Аз - цар Бонго Бонго от Горно Конго. Направили него цар, щото народ много обича и иска яде мръвка, и иска танцува хула хула, но мръвка бягала в джунгла и няма прави хула хула. Тогава командировали него в Бъргария да сключва сделка, щото бъргърски цар – приятел - учили заедно в Аонсу - и дава много, много мръвка да може яде народ. После идва  в хотел едно, две, три, пет момиче- литъл гърл- с много хубаво бял задник и танцували па дьо дьо, и правили гюбек - вери найс - да може Бонго Бонго релаксира. После мой професор от Софийски университет прави аудиенция и казва иска диамант и прави него доктор хонорис кауза. Бонго Бонго дава диамант и сяда пише лекция, щото велик философ, а булки пеели и радвали се - уи аа вери хапи - машалла. Бонго Бонго чете Хегел и силно критикува, понеже Хегел изял пържола, а оставил Бонго Бонго яде „всеобщия дух на самосъзнанието”*. Бонго Бонго сърди се; той не иска яде всеобщия дух, иска пържола. Бонго Бонго предпочита прави „ единяване на противоположностите – concordia discors”*- с Клаудия Шифър - много хубаво бял задник - и Памела Андерсън, понеже не обича ляга в колиба при бляк уомънс; дава аксесоар, дава също кебапче - the pleasures of the table; Хегел излъгал него и казва още: „самосъзнанието е присъствие на едно отсъствие - непрестанно трансцедиране - надскачане над себе си по посока на целта”*, но когато Бонго Бонго надскочил себе си и подгонил бяла булка по посока към целта, хванали него в полиция, турили гривни на  ръце и казали пише мемоари и дава още диамант. Тогава дотичал мой приятел - бъргърски цар - не може позволява дипломатически въпрос - и води него в дворец, къде има много пържоли и много хубави бели булки. Бонго Бонго не обича феномени и ноумени. Те не вкусни. Хванали в джунгла голям бъргърски феномен от парламентарна група на управляваща коалиция, турили в казан, но той не ще сварява и Бонго Бонго много ядосва. Прави рекламация. Тогава казва Бонго Бонго, че Хегел не прав и опровергава Хегел; не може ноумен става феномен без подправки и не може сварява бързо; също „битието няма върне се в другостта си”*, понеже трябва тури бахар, чесън, люти чушки и много, много зарзават. Но в джунгла зарзават няма го, защото народ обича лежи на сянка. Когато народ гладен бил, бъргърски феномен скочил от казан и побягнал в джунгла, а народ плакал и тогава Бонго Бонго обяснява, че това не феномен, а ноумен; той жилав, той едър кокал има и голям тулум има - пълен с лайна; не може яде се нормално и чупи кътник.  Бонго Бонго много учен и чел дебели книги; най-много обича чете кулинарни книги - това негово хоби - и много радва кога в казан има мръвка и народ танцува. Бонго Бонго фен на Ути Бъчваров и иска разполага него в казан с картофи, щото дебела мръвка има на задник. Той не съгласен с Хегел и не иска „борба на живот и смърт - „kampf auf leben und told - стремеж към смъртта на другия”*, кога няма казан и кога няма картофи, зарзават, лук и ориз. Бонго Бонго много замисля, понеже умен и знае какво иска каже Киркегор: „Битието в себе си като отвъдно на самото него - избягва в момента на улавянето му”. Това случва, кога Бонго Бонго пил огнена вода и хванал антилопа в джунгла, но тя избягала, а също кога търколил една хубава бяла булка на трева, но тя ударила него шамар и избягала. Бонго Бонго много сърди се и не разрешава бяга антилопа, и не разрешава бяга бяла булка. Това не хубаво и не естетично. Не трябва бяга антилопа и не трябва бяга бяла булка, щото Бонго Бонго велик вожд, има голяма колиба и има голяма барумба; всички булки трябва обичат него с буйна страст. Той много смешно правил и много смял се, кога бъргърски вожд пикал на обувки със своя малка барумба. Бонго Бонго - философ и ерудит. Той чете лекция в Софийски университет, а студентки радвали се и говори още, и проповядва: народ не обича яде феномени и ноумени. Народ обича яде  мръвка - добре сварена, подлучена и пие огнена вода - тогава народ доволен и Бонго Бонго спокоен. Тогава аудитория аплодирала; студентки със своя сладка розова кълка обичали него и искали получават диамант, но диамант свършил се и Бонго Бонго не дава диамант, но дава барумба. Бонго Бонго много учудва как в Бъргария политици правят парламентарни избори: народ пуска листчета в онези смешни картонени кутии и въобразява. Това не правилно и не рационално; това не професионално. В свое изложение  Бонго Бонго силно критикува изборна система. Не може бъде вожд в парламент и в министерски съвет с малка барумба - то съвсем недобро; в наша джунгла народ избира свои вождове по друг начин: трябва вожд има голяма барумба и голяма захапка; това задължително и това много важно. То значи вожд силен, а народ щастлив. В свое изследване Бонго Бонго посочва слабости на Хегел и „Феноменология на духа”. Той проучил и знае  добре, че „движението на биващото се състои в това, че става друго за себе си и по такъв начин става свое иманентно съдържание”*; вижда много ясно, че така получава и намира разлика на вкус, кога яде сурова мръвка и кога яде сварена мръвка, но не намира смисъл коментира подобен незначителен факт. То проста аксиома и Бонго Бонго записал формула в свой велик труд: „Феноменология на сварена мръвка”. То съвсем очевидно, че иманентно съдържание на сурова мръвка е сварена мръвка и народ в джунгла приел безрезервно този възглед. Освен всичко друго, в своя лекция Бонго Бонго обърнал внимание на проблем с корупция в Бъргария и много учудва как така става корупция в тези некултурни Европейски държави. В джунгла корупция не съществува никаква. Там Бонго Бонго - мъдър вожд - решил въпрос справедливо: корумпиран чиновник хвърга в казан вари и така няма проблем. Няма чиновник - няма проблем. Бонго Бонго променил малко идея на свой велик колега от съветска джунгла, но това не отразява на резултат. Резултат положителен. И съветва Бонго Бонго свой бъргърски колега инсталира казан пред парламент и инсталира казан пред министерски съвет; така проблем решава бързо, а бъргърски народ яде дебела мръвка и радва. Но колега вожд смее се и казва няма власт; закон не позволява. Бонго Бонго слуша и недоумява какъв такъв вожд без власт, но обикновено така получава в политика: няма барумба - няма власт. И после идва лош чиновник и казва иска диамант, а диамант в джунгла крие се и не се показва. И пита още Бонго Бонго как така закон позволява държавен чиновник краде, а не позволява народ яде? В своя джунгла Бонго Бонго сам пише закон и казва всичко яде, а държавен чиновник вари и пържи се в много сос. Бъргърски вожд усмихва скептично и не вярва; казва Европейски съюз не позволява чиновник вари и пържи. Тогава сделка за малко пропадне, но Бонго Бонго умен. Той мисли положително и предлага изгодно решение: да дава Бонго Бонго диаманти, а бъргърски вожд да дава него държавни чиновници: министри, съветници, съдии, прокурори, партийни лидери - за предпочитане по-дебели. Бонго Бонго плаща на килограм живо тегло. Резервен вариант предлага също мъдро решение: кога изгонват Бъргария от Европейски съюз, Бонго Бонго приема нея в свой Африкански съюз, а бъргърска индустрия започва произвежда казани…   Р   * Цитати от „Феноменология на духа”   по Хегел      

смях, както винаги смях до пръсване.:)))))))))))))))))
Поздрави!:)

Здравей, миличка, къде се губиш?

:))) Чета те винаги!