По мотиви на Йон Кнител

Не зная къде съм натирен.
Не зная доколко сгреших.
В последни огризки събирам
последна любов от трохи.

Дори не е нужно да зная.
Дори не вменявам вина.
Но вижда се, вижда се краят –
във всеки тунел – светлина.

Финалът безспорно е близо.
Безспорно финалът е факт.
Залагам на губеща миза
и още, и още, и пак...

Безлюден е явно ефирът.
Попаднах на път без следа.
Събирам, събирам, събирам
останки от мъртва звезда.

Защо ли така ми е пусто?
Не е ли това глупав сън?
Не вия от болка, не чувствам,
не търся, не страдам, не съм...








 

как така по мотиви от?

Какво е неразбираемо - има една книга на Кнител "Виа Мала" /Път в нощта/?