-          Падишах ефенди - обади се по петолъчката много разтревожен главният евнух, когото моите хора ми бяха доставили директно от Кеймбридж – опасявам се, че трябва да ви съобщя една неприятна вест: вашата елитна съпруга номер 77 пак е в положение. Току що ми съобщи старшата акушерка баба Айше.

-          Но защо неприятна вест, Джордж – учудих се аз – напротив, радвам се, че това може да се окаже дълго чаканият наследник на трона след такава безкрайна серия от принцеси. Писна ми да купувам памперси и вибратори.

-          Опасявам се, ваше величество – настоя главният евнух – че няма как да бъде обяснена тази бременност след като вие цяла година воювахте с оня неверник американския цар, докато си върнем Калифорния и  Хавайските острови и през цялото това време бяхте все по фронтовете край Хонолулу и Бевърли Хилс.

-           Вярно бе, то къде първом да огрееш – почесах се аз по темето, където нещо ме засърбя – и как, мислиш, че е станала тая работа?

-          Опасявам се, сър, че не мога да имам отговор на този въпрос. Онези от главното мюфтийство също не могат да имат отговор.

-          Хм, май и аз не мога да имам отговор. Коя, между впрочем, беше тази номер 77?

-          Ами в каталога е записано името Гергана от България, но тя самата настоява да и викаме Гери, щото си падала по Том Круз и Силвестър Сталоун.

-          Аха, аха – сещам се. Вероятно е онази същата Гергана – Гери, дето цъфна по минижуп, когато се бяхме установили на къмпинг край онова Аскюнлийско село близо до границата; сто пъти се върна да налива вода от чешмата с една пластмасова туба, щото нямало стомни и менци, и все си показваше краката почти до пъпа, обяснявайки без никой да я пита, че особено много държала на своето либе Николчо, но щом като толкова много настоявам, ще получа нейното „сърце студено”. Хич даже не съм настоявал, но тя не миряса, докато не ми дойде до гуша, та накрая креснах: „Хайде тръгвай с мене в харема да нижеш злато и сребро, мамка ти и драка разгонена! Гел бурда плийз; явно няма отърваване от тебе!”

-          Доколкото това отговаря на справката, очевидно се касае за същата особа. Родом е от въпросното село, но после забягнала в Пловдив - Кючук Париж, понеже имала нужда от културна среда, а Николчо никак не можел да и осигури такава, тъй като отначало бил овчар, а после се преквалифицирал на шофьор.

-          Аха, аха – ей! – сетих се аз – Наистина беше много културна: По цял ден киснеше пред телевизора и търсеше латиноамерикански сериали, слушаше изпълненията на Азис, а накрая дори прописа  стихове по сайтовете. Но това не доказва, че отрочето не е мое; аз никога не съм прекъсвал кореспонденцията си с харема.

-          Боя се, сър, че съществува и друг проблем – почеса се по врата главният евнух.

-          Друг проблем?! Аман вече от тези проблеми, хич не ги обичам – въздъхнах аз.

-          Всъщност, отнася се за същото събитие. Държа да ви напомня, че след онзи бунт в харема – още преди войната за американското наследство, когато участвахте в един сблъсък с тълпа неблагодарни съпруги, се оказа, че липсва част от интимната ви анатомия. Това също поставя под въпрос валидността на въпросното зачатие.

-          Но ти забравяш, Джордж, че в онази Пазарджишка клиника –Хигия май се казваше – специалистите направиха необходимите корекции; дори наддадох с цели два инча.

-          Разбира се, че не съм забравил, сър, но още тогава в двореца плъзнаха слухове, че понеже оригиналният материал, се оказал съвсем деформиран и негоден за употреба, а донорът – някакъв изпаднал пияница, когото намерили полумъртъв в канавката, онези тарикати хирурзите решили да се застраховат и използвали при трансплантацията топчета за пинг-понг, което е меко казано – хм – твърде впечатляващо като технологична новост, но поставя редица неудобни въпроси.

-          Джордж, нека не правим прибързани заключения – застъпих се аз след кратко размишление – възможно е да се касае за някакво непорочно зачатие, както е обяснено там в тяхното свето евангелие. Нека и дадем шанс на тази Гергана – Гери да представи своята версия. Междувпрочем, тя не е ли въведена още в правата вяра, както повелява коранът; какви са тези своеволия напоследък в харема? Всички се оказаха прекалено еманципирани и не може човек дори един свестен лобут да им удари, както е законно.

-          Въпросът е разглеждан многократно, падишах ефенди, но все се е случвало нещо непредвидено. А последния път ходжата, който беше натоварен с провеждане на мероприятието побягна панически от джамията, скубейки си брадата. Изобщо не успяхме да го удържим. И когато влязохме вътре, видяхме тази Гери да се разхожда дибидюс гола из джамията и да рецитира някакви стихове, които сама била написала. Опитахме се да я озаптим и облечем, че е срамно така елитна ханъма да тръгне боща гола, но тя се разпищя, че сме и нарушавали гражданските права; щяла да се оплаче в Страсбург – и тогава щем – не щем, ние всички също побягнахме.

-          Искаш да кажеш, че е останала така – непосветена в правата вяра?

-          Опасявам се, че нещо такова се получи, сър, но смея да твърдя, че нашият екип не може да бъде обвиняван за случилото се. Направихме всичко възможно.

-          Какво значи всичко възможно? Колко тояги и ударихте?

-          Около сто.

-          И какво, не ще ли?

-          Напротив, ще. Дори настоява, но не е там проблемът.

-          А какъв е проблемът?

-          Проблемът е, че когато ходжата започне да чете корана, тя веднага започва да се разсъблича и прави балетни стъпки – па дьо дьо. Душата и била стон… Не можем да и втълпим в главата, че въвеждането в правата вяра не е задължително придружено с разсъбличане.

-          Виж какво – казах аз максимално притеснен от ситуацията – намерете най-стария ходжа. Някой, дето едва крета  и е по-грозен от дявол.

-          Ц. Намерихме го, сър. Пробвахме.

-          И какво се получи?

-          Човекът не издържа. Удари си феса в земята и хукна навън с всичка сила – ревейки и проклинайки. Намерихме го няколко преки по-надолу – издъхнал заваллията. Аллах си го прибрал.

Замислих се дълбоко. Чак  изнемощях от мислене. Крайна изнемога обхвана височайшата ми душа. Накрая нещо ми просветна.

-          Виж к`во! Значи решаваме така: Намерете го този Николчо! Доведете го тук, дайте му торба с жълтици! Нека си я взема тази белоногата – пиле шарено – халал да му е – и да се махат от главата ми и двамата! Кач ордан!

-          Ц. Не става, сър. Пробвахме и това – не става.

-          Как така не става, защо не става?!

-          Тя не ще.

Изумях. Нещо ме трясна в главата отведнъж.

-          И какво иска?

-          Искала да ниже злато и сребро и да страда. Много да страда. Била поетеса…