Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2010 21:45 - Пеещи безумия 4
Автор: raders Категория: Изкуство   
Прочетен: 1288 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 27.07.2010 18:32


 

 

 

 

 

 

 

 Реанимация

 

Добре съм – даже някак оцелях

сред преспите на тъжната си зима,

но мислейки за теб – било е грях,

почти било е непростимо.

 

Сега ще плащам своята вина –

подобни грехове се плащат с лихва. –

Вали в безсъниците тишина

и сляпа болка сляпо в мен притихва.

 

Добре съм. Даже много съм добре.

Сънувам, че ще дойдеш скоро

и плува вцепененото море

в тъгата на потъващ кораб.

 

 

 

 

      Алфа Кентавър

 

В душата ми безпаметно сивее

най-мъртвата и тихата пустиня.

Оазиси не се намират в нея;

кервани няма, нито бедуини.

 

Една звезда наднича сред миража.

В безкраен път пътувам все към нея.

За себе си бих искал да и кажа

преди от тишина да онемея.

 

Понякога съзирам много смътно

зад облак от тъга среднощ да чезне

звездичка малка – скитаща безпътно

в най-тъмното на тъмните ми бездни.

 

Любимата и сянка съм зазидал

в руините на пясъчния замък.

Умирайки жадувам да я видя

преди да се родя от някой камък.

 

Душата ми е гробище от тихо,

защото я погребах още жива.

Пустинно в мен камбаните забиха

и пееха пустинно самодиви.

 

 

 

 Бордови дневник на удавника

 

Привидно знам зад борда как се плува,

защото често се налага да го правя.

Но тази роля някак си не струва

и някак си на сухо все се давя.

 

Така и не успях да се науча.

Спасителната сламка все я няма.

В нелеп спектакъл все нелепо случвам

нелеп пиар или нелепа драма.

 

И до Итака няма да достигна.

Несбъднат сън е моята Итака.

Отдавна Пенелопа си замина.

Отдавна никой – никого не чака.

 

И никак не е важно, че ме има.

И нищо този факт дори не значи.

Натрупах ледове от много зими

и пълен арсенал със неудачи.

 

Не е пародия; не е и драма.

Пределно резултатите са ясни.

Пристанища и чакащи тук няма;

безлюдни кейове безлюдно гаснат.

 

До болка знам на сухо как се плува,

понеже вечно давя се на сухо.

И все така сирени не дочувам. 

И все така моряците са глухи.

 

 

 

 

                                                                                                                                         

Вела хикс  -1 *

 

Понеже често ми се случва да умирам

и всяка болка твърде ми е близка,

след себе си не бих оставил диря.

Не мога и не зная, и не искам.

Че всичко е за сетен път отминало.

Че всичко свършва тук и ми е ясно –

последната звезда е все изстинала,

последното ми слънце е угаснало.

Със себе си, със себе си, със себе си

най-тихите мълчания говорят

и всеки смях, и всички стари ребуси

събират прах и зъзнат метеорно.

Но няма, но не мога да съм в ятото,

но няма да са първи те – последните.

Видях  в съня на много грозни патета

тъгата на недишащите лебеди.

По своя път угасвам непрекъснато

и трупам сред звездите пепелища,

но феникса ми няма да възкръсне;

умирайки те губя и съм нищо.

Към себе си, към себе си, към  себе си,

когато небесата се отворят –

последен от графата непотребности –

отправям се. Сбогувам се. I`m sorry.

 

 

* Мъртва звезда пулсар – остатък от избухване на свръхнова в едноименното съзвездие.

 

 

     Бутилков монолог

 

Днес пак с бутилчицата разговарям.

Но стига! Келнер, сметката ми дай!

Преминах пеш през злоби и пожари

и твърде съм доволен. Край.

 

Платих си всичко. Цял живот съм плащал.

И виното, и курвата платих.

Развявайки посраните си гащи,

редя посрани стих след стих.

 

От много ум съм оглупял навярно.

Навярно оглушах от тишина.

Събрах мъгли от много тротоари

и черна котка пътя ми мина.

 

Разбира се, че адски ми е тъжно.

Разбира се – със тежък махмурлук.

Но яд ме е и мразя да ме лъжат.

Пазете се! Пиян съм – кьор кютук.

 

Понеже от тъга се не умира

измислих си вселена от тъга.

Преминах сам през ада и всемира

и плюя сам на Лета на брега.

 

Но кой в съня ми още се явява?

Кой още ми напомня за любов?

Я тихо! Да не би да лапам плява;

от пиене съм трезв и чисто нов.

 

Отдавна не заменям смет за сливи.

Отдавна нямам нужда от акъл.

Наливам си, наливам си, наливам.

Бутилчицата пее: къл, къл, къл...

 

Разбира се, тъгувам и е явно,

че тръгнал съм на път с пиянски влак.

Разбира се, пътувам тъй отдавна.

И все така. И все така. И пак...

 

 

 

 

 

               Цитадела

 

Иззидах си вселена от мълчания,

понеже имам право да мълча.

Химерите погребах окончателно,

ударих ключ и залепих печат.

 

Разбира се, захвърлих всички ключове

и замъци изобщо не градих,

така че този фарс е на приключване;

не те видях, не бях, не победих.

 

Не мога да пледирам за погрома си.

Така разпоредил е вероятно Бог.

Законът е по принцип безкомпромисен,

а съдията – справедлив и строг.

 

Компромисът е явно нежелателен.

Към този грях кодексът е суров.

Не подлежи на никакво обжалване

грехът на невъзможната любов.

 

И явно няма спор по тези казуси,

и казусът любов е явно премълчан –

прочитам сам от край до край правата си

с единственото право да мълча.

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                                                                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. toross - Приятно съм изненадан -
23.05.2010 14:57
стиховете са наистина хубави - поздравления за откровеността, леката тъга и много добрата атмосфера, която лъха. Много , много хубави поетични образи.
цитирай
2. reclamo - Покъртителни неща
28.05.2010 22:36
Покрусена съм
цитирай
3. raders - Благодаря ви
09.06.2010 12:22
Благодаря ви
цитирай
4. raders - стиховете са наистина хубави - п...
06.06.2012 22:27
toross написа:
стиховете са наистина хубави - поздравления за откровеността, леката тъга и много добрата атмосфера, която лъха. Много , много хубави поетични образи.


Чак сега забелязвам. Ти си Христо Марков нали?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raders
Категория: Поезия
Прочетен: 922414
Постинги: 370
Коментари: 1149
Гласове: 4068
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031