По едно време в офиса се отби Муржо и обясни на санскрит, че кучката Пелагия от съседната пряка се е разгонила, поради което е получил покана да участва в тържественото шествие по случай събитието. Освободих го от задължения и вече се канех да затварям кантората, когато се появи онази красива дама с минижуп и татуировка на лявото бедро – един линеещ саламандър – с доста странна молба, поставяща на изпитание реномето ми на специалист по объркани ситуации. Налагаше се да се заема с разследване по повод осъществено зачатие, където образът на потенциалният татко се губи сред множество образи на подобни такива. С други думи, списъкът от заподозрени участници беше твърде дълъг, ако може да се говори за някакъв списък, при положение, че имената на повечето действащи лица тънеха в мрачината на забравата. В този смисъл списъкът с участниците в шествието на кучката Пелагия би могъл да се окаже много по-уточнен, отколкото на моята клиентка. На въпроса ми относно наличието на конкретни имена беше отговорено приблизително по следния начин:
- Ами не беше Арнолд Шварценегер, не беше Бойко Борисов, не беше и мегазвездата Азис; всъщност, откровено да си призная, вече не си спомням кои бяха. Насочих се към вас, понеже сте известен специалист по нестандартни проучвания. – Великият инспектор Топузов.
- Но не ви ли се струва, че вашият случай е по-скоро от компетенциите на гинеколог? – споделих аз, крайно притеснен от неяснотата, с която се налага да започна това разследване.
- Гинекологът би могъл да се произнесе едва след като се появи отрочето – отговори смутено дамата – но и тогава не би имало сигурност, тъй като не можем да се спрем на конкретни лица, за да ги подложим на експертиза.
- Вашият случай е твърде комплициран. Доколкото схващам ще се наложи да търсим анонимния татко между няколко милиона евентуално потентни мъже в България. Впрочем, да считаме ли, че обектът би могъл да се подвизава само и единствено в този регион?
- Точно това не е много ясно – отговори скромно девойката – но нека допуснем хипотетично, че лицето не е извън територията.
- Е все пак по този начин регистрираме сериозен напредък – въздъхнах облекчено аз – значи започваме разследването с презумпцията, че лицето, което и да е то, обитава в границите на страната.
- Всъщност, бихме могли да направим селекция; от списъка с евентуално заподозрени съвсем нормално отпадат политиците; страдам от алергия и хронична погнуса в присъствието на политици.
- Така, така – продължавайте! – потрих доволно ръце аз – Като се има предвид, че политиците в България са една сравнително не малка група и все повече се увеличават, значи кръгът от заподозрени започва да се стеснява. Не си ли спомняте последния път с кого прекарахте нощта?
- О о как не – спомням си нещо. Групата беше не особено голяма и всички бяха пияни, само дето имената им не зная, но това едва ли е от значение.
- Така, така, няма значение. Продължавайте!
- Ами нека да зачеркнем и футболните отбори. Откакто преспах по-лани с Локото, когато станаха шампиони и наакването на стадион Лаута беше тотално, само като мина покрай футболист или футболен запалянко, получавам гърчове и разстройство – образно казано.
- Значи, махам и футболистите; че то какво остана?
- От заподозрените могат да отпаднат и поетите.
- Защо? Какво имате против поетите? – наострих уши аз.
- Преди време попаднах в спалнята на един такъв титан на словото от сайта Щъркел. Той ме помоли да се съблека и когато го направих, докато репетирах съвсем гола из стаята новите си танци, нашият извади една тетрадка и започна да рецитира стихове, в които оплакваше разбитото си сърце. Едвам издържах да не го халосам с нещо тежко по главата.
- Ми то комай не останаха много заподозрени; барем половината от предполагаемите елитни любовници в държавата са поети.
- По никой начин не и поет! По никой начин – не! Бих предпочела лесничей и дори счетоводител. Търговците също не ги обичам: един идиот докато правеше любов с мен се опитваше да ми пробута някакъв препарат против пърхот.
- Не би трябвало това да ме интересува, но за какво, впрочем, ви е нужно да знаете кой е потенциалният осеменител; възнамерявате да му искате пари за аборт ли? Ако е така, длъжен съм да ви уведомя, че разследването и евентуално съдебните процедури ще ви излязат много по-скъпо отколкото обезщетението.
- По-скоро бих искала да се омъжа. В края на краищата една светска дама като мен, въпреки неоспоримия си чар, винаги би предпочела сигурността на съпружеския живот пред тъжната перспектива на едно безсрочно моминство.
- Е да, това е сериозен аргумент; значи елиминираме по-голямата част от евентуално заподозрените и какво имаме в наличност? Шофьори, доктори, бизнесмени, шлосероматричари, електроинженери, кондуктори...
- Вероятно ще трябва да освободим и докторите от подозрение. Откакто се появи спинът, свинските и кокоши грипове, те станаха прекалено предпазливи и предпочитат виртуалния секс пред нормалния, както и зачеването в епруветка. Но според мен, моят случай е по-различен.
- Безспорно по-различен.
- Що се отнася до останалите, не си спомням да съм имала контакти с представители на простолюдието. Определено ме дразни чесновият полъх.
- Може би ще трябва да се върнем отново към интелигенцията. Какво ще кажете за някои професори по социология, собственици на чейнч бюра, музикални педагози, режисьори на сапунени сериали, програмисти на скечове, инвеститори в чалгокултурата?
- Твърде се съмнявам. По голямата част от тези типажи направо са обърнали резбата, а останалите са се алкохолизирали до такава степен, че не могат да различат жената от кравата.
- Така, така. Елиминираме и тези прослойки. Остават циркови артисти, военни пенсионери, продавачи на сладолед, космонавти...
- По принцип нямам нищо против космонавтите, но доколкото ми е известно, нашите един или двама космонавти са вече на преклонна възраст и се интересуват единствено от билки, стимулиращи отделителната система.
- Може би ви трябва адвокат?
- Едва ли е бил адвокат. Не съм забелязала да ми липсват пари при контакти с мъже.
- Май пропуснахме тружениците на Христос и Мохамед...
- Имала съм взаимоотношения и с едните, и с другите. Но те откровено предпочитат нестандартните похвати, което трудно се вписва в представите ми, касаещи евентуално зачатие.
- Вие максимално ме затруднихте – почесах се по главата аз – излиза, че никой от тези категории не се вмества в изискванията на разследването. Но нека продължим. Остават още: безработни сценаристи, фокусници от цирк България, последователи на Зигмунд Фройд, интернетблогери и производители на спам, художници от школата на Шишкин, пенсионирани ченгета...
- Момент, момент, тъкмо за това си мислех и аз!..
- Какво по-конкретно си мислехте?
- Сетих се нещо за пенсионираните ченгета.
- Но това са най-безнадеждната част от обществото – корумпирани отрепки и аутсайдери, изнудвачи на проститутки и наркотрафиканти. Да не би да имате предвид някой от кадрите на Герб?
- Не съвсем. Вече казах, че с политици не се занимавам. Предпочитам обикновените ченгета.
- Но тогава – извиках аз съвсем обезсърчен – май заподозреният останах единствено аз...
- Точно така – имам предвид вас самият!
- Какво, какво?..
Р
