да станете – ай сиктир, халал ви циганите!..

 

*  /лат/              Господ Бог всемогъщ и вечен

 


Тагове:   трагедия,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: raders
Категория: Поезия
Прочетен: 922063
Постинги: 370
Коментари: 1149
Гласове: 4068
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031